 |
| Сивата икономика в информационния сектор |
 |
“Сивото” в икономиката е обект на оживени дискусии в научната и политическата общности. Медиите практически всеки ден отразяват случаи на “скриване” на икономическа дейност (била тя контрабанден внос или митнически нарушения свързани със занижени стойности, неотчитане на продажби и неплащане на данъци, наличие на неформална заетост, корупция и неспазване на авторски и други права). Дебатът за “сивото” е дебат най-напред за понятието и неговия обхват. Дали да говорим за “сива” или “сенчеста” икономика, дали да стъпим на по-икономически понятия като “неформална” или “неофициална”, на юридически като “незаконна” или “престъпна” или на статически като “скрита” и “ненаблюдаема”? След това идват въпросите за генезиса на “сивата” икономика – каква част от нея е естествено продължение на “паралелната” или “втората” икономика от времето на социализма и каква – на стратегически отговор на фирмите на високите транзакционни разходи за правене на бизнес и ниското качество на публични услуги? Размерът е винаги от значение. Използуват се различни подходи при неговата оценка като метода на вложената електроенергия или труд, метода на търсене на парични средства, огледалната статистика в търговията, сравнение на потребителските доходи и разходи, анкетни проучвания на населението и бизнеса, експертни оценки на отделни пазари и т.н. Подробно за природата на сивата икономика, а така също и за резултатите от прилагането на някои от тези методи може да се прочете в [1] и [2].
Фондация “Приложни изследвания и комуникации” активно се занимава с проблемите на сивата икономика в информационния сектор и неговата инфраструктура (изследвания, кръгли маси и лобиране за инициативи, които биха намалили вредните й последици), в рамките на процеса Коалиция 2000. Резултатите по-долу са резултат от комплексно изследване (дълбочинни интервюта и експертни оценки за сивата икономика и анкетно проучване на ИТ фирмите в България, което фокусира върху понятието “скрита” икономика) проведено от Витоша Рисърч и Групата по информационни технологии към Фондация “ПИК”.
ИТ фирмите асоциират със скритата (сивата) икономика следните дейности (четирите с най-много посочвания): наемане на работник без договор, укриване/неплащане на мита и акцизи, неиздаване на фактури/касови бележки и осъществяване на нелегален внос и износ. Разликата в първата четворка формираща представата на фирмите от цялата (нефинансова) икономика е появата на отчитане на по-малка печалба от реалната.
Оказа се, че статистически значими различия (при еднофакторния дисперсионен анализ) има само по отношение на големите кешови плащания и бартерните сделки (които често не се осчетоводяват нормално и се избягва плащането на ДДС) като и в двата случая те по-рядко се асоциират със скрита икономическа дейност в информационния сектор в сравнение с цялата икономика. По-интересни са данните по отношение на честотата на извършване на съответните дейности. В информационния сектор много по-често се дават/получават подкупи, печелят поръчки без конкурси и търгове (вероятно този въпрос се нуждае от прецизиране за в бъдеще) и се извършват бартерни сделки. Данните от изследването показват, че наемането на хора без договор в информационния сектор е статистически значимо по-рядко отколкото в цялата икономика, но за сметка на това в по-голяма част от случаите договорите са със скрити клаузи за избягване на данъчно-осигурителните тежести.
Поискахме от фирмите да оценят нивата на скрита/сива икономика по два начина – интервално (посочвайки точна оценка) и ординално (посочвайки предварително зададени интервали). Средната стойност на интервалната оценка е 25.24 %, но е формирана само на 1/3 от респондентите. Мнозинството (45.5%) от попълнилите ординалната оценка смятат, че скритата икономика в техния бранш е между 26 и 50%.
Малките фирми са по-сиви от големите. Трябва да се отбележи, че някои големи собственици растат не чрез една фирма, а чрез множество малки привидно независими фирми, често със свързани или подставени лица. Съществуването на мрежи от юридически лица, които обслужват дейността на едно (по същество) предприятие е особеност на българската икономическа действителност определена от желанието да се работи без регистрация по ДДС, без да се шуми много около дейността и размера на бизнеса. Постоянни клиенти на един и същ голям компютърен доставчик споделят, че получават фактури от различни дружества.
Чуждите инвеститори влияят положително на сивотата в бранша, както и в цялата икономика.
