| |
 |
 |
| Състояние, развитие, перспективи и интеграционен потенциал на оптоелектрониката и микрооптоелектрониката в България |
|
С оглед на използването на програмата “Europractice” от българските научно-изследователски, образователни, развойни и производствени организации и звена, фондацията “Приложни изследвания и комуникации” съвместно с Факултета по комуникационна техника и технологии на ТУ-София организира и проведе Национално проучване с цел – да се идентифицират функциониращите у нас организации и звена в областта на оптоелектрониката и микрооптоелектрониката, да се установят техните интереси, активи и възможности, ефективността на вече действащи партньорства – вътрешни и международни, както и необходимостта от нови такива. Проучването намери широк отклик и активна подкрепа от браншовата колегия в страната.
Систематизирането и съподреждането на събраните данни и тяхното анализиране показват, че научните изследвания, образователното дело и фирмената дейност в областта на оптоелектрониката (като обхватност, обем, качество и резултатност) са на високо общо равнище. Много добри са и интеграционните възможности. Необходимостта и полезността на действащи и на нови вътрешни и международни партньорства са вън от всякакво съмнение. Значението на тези общи изводи се засилва от обстоятелството, че оптоелектрониката и микрооптоелектрониката съдържат и обединяват съществена част от най-големите научно-технически постижения на науката и техниката въобще и в голяма степен определят облика и развитието на съвременната култура в най-широк смисъл.
Изложението на анализа може да се организира в съответствие с посочените по-горе три относително обособени направления.
1. Научни изследвания
Работи се по актуални и приоритетни научни проблеми и се получават оригинални резултати с много голям и разностранен потенциал за технологични реализации и практически приложения. За съжаление, възможностите за материализиране на този потенциал със собствени сили са ограничени, тъй като съответните наши организации (предимно звена на БАН) не разполагат с достатъчни за целта финансови средства, въпреки отделни участия в рамкови програми и в други договори. Няма съмнение, обаче, че много от получаваните у нас научни резултати (по своето естество и ниво) представляват интерес за европейската оптоелектроника. Ето защо, при интензивно разпространяване и обмен на подходящо структурирана информация може да се разчита на реално европейско интегриране с взаимна полезност.
Могат да се посочат някои по-важни и перспективни научни изследвания и техни резултати, към които би трябвало да се насочи основното внимание в това отношение:
- създаване и развиване на нови типове лазери с метални пари, в частност – с пари на меден бромид; физични изследвания на активната среда, довели до откриване на нов високоефективен примес (водород) в медните пари; разработване на съответна измервателна апаратура;
- създаване на оптоелектронни устройства за регистриране и интерпретиране на биосигнали от тъкани и органи чрез отразявано от тях или преминаващо през тях оптично лъчение; изследвания на биофизични процеси в клетките с помощта на цифрови изображения с приложение в диагностиката на автоимунните заболявания;
- създаване на лабораторни модели и прототипи на лазерни локационни системи с качествени показатели на световно равнище, предназначени за дистанционно изследване и екологичен мониторинг на атмосферата; създаване на оригинални и високо ефективни методи за получаване и обработване на лазерно-локационни данни – в частност, на метода на “времевите изменчивости” за измерване на векторната скорост на движение на статистически еднородни и нееднородни случайни полета в атмосферата;
- откриване на нови ефекти, свързани с увеличаване на отношението “сигнал-шум” и с развиване на единни математически модели на дистанционното радиометрично изследване на среди и обекти в инфрачервения и във видимия оптични обхвати;
- създаване на нови методи за лазерна диагностика и терапия в медицината; разработване на съответни специализирани лазерни системи;
- създаване на методи и уреди за спектрометриране на слънчевата (и специално ултравиолетовата) радиация; разработване на методи и уреди за спектрално радиометрично контролиране на развитието на селскостопански култури (вкл. диагностициране на евентуални стресови състояния);
- разработване на оптоелектронни елементи – фоторезистори, фотодиоди, фотодетектори с позиционна чувствителност, инфрачервени светодиоди.
2. Образователно дело
Научната структура, методологията и организацията на нашето висше образование в областта на оптоелектрониката са на много високо равнище. Нещо повече, в немалко отношения това равнище е по-високо от нивото на съответното образование в някои западноевропейски страни, чиито университетски традиции се ползват с неоспорим авторитет. Съществена заслуга за това имат професионалната ерудиция, педагогическите умения и опит на нашия преподавателски състав по оптоелектронните дисциплини. На основата на тези факти може да се организира и развие много широко и икономически ефективно участие на България в браншовата европейска интеграция. Безспорно съществуват неразкрити досега интереси и са налице реални условия и възможности за двупосочни взаимодействия (напр. обмен на преподаватели, студенти, дипломанти, докторанти, учебни пособия, образователни средства). Вече има немалко такива контакти и връзки, но те са като правило местни и частни проявления, т. е. не са координирани.
