| |
 |
 |
| Успешно електронно правителство може да бъде и двигател за развитието на ИТ сектора |
|
Интервю с Александър Маджиров, координатор на "Центъра за популяризиране на информационното общество". Интервюто за "Дневник Online" взе Гергана Митова.
Как допринася вашият център за развитието на информационното общество?
Центърът предоставя информационни и консултантски услуги. Целта е да осведомяваме обществото за новите информационни и комуникационни технологии, тяхното влияние, възможните ползи и приложения на тези нови технологии.
С какви въпроси идват най-често хората при вас?
Основно въпросите са насочени към програми, проекти и инициативи в тази област.
Т.е. хората търсят възможности за реализация на свои идеи и партньорства...
В центъра работят специалисти, които могат да ги насочат към текущи програми и инициативи, отворени за България, в областта на информационните и комуникационните технологии.
Добри ли са идеите на българските предприемачи?
По принцип, не е наша работа да оценяваме техните идеи. Ние се опитваме да предоставим необходимата информация за възможните източници за финансиране и подкрепа на реализацията на тези идеи. Прави впечатление, че повечето хора не са добре ориентирани. Не знаят къде има отворени конкурси, как става кандидатстването... За целта ние, освен консултации, предоставяме и материали под формата на информационни бюлетини, брошури и други специализирани издания за програмите.
Кои са европейските програми, по които може да участва българският бизнес?
Това са "Електронна Европа+", която важи за асоциираните страни; програмата "Технологии на информационното общество", която е част от Шестата рамкова програма с бюджет 6.3 млрд. евро. Тя е отворена за България. Всяко юридическо лице, може да влезе в консорциум или да координира консорциум от партньори и така да намери сериозно финансиране за своите идеи и проекти. Други програми, които се отварят една по една за България в процеса на интеграция, са например "Медия+", която подпомага европейската аудиовизуална промишленост; "Е-content", която подпомага развитието на дигиталното съдържание; "IDA", подпомагаща обмена на данни между администрациите и създаване на единно европейско административно пространство. В тази програма са и основните надежди на българското електронно правителство. Идеята е да се използва възможността за набиране на допълнителни средства за изграждане на електронното правителство, тъй като то ще стъпи на обща европейска структура и правила. Колкото по-рано българите се научат да пишат проекти и да усвояват тези средства, толкова по-добре ще развием тази индустрия.
Всъщност, според вас, проблемът за слабото усвояване на средства е в писането на проекти или в това как държавата подпомага фирмите?
Проблемите съществуват на всички равнища. Трябва да се има предвид, че информацията за тези програми и проекти е малко. Малко са и организациите като нашата, които предоставят тази информация на български език. Наскоро в Българския портал за развитие (Bulgaria Development Gateway) стартира секция за кандидатстване по проекти. Нашият портал www.ISPO.bg също публикува информация за конкурси, програми, инициативи. Разбира се не е важно само информацията да е на български, защото за да се участва с проект, той трябва да е написан на английски език. Това е другата спънка. Липсва и конкретна помощ и образователни курсове за това как се пишат проекти от страна на държавата.
Какви са темповете на развитие на информационното общество в България?
Е-readiness индексът, който разработиха фондация ”Приложни изследвания и комуникации” и социологическата агенция “Витоша рисърч” показва, че специално Интернет потреблението нараства. Естествено разликите в методологиите на различните агенции за проучвания дават и вариращи резултати. Например, някои включват само хора на възраст над 18 години. Ако в изследването участват и хора над 15 години, процентът на Интернет потребление се увеличава значително. Данните от проучванията покачват, че се движим напред макар и с недостатъчно големи темпове... Според проучванията за развитието на информационното общество в страните от Източна Европа, България и Румъния са на опашката.
Какво трябва да се направи, за да се ускори процеса?
Личното ми мнение е, че трябва да се инвестира в образованието. Не само специализираното образование - за програмисти. Трябва да има образовани потребители, за да се увеличи разпространението на новите технологии.
Интернет клубовете не се ли опитват да правят това - да балансират бездействието на училищата от средното образование?
Интернет клубовете действително са един двигател, въпреки, че е спорен въпроса до колко се използват за търсене на информация и комуникация в световната мрежа. Друг основен инструмент за развитието на информационното общество е изграждането на електронното правителство. Това е едно голямо предизвикателство и голям риск. Евентуален провал на електронното правителство в България може да намали доверието в новите технологии и да има сериозен негативен ефект върху развитието на информационното общество. Едно успешно електронно правителство, което предоставя електронни услуги за цялото общество, може да бъде и двигател за по-широкото използване и разпространението на новите информационни и комуникационни технологии и развитие на ИТ сектора в България.
