| |
 |
 |
| ИТ пазарите на присъединяваща се Европа |
|
Пазарът на информационни технологии на присъединяваща се Европа (10-те нови членки + България и Румъния) през 2004 г. се оценява на около 11 млрд. щатски долара - почти колкото испанския и едва 1.2% от световния (по данни на аналитиците на консултантската компания IDC). Въпреки че прогнозите за всяка от страните са за ръст от 10-12% годишно, абсолютните стойности и движещите сили (досега и в бъдеще) са твърде различни. Това означава, че фирмите и държавите ще имат различно поведение. Полша например, която съставлява около 40% от населението на нова Европа, държи една трета от този пазар, докато България с 8% от населението има едва около 3% от пазара. Унгария и Чехия през 2002 г. имаха над 3% дял на ИТ пазара в БВП, докато средното за стара Европа (15-те членки) беше 2.8%, колкото имаше и Естония, а Испания 1.7%. По разходи за ИТ на глава от населението Чехия и Словения водят с 40% пред Гърция.
В някои случаи основното развитие на ИТ пазарите е движено от вътрешноикономически или политически сили, като например е-банкиране и е-правителство (Естония) с фокус към гражданите; е-търговия (Чехия и Словения) вътрешна и международна търговия; в други - чрез преките чуждестранни инвестиции и навлизане на ИТ в традиционни индустрии (Унгария, Чехия, Полша). Българският ИТ пазар - 1.4 % от БВП, се движеше основно от обществените поръчки - над 50% от пазара (главно хардуерно оборудване и внос на пакетиран софтуер, докато повечето големи софтуерни проекти се проваляха). Тези публични разходи обаче едва сега започват да се транслират в широко достъпни приложения за граждани и бизнес. Разбира се, аутсорсинг пазарът продължава да поддържа надеждите ни за бърз растеж. Невинаги обаче те се оправдават.
Итинерум (Швейцария) затвори бизнеса си тук, „Рила солюшънс“ (САЩ) чувствително съкрати програмистите си, а „Датекс“ трудно порасна няколко пъти (с договори в Германия).
Като цяло най-голям дял в ИТ приходите през 2003 г. за нова Европа даде индустрията с 22%, следвана от сектора на финансите със 17%, телекомуникации с 11% и правителството с 10%. На базата на тези сравнения можем да направим извода, че тепърва се очакварастеж на ИТ пазара, породен от по-високото търсене в индустрията. Има
Няколко основни фактора на средата
които ще повлияят върху развитието на ИТ пазарите в нова Европа. От една страна, това е над 100-милиардният аутсорсинг пазар - било чисто договоренили чрез вертикална интеграция и преки инвестиции. За да вземат съществен дял от него, фирмите и страните от Централна и Източна Европа ще трябва да си сътрудничат в клъстерни образувания, за да увеличат неколкократно капацитета си за растеж. За съжаление тук има структурен проблем - едва 5.3% от заетите са във високо- и среднотехнологични производства в България, докато Словакия и Унгария (при съпоставима база на заетите) имат съответно 8.2% и 8.5%, а в Чехия са дори 8.9% (данни на Евростат). Т.е. хората ни, на които можем да разчитаме за растеж в тези отрасли, са доста по-малко, отколкото в другите страни, дори и да спрат да изтичат мозъци. Ако бъдат превзети от мултинационални компании или проектен аутсорсинг, има опасност местното търсене на ИТ продукти и услуги да не може да бъде задоволено, което ще намали конкурентоспособността на икономиката като цяло. Ключов компонент в тези клъстери с балансиращ ефект на пазара на труда ще заемат образователната система (която все още произвежда по-евтино необходимите ни специалисти, а и вероятно ще продължава и в следващите 5-7 години) и програмите за привличане на квалифицирана работна ръка от по-слабо развитите страни.
Стратегията за конкурентоспособността на ИКТ е стъпка в тази посока (сформиране на клъстери и брандинг в чужбина), както и редица проекти по пета и шеста рамкова програми на ЕС, които целят формиране на трансгранични мрежи от ИТ компании. Все още обаче не се виждат механизмите за финансиране на образователната система, която да може да произвежда достатъчен обем ИТ специалисти, така че пазарът да може лесно да поеме една инвестиция, която ще отвори работа на 1000 програмисти за една година.
