| |
 |
 |
| Електронно правителство в ъгъла |
|
Представете си две държави. И двете имат по 100 декара земя. Едната се обработва с модерни машини, а другата - на ръка. България все повече ще се доближава до втория пример, ако не положи усилия за изграждане на работещо електронно правителство и развитие на сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ)." Така председателят на управителния съвет на Български ИКТ клъстър Петър Статев образно обясни защо е важно усилията на правителството в сферата на е-управлението да станат реални, а не просто бюрократични активности, пише в. "Капитал". Миналата сряда браншовите организации от технологичния сектор и телекомуникациите публично изразиха своите притеснения, че правителството не е предвидило никакви средства за развитие на електронните услуги в държавния бюджет за 2011 г.
В момента цялата отговорност за изграждането на е-правителството е съсредоточена на едно място - в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). И по-точно в три дирекции ("Електронно управление", "Информационни технологии" и "Съобщения"), ръководени от ресорния зам.-министър Първан Русинов. Този подход обаче има спорна ефективност. МТИТС не успява да налага политики по интегриране на е-управление на хоризонтално ниво, защото не разполага с правомощия да казва на другите държавни ведомства какво да правят в технологичната сфера. Освен това позицията на Първан Русинов е допълнително усложнена от факта, че и ИТ проблематиката и е-управлението видимо не попадат в приоритетите на неговия началник - министъра на транспорта Александър Цветков, без чийто подпис дори малкото добри технологични инициативи на държавата не могат да се случат.
В търсене на ИТ министър
"Министерството на транспорта не е подходящото място за осъществяване на толкова важна политика с огромно значение за всички министерства и държавни агенции." Това е общата позиция на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Български ИКТ клъстър, "Баском" и Българска уебасоциация (БУА), която бе артикулирана отново през изминалата седмица от председателите на организациите Теодор Захов (съиздател на вестниците "Капитал" и "Дневник"), Петър Статев, Георги Брашнаров и Дора Василева. "Управлението на стратегията и изграждането на е-управление би трябвало да бъде поставено на централно място – или към вицепремиера, отговорен за административната реформа, или в самостоятелно министерство, каквото бе предизборното обещание на ГЕРБ", добавят представителите на технологичния сектор.
Този път хората от ИТ бранша се притесняват, че липсва напредък въпреки всичките съвместни усилия на експертите на МТИТС и обединените браншови организации. Към момента може би най-сигурното нещо е, че в проектобюджет 2011 не са заложени какви средства специално за е-управление. Всъщност дори няма ясна идея колко пари ще са необходими за електронни услуги през следващата година, защото не се знае какви са техните параметри, как трябва да изглеждат и как трябва да се върви към въвеждането им. Няма официален документ, който да дава отговор на тези въпроси. "Липсват и хора, които да знаят какво се случва", твърдят от БАИТ.
Изгубената стратегия
Всъщност проектът на Стратегия за е-управление в Република България 2010 - 2015 е готов от средата на лятото. Окончателният й вариант обаче изглежда събира прах на бюрото на Александър Цветков. "Няма гласувани бюджети за догодина и дори не се знае дали стратегията е подписана от министъра", коментира Теодор Захов. В изготвянето на документа участваха представители на бранша и специалисти от МТИТС. На базата му трябваше да се изготви и пътна карта, която да маркира как точно да върви процесът по въвеждане на нови е-услуги. Разработването й обаче също се бави.
Без приета стратегия, която да е гласувана от Министерския съвет, няма дори формално основание, на базата на което да бъдат отделени пари за е-управление в бюджета за 2011 г. От МТИТС коментираха, че документът всеки момент ще бъде пуснат за съгласуване с другите министерства. Това е процедура, която продължава най-малко 14 дни. Чак след това, когато всички препоръки бъдат обсъдени и отразени, документът ще може да стигне до Министерския съвет. Шансовете да бъдат отделени средства за е-управление между четенията на Закона за държавния бюджет в парламента при тези обстоятелства обаче изглеждат минимални.
Забавянето на стратегията, липсата на държавно финансиране и въобще следването на инерцията от последните десетина години като цяло демонстрират небрежното отношение на управляващите към проблемите, свързани с електронното управление и ИКТ бранша като цяло. От това губят най-вече данъкоплатците. Само за последните три мандата целенасочено похарчените пари за е-управление според различни неофициални източници (официални данни няма) са в рамките на 100-200 млн. лв. Към тях трябва да се добавят и около 150 млн. лв. (отново по неофициални данни), които администрацията харчи годишно за общи ИТ дейности (интернет, компютри, софтуер). Това са много и неефективно похарчени пари – за сравнение - Естония изгражда своето е-правителство за две години и отделя за проекта 51.7 млн. евро. В българския вариант обаче говорим за много пари и малък или често никакъв резултат. В повечето случаи той е от типа: компютри, за които няма софтуер, закупен софтуер, за който няма хардуер или поръчка на цялостна система, която няма кой да поддържа и администрира.
------------------------------------------
В периферията
Усещането, че изграждането на е-управление попада извън полезрението на управляващите, се допълва и от анкета, която "Капитал" проведе през изминалата седмица на своя сайт. На въпроса "Полага ли достатъчно усилия това правителство, за да създаде работещо електронно управление?" около две трети от онлайн читателите на вестника (65%) посочват, че "дейностите по е-управление остават някъде в периферията".
Темата за е-управлението твърде често остава на заден план и е затъмнявана от далеч по-злободневни проблеми. Усещането, че липсва идея как да се изгради реално действащо електронно правителство в България и ресурс тя да бъде наложена, се засилва с всеки изминал ден. Колкото по-дълго обаче продължи това, толкова повече намаляват шансовете на България да използва информационните и комуникационни технологии, за да стабилизира трайно икономиката си и да я изведе на конкурентно ниво. Електронното управление не е просто възможността на гражданите и бизнеса да получават онлайн услуги от администрацията. Зад него се крие "ключът към административната реформа" и оптимизацията на държавните структури, коментират от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), ИКТ клъстър, "Баском" и Българската уебасоциация (БУА).
|
|
|
|
Търсене