По отношение на причините за наличието на скрита икономика (виж Фигура 1), ще отбележим статистически значимите различия в информационния сектор – по отношение на цялата извадка. Въпреки, че високото данъчно бреме е определено от 41% от анкетираните като причина за сивата икономика (повече от неефективния данъчен контрол – 33%), може да се направи извода, че фирмите в ИТ сектора се оплакват статистически значимо по-малко от ,,високото данъчно бреме“ отколкото средно фирмите в извадката от цялата икономика (60%), и значимо повече от ,,неефективният данъчен контрол“ от другите (16%).
">Източник: Витоша Рисърч, Ноември 2002, база – отговорилите (63 фирми)
Фирмите виждат, че “колегите им”, които правят данъчни нарушения доста често са ненаказани. 32% от фирмите определят ненаказуемостта като причина (класирана 4-то място по гласове) за сивата икономика в ИТ сектора.
Най-големият виновник за сивата икономика е корупцията. 54% от анкетираните са я определили като причина за сивата икономика в информационния сектор. Около 30 до 40 % от фирмите определят ,,скритата икономика на подкупите“ като ,,добре“ функционираща. Тя има ,,ясни“ цени и утвърдена практика на заплащане на ,,допълнителни услуги“; има сравнително доверие в изпълнението на ангажиментите, но с риск от натиск за още плащания. Добрата новина е, че този ,,пазар“ остава относително спокоен и общия размер на плащания за оставане в бизнеса и ,,скриването му“ не се е увеличил.
Заслужава да се отбележи факта, че нито една фирма не се е възползувала от опцията “друго” в отговора си за причините за сивата икономика, което може да се приеме за индикация, че причините от Фигура 1, поне на този етап “обясняват” достатъчно добре сивата икономика в сектора.
За да можем по-точно да определим влиянието на всяка причина върху сивата икономика попитахме фирмите и какво им е отношението към конкретните равнища на различни трансфери към държавата. Още веднъж се потвърждава извода от по-горе, че фирмите от ИТ сектора могат да “преглътнат” нивата за плащане, но явно има други по-сериозни проблеми – например сроковете за връщане на ДДС, срока на амортизацията на компютрите и софтуера (въпреки че скоро тя беше намалена на три години) е напълно неадекватна за сектора и др.
Средната интервална оценка на заетите без договор е 12.15%, което е изключително ниска стойност, която се очаква да падне още повече до края на 2003 г. поради изискванията за регистрацията на трудовите договори. Едва около една трета от респондентите смятат, че работещите изцяло на черно са над 11%, при това техните максимални оценки са за 50% от хората. Сред работещите с трудови договори 31.46% са със скрити клаузи – получават реална заплата повече от записаната в договора. Най-много – 30.8% от отговорилите чрез ординалната оценка, смятат че скрити договори ползват между 26 и 50%. Около една четвърт обаче смятат, че реално по-голямата част от заетите в бранша получават доходи над договореното. Интервютата с експерти от бранша показаха, че реалните разлики между декларираните в официални договорни взаимоотношения (които фирмата отчита в НСИ и данъчната администрация) са между три и четири пъти. ИТ специалистите в банковия сектор, най-големите чуждестранни инвеститори и водещите неправителствени организации са с 100% отчетени доходи и плащат данъци. Малките, независими консултанти и работещите през Интернет за външни поръчки по правило не се отчитат изобщо. Трябва да се отбележи фактът, че работещите в бранша като цяло се ,,учат“ да работят на светло – обикновено големите европейски проекти (ФАР, Пета рамкова програма) налагат стандарт с официално отчитане на доходите; също положително влияние има вече коментирания кредитен фактор. Допълнително внимание трябва да се обърне на факта, че почти никъде не се спазват изискванията по опазване на труда за почивки на работещите с компютри, което също е аргумент за по-голяма сивота в бранша.
Скритите обороти са най-често дискутираната тема когато става дума за скрита икономика, от съществен интерес са за медиите, конкурентите и данъчните власти. Частните (търговски) производители на анализи на сектора никога (с изключение когато става дума за софтуер) не коментират отделно ,,сивотата“, а дават данни за ,,общата икономическа активност“. Поради факта, вече коментиран, че няма официална информация за пазара (например компютри и периферия) е доста трудно да се направи такава оценка. Експертните мнения са обикновено качествени и показват главно тенденция, отколкото точна оценка. Средната оценка на базата на интервалната оценка е (макар и с твърде много липсващи отговори), че около една четвърт от фирмите не отчитат истинските си обороти. При ординалната оценка обаче близо половината от респондентите смятат че реалният дял е по-голям – между 26 и 50%. Основната причина за скриване на обороти са не толкова преките данъци (печалба), колкото косвените (ДДС) и още повече – тромавостта на данъчната администрация.
