Общините бавно интегрират е-обслужването
Все още общинските Web страници в мрежата се създават предимно с „рекламна” цел и не са интегрирани с работата на местната администрация. Това се казва във втория годишен доклад „е-Община” на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, Координационния център по информационни, комуникационни и управленски технологии към Министерски съвет и ПРООН. Документът, даващ оценка на развитието на e-обслужването на общинско ниво у нас, бе представен официално тази седмица. „Постигнатото на общинско ниво е неразделна част от
инициативата за изграждане на функциониращо е-правителство”, коментира по време на събитието Пламен Вачков, оглавяващ Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Той призова бизнеса да се включи в процеса на изграждане с идеи и инвестиции. По думите му още следващата година ще се усетят първите резултати от подготвяните от правителството
програми за информационното общество и секторната политика за прилагане на
ИКТ.
Самият доклад за е-общините дава балансирана оценка на цялостното им
развитие у нас. Документът е основан на комплекс от критерии, сред които
функционалност, откриваемост на сайта, достъпност, каква информация съдържа
и какви услуги предлага. Позитивният елемент идва от факта, че делът на
общините със собствен уебсайт е нараснал от 47,7% през юни 2004 до 54,9%
през април тази година, а до август още 14 нови общини са изградили свои Web
страници. Специалистите обаче не пропускат да отбележат, че общините не
успяват да предоставят интегрирани е-услуги „на едно гише” на гражданите.
„Все още е много трудно, а понякога невъзможно с помощта на web сайта
гражданин да поиска информация за дадена услуга, предоставяна от общината”,
се казва в изследването. Достигането на заветните „поколение 4” и „поколение
5” (със сигурен web сървър, възможност за извършване на плащания и
предоставяне на интегрирани услуги от сайтовете на общините) остава далеч в
бъдещето, смятат авторите на доклада. Те се позовават на данни, получени по
методиката KEeLAN, според които по критериите ползваемост, възможности за
формиране на политика и предоставяне на информация, нараства броят на
общинските сайтове от така нареченото “поколение 3”. Става дума за страници,
осигуряващи възможности за двупосочно взаимодействие между администрацията и
потребители. Увеличава се и броят на сайтовете от предходното „поколение 2”
по показателите “Разрешения за строителство”, “Икономическо развитие”,
“Лични документи”, “Околна среда”, “Кредити и заеми”, “Образование”,
“Култура и свободно време”. Прогнозата е, че до година-две и в тези области
ще бъдат достигнати нива от типа “двупосочно взаимодействие”. В тази връзка
изследването препоръчва на малките общини с население под 20 000 души (сред
тях 111 нямат уебсайт), да обединяват сили за съвместно предоставяне на
е-услуги. По експертни оценки така ще се спестят от 10% при закупуването на
ИТ-оборудване до 25% при лицензите и поддръжката и до 30% при разходите за
персонал.
Като положителна тенденция е отчетено включването на изрични разпоредби за
прилагането на принципа “обслужване на едно гише” и интегрираното вътрешно и
външно функциониране на администрацията в устройствените правилници на някои
общински администрации. За пример са посочени Русе и по-малки общини като
Роман и Бяла. В същото време в правилниците на много от останалите общини
все още не е заложена интегрираност на фронт-офиса и бек-офиса, се казва в
изследването. То дава за пример общини като Несебър, Ботевград, Видин,
Елена, Камено, Пазарджик, Раковски, Самоков, Сандански, Тутракан и други.
Докладът отчита сериозен регионален дисбаланс в наличието на Web страници,
както и в обезпокоителното намаляване на броя на регистрираните през тази
година сайтове с домейн .bg. Докато в Ямболска област, например, всички
общини могат да се похвалят с интернет присъствие, то в Шуменска,
Кюстендилска, Видинска и Смолянска под една трета от общините имат Web
страници. Самото разпределение на интернет потребителите също е
неравномерно. В Разградска, Кърджалийска, Търговишка и Шуменска области,
например, интернет потребителите са под 10% от населението, докато в София
процентът е над 40. Експертите са на мнение, че по-високата посещаемост би
имала пряк положителен ефект върху работата на администрацията. Статистиката
сочи, че поемането от служител на общината на едно телефонно обаждане отнема
средно по 5 минути. Така всеки 2000 уникални посещения месечно в Web сайта
на дадена община спестяват труда на един служител на общинската
администрация.
Що се отнася до интернет експонираността на сайтовете, измерена по системата
PageRank (от 0 до 10) на Google, то страниците на българските общини, със
средна стойност 2,51, изостават от тези на родната централна администрация.
Там средното ниво е 5,05. Назад сме и от общините в Македония (3,52),
Румъния (3,25) и Гърция (3,2), макар че в около 21 на сто от изследваните
145 общински сайта, са отчетени задоволителни нива (от 4 и нагоре). С
най-висок ранг – 6 е столицата, чието ниво е съизмеримо с това на Атина и
Белфаст, а с 5 са Варна, Пловдив и Русе. Отличник сред общинските сайтове е
този на Добрич, който само за една година се е изкачил от 68-мо място в
класацията на е-общините до второ, отстъпвайки единствено на този на София.
ТАБЛИЦА
Общините отличници за 2005 г.
Обобщен показател Най-високо класирани общини
Ползваемост София, Русе и Добрич
Формиране на политика София, Русе, Добрич, Плевен, Стралджа и Раднево
Информация София, Добрич, Свищов, Белене и Луковит
Класация по агрегирана оценка София, Добрич, Русе
Computerworld - бр. 47, 2005
|