Една подобна възможност е да се въведе системата за офсет при обществените поръчки, свързани с НАТО или е-правителството, като част от него може да отива за инвестиция в образование иквалификация по примера на Полша. Аутсорсинг работата обаче както идва, така и си отива. Опитът в Унгария показа следния модел. Голямата мултинационална компания идва, отваря няколко хиляди работни места (защото са евтини), но след две-три години, когато цените - както заплатите, така и разходите за правене на бизнес, се доближават до европейските, се изнася за няколко месеца в Китай и оставя огромен структурен проблем. Това налага формирането на фирмени и национални стратегии, които да предотвратят подобно развитие. Една от тях е
Преход от „писане на код“ към „услуги с добавена стойност“
и интегриране в цялостния иновационен процес на чуждата фирма. Така дестинацията (България) ще се определя вече не само от евтиния труд, а отспецифичния интелектуален капитал и иновационните клъстери. Друга стратегия - подобно на Тайван и Корея, е след един първоначален период на учене чрез аутсорсната работа, да започнат да се произвеждат конкурентни продукти. Последният сценарий едва ли е възможен с оглед на затягащите се режими на патенти и изобщо защитата на правата на собственост.
Втора съществена движеща сила е конкурентният натиск за по-висока производителност (сега средната за нова Европа е около 50% от средната за Стара Европа, а за България е 30%), която се очаква да се постигне именно с помощта на инвестиции в ИТ. Тъй като в България навлизането на компютрите все още е твърде слабо (7.7 на 100 човека при 20 за Словакия и над 30 за Словения) и на найниското ниво по всички показатели спрямо останалите страни - у дома, в училище, и във фирмите (подобно е състоянието с достъпа до интернет и интернет страниците), ръстът на ИТ пазара и през следващите няколко години почти изцяло ще се доминира от хардуера (особено имайки предвид големите инвестиции в мрежово оборудване, които се правят от новите телекоми и очакваният многомилионен търг за интеграция на държавните мрежи, планираното оборудване на училищата с компютри и т.н.). За 2003 г. делът на разходите за хардуер в България са 63% от всички ИТ разходи. По отношение на общия пазар (на нова Европа) около 30% вземат ИТ услугите, 20% пакетираният софтуер и 24% - компютрите. За периода 2002 - 2007 г. най-бързо се очаква да расте секторът на софтуера (12.2%), следван от услугите (11.8%).
За сравнение средно 46% за нова Европа и само 12% за България са предприятията, които използват е-банкиране. Това подсказва, че в следващите две години можем да очакваме стремително развитие на услугите в тази посока.
Третата групи са Секторно-специфичните фактори
Например изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за домакинските разходи показва, че второ място след комуникациите заема здравеопазването. Някои от най-популярните аутсорсинг дейности в Индия са точно свързани със здравеопазването, така че можем да очакваме в средносрочен план развитие на този сектор, особено имайки предвид големияброй медицински специалисти в България и демографските прогнози за трайно заселване на големи групи пенсионери от Западна Европа, Япония и САЩ. Чехия и Естония имат много по-голямо търсене на е-здравеопазване. Поради съображения за защита на личната информация в Естония се наблюдава спиране на ползването на услугите на е-здравеопазване през втората половина на 2003 г.
Друг подходящ сектор, който може да породи бърз ИТ растеж, е туризмът. От една страна, информационните технологии са необходими за по-ефективното управление на ресурсите, а от друга - предоставянето на интернет (широколентов достъп или поне dial-up, а напоследък и hot-spots), е част от интегрираната туристическа услуга. Това е особено валидно, ако искаме да развиваме туризъм с добавена стойност, а не евтин работническо-пенсионерски пакетен туризъм. В Европа има над 2000 хотела с hot-spots, а в САЩ - близо 3000 за 2003 г. по данни на Financial Times, каторъстът за 2003/2002 г. беше около 100% с тенденции да остане същият.
Не на последно място особен стимул за развитие на ИТ пазара предлагат телекомуникациите - от игри за мобилнителефони, през WAP приложения и SMS услуги с добавена стойност до m-банкиране и m-търговия с мобилните телефони. По подобие на бизнеса с интернет сигурността и защитата от спам (виж Tumbleweed Communications в България) и задаващите се регулации в ЕС за защита на мобилните телефони от вредно и незаконно мобилно съдържание, очаква се развитие и на тази ниша в България.
Източник: Капитал
|
|
|
|
Търсене