Говорейки за изграждане на електронното правителство, как оценявате шансовете за приемане на законопроекта за използване на отворен код в държавната администрация? В мотивите към законопроекта беше посочено, че при изграждането на електронно правителство, използването на отворени технологии е изключително важно с цел всички граждани да имат равен достъп до предоставяните обществени услуги, без да са принуждавани да закупуват определен частен софтуер.
Не съм убеден, че е необходим закон, който да регламентира това какъв софтуер – с отворен или затворен код, да ползва държавната администрация. Мисля, че подобен закон ще ограничи възможностите за избор на използваните технологии за решаване на проблемите по-най добрия начин. Може би вниманието трябва да се насочи към критериите и процедурите за избор на приложенията и софтуера използван от държавната администрация. Безспорно приложенията с отворен код имат своите предимства особено за целите на изграждането на електронното правителство. Европейският съюз залага на отворения код. Целта е да се намалят разходите по изпълнение на инициативите за изграждане на електронно правителство. По данни на независимо проучване на Европейската обсерватория за информационни технологии, публикувано от ЕК, разходите за въвеждане на нови информационни и комуникационни технологии в държавните администрации в ЕС ще нараснат с 28% като достигнат 6.6 млрд. евро за тази година. Предвижда се в Европа да се създаде център за отворен код, който да обслужва държавните администрации в целия Европейски съюз. Там ще се разработват такива продукти и ще се адаптират за конкретни проблеми. Въпросът е в това, че когато кодът е отворен, държавата по подобен на европейския начин може да разполага със специалисти, които на базата на добрите практики, да създават решения, удовлетворяващи конкретни нужди, а не да се купуват цялостни пакети, които съдържат и куп безполезни приложения.
Имам чувството, че когато се говори за отворен код, се усеща някакво недоверие. Защо според вас съществува това недоверие?
Всяка новост плаши. Това, което смятаме да направим по този повод, е да участваме в инициативата на Червената къща и Център за медийни изкуства Интерспейс за популяризиране на приложения с отворен код сред неправителствените организации. Фондация ”Приложни изследвания и комуникации” смята да се възползва от тази програма, в която на компютрите на около 40 неправителствени организации ще бъдат инсталирани Linux операционни системи с Open Office и други приложения, базирани на отворен код, и ще получат безплатна поддръжка в продължение на две години. На демонстрационните компютри в нашия център, като част от програмата, също ще бъде инсталиран Linux, така че клиентите ни да се възползват от още една услуга и да получат консултации и за продукти с отворен код.
Какви са другите проекти, по които работите?
В момента работим съвместно с Европейския иновационен център (www.enterprise-europe-network.bg) по специализиран портал за ИТ информация, който освен всичко друго, ще прави промоция и на българския ИТ сектор в чужбина. Всяка фирма ще може да предложи продуктите си тук с кратки описания. Този сайт ще бъде част от европейска мрежа с подобни сайтове (http://irc.cordis.lu/). Целта на портала е да улесни реализацията на българските иновационни ИТ продукти на световния пазар и да създаде условия за повишаване на иновационния потенциал и конкурентоспособността на фирмите от българския ИТ сектор.
Смятате ли, че тезата, че България може да бъде конкурентоспособна в европейски мащаб чрез развитие на информационните технологии, има реално покритие?
Идеята на един от проектите, в които участваме - ForeTech, е чрез използване на foresight методи за дългосрочно прогнозиране да се изработят препоръки към националните власти на различни управленски равнища за определяне на приоритетите и предприемане на мерки в подкрепа на развитието на науката и технологиите. Би било добре ИТ сектора да бъде сред приоритетните за страната - така е и заявявано многократно. Доколко е така наистина е друг въпрос. Бизнесът е доста активен в това отношение – в момента се подготвя стратегия за развитие на ИТ сектора и инициативата идва от страна на бизнеса. Скоро ще има и чернова на тази стратегия. Доколкото съм запознат, основната идея е да се създаде отделно министерство за ИТ сектора, както е в Румъния, където има министерство на високите технологии и електронното правителство. Лично аз смятам, че шансът на България е да инвестира във високите технологии и да използва капитала, който има като човешки ресурс и да се спре процеса на изтичане на специалисти от страната. Ако не се създават условия за реализацията на тези кадри в страната, те ще си намерят работа другаде. Това ще бъде загубен за страната национален капитал.
|
|
|
|
Търсене
