| |
 |
 |
| Икономика на знанието |
|
Напоследък понятието "икономика на знанието" предизвиква все по-голям интерес. Въпреки че терминът се използва в различен контекст, той най-общо обхваща безпрецедентния напредък в науката и технологиите и тяхното въздействие върху икономическия и социалния живот. Този напредък не е ограничен само в сферата на информационните и комуникационните технологии, макар че там той е може би най-осезаем. Той се проявява и в областта на биотехнологиите, здравеопазването, медицината, новите материали и в други традиционни области.
Напредъкът в знанието е причина за постоянно преструктуриране на национално, регионално, секторно и фирмено равнище. Това води до нарастващa неравнопоставеност по отношение на знанието - т.нар. "knowledge divide" между развитите и развиващите се страни.
Развиващите се страни са в неблагоприятна позиция поради невъзможността си да инвестират достатъчно в развитието на знание. В страните членки на ОИСР инвестициите на държавния и частния сектор за развитие на висшето образование, науката и научните изследования, и инвестициите в софтуер представляват средно 5% от БВП. За развиващите се страни средната стойност на тези инвестиции е едва 1% от БВП.
На второ място развиващите се страни са възпрепятствани от липсата на добре развита институционална инфраструктура. Липсват ефективни и гъвкави финансови, трудови, образователни и информационни пазари, както и социално-осигурителна система, която да улесни процеса на непрекъснато преструктуриране. Това са основните причини, поради които развиващите се страни и страните в преход не могат пълноценно да се възползват от новите възможности за постигане на икономическо и социално благополучие. За тези страни е важно не само да бъдат в състояние да произвеждат повече знание, но ефективно да използват достиженията и знанието, генерирани от други държави.
Това налага разработването на задълбочени стратегии за преминаване към икономика, базирана на знанието. В този преход особено внимание заслужават четири елемента:
- Икономическа и институционална среда, която насърчава предприемачеството, използването на съществуващи и създаването на нови знания.
- Население, което е добре образовано и квалифицирано да създава, обменя и използва знание.
- Ефективна иновационна система от фирми, изследователски центрове, университети, частни консултанти и други организации, които улесняват достъпа до глобалното знание, като го асимилират и адаптират към местните условия, и създават нови технологии.
- Динамична информационна инфраструктура, която осигурява условия за ефективна комуникация, разпространение и обработка на информацията.
Наличието на динамична информационна инфраструктура е основен фактор за изграждането на икономика, базирана на знанието. През последните няколко десетилетия бе постигнат забележителен технологичен прогрес, който оказа силно влияние не само на индустрията и търговията, но и на обществото като цяло. Революцията в развитието на информационните и комуникационните технологии доведе до безпрецедентен растеж на мобилните комуникации и интернет. Новите технологии и базираните на тях услуги станаха неразделна част от нашия живот.
В основата на този огромен технологичен прогрес стои развитието на микроелектрониката и телекомуникациите. Очаква се резултатите в тези области да продължат да нарастват експоненциално във времето и през следващото десетилетие.
Развитието на новите технологии и тяхното широко приложение би било немислимо и без наличието на подходяща образователна, правна и бизнес среда. В миналото медиите и телекомуникациите в повечето страни се контролираха от държавата. Днес е ясно, че бързото развитие на информационните и комуникационните технологии се дължи до голяма степен на либерализацията на телекомуникациите и свободния обмен на информация. От друга страна ролята на държавата става все по-важна при създаването на правила, които да осигурят сигурност в мрежата и защита на личната неприкосновеност.
Глобализацията и сливането на технологиите ограничават възможностите на националните законодателства. В резултат на това възниква спешна необходимост от международно сътрудничество както за целите на технологичното развитие, така и за борба с неговата тъмна страна - вирусите, хакерството, нелегалното и вредно съдържание. Местните закони и разпоредби трябва постепенно да се заменят с международни споразумения, които да превърнат интернет в по-ефективно средство за разпространение и обмен на знания в целия свят.
Въпреки че конкуренцията и частните фирми се приемат като основен двигател за развитие на информационната инфраструктура, ролята на държавата и публичния сектор също не трябва да се подценява. Възникването на интернет е резултат от военни разработки, целящи предпазване на компютърните мрежи при ядрена атака. Интернет протоколите са разработени в университетите, а световната мрежа - World Wide Web - се е развила от система за обмен на информация между учени. Сегашното състояние на интернет не би било същото без първоначалните инвестиции и ролята на публичния сектор и университетите.
Според г-н Ерки Ликанен, еврокомисар по въпросите на предприятията и информационното общество, в момента Европа преживява изключително важна промяна. Знанието и информацията стават все по-значим елемент в социалния и икономическия живот. В основата на тази промяна е бързото развитие на информационните и комуникационните технологии.
Създаването, обмена и използването на знанието е ключов фактор за постигане на икономически растеж и повишаване на конкурентоспособността. Знанието е движещата сила в информационното общество, която осигурява високо качество на живот, стабилна заетост и социално благополучие.
В днешното информационно общество, жизненият цикъл на знанието става все по-кратък. Това налага сериозни инвестиции в човешкия капитал и в развитието на новите технологии за обучение.
За да се справи с това предизвикателство още през март 2000 г. на срещата на високо равнище в Лисабон, ЕК постави амбициозната цел до 2010 г да изгради най-конкурентната и динамично развиваща се икономика базирана на знанието в света.
В основата на стратегията за постигане на тази цел са инвестициите в развитието на нови технологии и приложения за електронно обучение и изграждане на умения, необходими за активно участие на всички граждани на ЕС в новото общество на знанието.
|
|
|
|
Търсене