Могат да се конкретизират някои от направленията на висшето образование в областта на оптоелектрониката у нас, върху които сапоставени акценти в съгласие с концепцията за съвременно съподреждане на приоритетите:
- основи но оптоелектрониката;
влакнесто-оптични комуникационни системи;
- оптоелектронни комуникационни системи с открити преносни среди;
- оптични комуникационни мрежи;
- лазерни локационни системи;
- оптични радиометрични системи;
- измервателни оптоелектронни системи, оптоелектронна метрология;
- пренастройваеми лазерни устройства;
- елементна база на оптоелектрониката и на интегралната оптоелектроника; оптични процесори.
Трябва да се отбележи, че нашето висше образование по оптоелектроника е ориентирано главно към научно-техническите проблеми – към съвременните инженерни решения и практически приложения. В този смисъл, то е застъпено основно в техническите ни университети и най-вече в ТУ-София и във Филиала на ТУ в гр. Пловдив.
3. Фирмена дейност
Фирмената дейност в областта на оптоелектрониката у нас се развива възходящо въпреки сериозните трудности от различно естество. Характерно е лесно разбираемото успешно присъствие в нашите и международни пазари на тези български фирми, чиято дейност се основава на оригинален собствен (замислен, проектиран, разработен и произвеждан у нас) продукт с качествени показатели на и над световно равнище.
Могат да се посочат следните обобщени направления на нашата фирмена дейност:
- създаване и произвеждане на лазери с пари на меден бромид (оригинален продукт, основан на наши открития във физичния механизъм на лазерната генерация);
- разработване и производство на съответни лазерни системи с приложения в медицината, в индустрията, в шоу-бизнеса и др. с широко присъствие на световния пазар;
- адаптиране на специализирани оптоелектронни изделия към стандартите на НАТО; разработване на прибори за нощно виждане, на лазерни далекомери и коопериране на производството с европейски фирми;
- разработване и производство на диагностични и терапевтични оптоелектронни системи с внедряване в клиничната практика;
- разработване на лазерни системи за промишлени технологии;
- изготвяне на нормативна база за изграждане на оптични линии
- разработване на метрологични методики; прецизни измервания на параметрите на оптични влакна и на пасивни оптоелектронни компоненти.
Накрая следва да се отбележат още веднъж необходимостите, възможностите и благоприятните перспективи за европейска интеграция на българската оптоелектроника и микрооптоелектроника и да се препоръчат най-убедено усилия и съдействия в тази насока. Трябва, обаче, да се има предвид, че прогресът в европейското ни интегриране ще бъде силно затруднен (и едва ли възможен) при отсъствие на перфектна и всестранна координация на всички дейности по оптикоелектроника в България. За съжаление, тази координацзия понастоящем е далеч от необходимостта.
Ето защо, с убедената подкрепа на всички участници в това проучване се формира предложението за създаване и развитие (на базата на досегашни взаимодействия и сътрудничества) на Национален научно-образователен център за координиране, интегриране, информиране, за творчески инициативи, за развитие и внедряване на иновации, за компетентно и активно подпомагане на работите по всички свързани с оптоелектрониката и микрооптоелектрониката научни, образователни и фирмени проблеми.
Тази идея е обсъждана конкретно и в детайли с анад. Н. Съботинов (активно участвал в настоящото проучване), който работи по учредяването на Браншов съюз по лазерна физика и техника в България. Обсъждана е и възможността за обединяване на двете начинания, при което предлаганията тук Национален център да поеме основната част от научно-приложната и инженерна дейности. Тъй като се предполага, че в този Национален център ще работят много наши дипломанти и докторанти по оптоелектроника и микрооптоелектроника (а защо не и такива от други европейски страни), би било уместно той да се създаде и развива в близост до най-големите средища на образователното дело в тази област – в София или в Пловдив. Има уверение от страна на ФКТТ на ТУ- София и на катедра “Оптикоелектроника и лазерна техника” на Филиала на ТУ в гр. Пловдив относно осигуряването и началното оборудване на съответна база.
проф. Ервин Фердинандов
ФКТТ, Технически университет – София
|
|
|
|
Търсене