Най-лесно се скриват продажби към SOHO сегмента – малките офиси и домакинствата, които искат да избегнат ДДС и не се нуждаят от фактура, защото и без това са сиви (малките офиси), защото счетоводно може да не им е изгодно (амортизационният срок за компютрите до сега беше твърде дълъг) или разчитат на приятели за поддръжка на техниката (и се отказват от гаранциите). В някои случаи избягването на ДДС не е възможно изцяло, като средната ,,цена“ за неплащането му е 8 % от стойността без ДДС. Трябва да се отбележи, че пазарът за скриване на ДДС е много добре развит, подобно на пазара на скриване на печалба.
Експертните оценки за контрабандата на електроника (платки, чипове и други компоненти за асемблирането на компютри в България) имат реален обем 3-5 милиона USD на месец [3]. Основните канали минават през летище София, като схемата е чрез занижаване на облагаемата стойност, цената се договаря в рамките на 30 % от спестеното ДДС при реални стойности. В ,,скриването“ участват и спедиторски фирми, които имат складове на летище София.
Митническата статистика показва устойчив растеж на общата сума на обмитената електроника с 12-15% годишно, като данните за вътрешния пазар показват по-скоро устойчивост и бавно утвърждаване на представителите на световните марки, които почти винаги продават официално. Това означава, че се наблюдава тенденция на ,,затваряне“ на каналите и ,,легализиране“ на вноса на компоненти.
По данни на Министерството на културата пиратските дискове (софтуер и музика) в България представляват около 50% и почти всички са внос от Русия, Черна Гора и Украйна. Сивата икономическа дейност в областта на нелегалните дискове се трансформира от производство в склад и дистрибуция след сериозен натиск от страна на САЩ и Европейския съюз и криминално преразпределение на пазарите.
През периода 1996-1999 в България е имало 8 фабрики за производство на нелицензирани оптични носители, които са произвеждали средно-годишно около 40 милиона компакт диска, които са били реализирани предимно на международния пазар.
След “изнасянето” на производството извън България НСБОП и митницата хващат за периода 1999-2001 около 2 милиона диска. Само за малка част от тях – по експертни оценки под 30% - обаче съдебното производство е завършило. През юни 2003 около 230 000 диска, заловени при внос, износ или транзит през последните няколко години бяха унищожени публично.
В момента има пет работещи фабрики с лицензи с общ капацитет от около 31 милиона диска годишно. През последните две години се забелязва нарастване на “малкия бизнес” в сектора на нелегалните дискове с малки домашни записвачки – те записват предимно софтуер, който може да се свали от Интернет – музика, филми, игри и книги. Всъщност, по оценки на МАИС около половината от нелегалните дискове са произведени точно от портативни записващи устройства на компакт-дискове.
МАИС оценява търговските загуби през 2002 година от нарушения свързани с игрални филми, звукозапис и музика, бизнес и развлекателен софтуер и книги на обща стойност около 40 милиона USD. Цялостната оценка показва драстичен ръст от над 250% в сравнение с 2001 година, но ако се разгледа по компоненти, ще се види увеличение само по отношение на музиката и разбира се появата на стойностни оценки на загубите от развлекателен софтуер на обща стойност от 22 милиона USD. За сравнение – както дялово, така и абсолютно загубите от бизнес софтуер са намалели с 1.3 милиона USD.
