Обществените поръчки са между сферите на управлението на публичния сектор в България, отличаващи се с най-висок корупционен риск. Злоупотребите в тази област най-общо се свеждат до възлагане на поръчката на предварително определен доставчик в ущърб на обществения интерес чрез нарушение на принципите на конкурентното начало с цел лично облагодетелстване.
С цел по-добро насочване на инструментите на политиката, изследването акцентира върху „голямата” корупция при обществените поръчки. Тя включва всички сделки и процедури, които влизат, или би трябвало да влизат, в обхвата на законодателството за възлагане на обществени поръчки. Такива са повечето доставки, цената и техническите или качествените параметри на които са обект на договаряне между възложителите от публичния сектор и доставчиците от частния сектор.