Таблица. Загуби и равнище на пиратство (в милиони долари)
|
Индустрия
|
2002
|
2001
|
2000
|
1999
|
1998
|
|
|
Загуба
|
Ниво
|
Загуба
|
Ниво
|
Загуба
|
Ниво
|
Загуба
|
Ниво
|
Загуба
|
Ниво
|
|
Филми
|
3
|
20%
|
3
|
20%
|
3
|
25%
|
4
|
25%
|
4
|
35%
|
|
Музика
|
7.2
|
83%
|
3
|
65%
|
NA
|
NA
|
NA
|
NA
|
125
|
90%
|
|
Бизнес софтуер
|
7
|
72%
|
8.3
|
75%
|
8.1
|
78%
|
9.1
|
80%
|
10.7
|
93%
|
|
Развлекателен
софтуер
|
21.9
|
91%
|
NA
|
84%
|
NA
|
NA
|
NA
|
NA
|
66.5
|
99%
|
|
Книги
|
0.3
|
NA
|
0.3
|
NA
|
NA
|
NA
|
NA
|
NA
|
0.5
|
NA
|
|
Общо
|
39.4
|
|
14.6
|
|
8.1
|
|
NA
|
|
207.7
|
|
Темата за злоупотреби с кредитни карти в Интернет нашумя в България след т.нар. “Варненска афера” през 1995/1996 г., в която използуваха генератор на случайни числа и номера на карти получени от хотелите в “Златни пясъци” и “Св. Константин и Елена”. Тогава те извършиха множество покупки чрез виртуалните магазини на стойност няколко стотин хиляди долара. В тази връзка през 1996 г. българската полиция и ФБР извършиха съвместната операция наречена "Слънчев дявол", при която бяха арестувани 7 хакера, сред които имаше и непълнолетни. Прокуратурата обаче не повдигна обвинение, но големите
Интернет търговски корпорации ограничиха пазаруването на българи в мрежата.
Индивидуалните престъпления свързани с кредитните карти продължават и днес – по експертни оценки става дума за редовни малки поръчки от по 50 до 100 USD месечно от около 50 до 200 потребители. Средната транзакция е малка, защото по-големите “удари” изискват връзка в митниците при освобождаването на стоката.
Доставките по принцип се извършват от големите куриерски фирми. Данните от последната една година показват тяхното активизиране по отношение противодействието на злоупотребите с кредитни карти, но за съжаление без особен ефект.
БАИТ е изпратила общо 75 писма през последната година до различните държавни институции с информация за нарушения на процедурите или техническите изисквания на ИТ търговете по Закона за обществени поръчки, които почти винаги са свързани в обвинения в корупция. Всъщност, странното е, че често обвиненията касаят фирми от БАИТ, но въпреки това не се задействат механизмите на етичния кодекс на организацията. Близо 70% от анкетираните смятат, че подкупите при възлагането на държавни поръчки са широко разпространени. Подобен е процента и при приватизационните търгове и конкурси (66%). Близо една четвърт от фирмите (23%) споделят, че в повечето случаи са загубили сделка заради подкуп от страна на конкурент, а в 31% от фирмите споделят, че им се е случвало, но само инцидентно. Струва ни се обаче, че данните са изкуствено завишени, подобно на множество в случаи, в които обвиненията в корупция са по-скоро недостоен начин да приемеш загубата в даден търг или начин да се бориш с конкуренцията – било бизнес или политическа.
Аргумент в полза на това са данните, че само 9.2% са споделили, че в повечето случаи от тях са искали подкуп, 25 % споделят инцидентен натиск за даване на подкуп, а 20% никога не са били подлагане на натиск. Очакванията обаче на бизнесмените са, че служителите в повечето случаи очакват някакви плащания, услуги или подаръци – 33.8%, а тези, които не вярват, че служителите очакват нерегламентирани плащания са сравними с тези, на които не им е искано – 16.9%.
Около една четвърт от фирмите (26.7%) признават, че са дали подкуп през последната година, като 30% споделят, че са давали подаръци в знак на благодарност. Всъщност голямата разлика е във факта, че подаръци се дават по-устойчиво – около 11% дават подаръци в повечето случаи, докато само 5% дават реални пари като подкуп в повечето случаи.
Проблемът с обществените поръчки може да се обобщи в липсата на адекватни и прозрачни инструменти за изработване на технически задания, които да предотвратят появата на “задания за точно определени фирми”, да гарантират качествено изпълнение от страна на спечелилия кандидат и при това на разумна транзакционна цена.
Тодор Ялъмов
Координатор, Група по Информационни технологии, Фондация “Приложни изследвания и комуникации” и Старши асистент, Софийски Университет “Св. Климент Охридски”
[1] Илиев, Петкан, редактор, Неформалната икономика в страните – кандидатки за членство в ЕС, Център за изследване на демокрацията, 2003
[2] Belev, Boyan (ed.) (2003). The Informal Economy in the EU Accession Countries: Size, Scope Trends and Challenges to the Process of EU Enlargement, Center for the Study of Democracy
[3] Корупция, контрабанда и институционална реформа: Трансгранична престъпност в България и дейността на митниците и МВР за нейното пресичане (2001-2002г.), Център за изследване не демокрацията, 2002
|
Търсене
