| |
 |
 |
| Инструменти в подкрепа на приоритетните теми и дейности в Шеста рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрации |
|
За реализиране на приоритетните теми и дейности в Шестата рамкова програма (6РП) на ЕС се предвижда използването на следните инструменти:
Интегрирани проекти (integrated projects)
Мрежи за компетентност (networks of excellence)
Член 169 (Article 169) за съвместно реализиране на национални програми
Инструменти, изпълняващи роля на “стълба към компетентност” (stairway of excellence)
● Изследователски проекти със специфична насоченост (specific targeted research projects)
● Съгласувани дейности (coordination actions)
Специфични помощни дейности (specific support actions)
В Шестата рамкова програма ще бъдат използвани по-голям брой и по-добре диференцирани инструменти в сравнение с инструментите за реализиране на ключовите дейности (key actions) в Петата рамкова програма (5РП). В 6РП са включени както нови инструменти в подкрепа на изграждането на Европейското изследователско пространство (ERA), така и някои традиционни инструменти, използвани в предишните рамкови програми.
Целта на новите инструменти като “интегрираните проекти” и “мрежите за компетентност” е да се мобилизира критична маса ресурси за постигане на амбициозни цели. Новите инструменти се характеризират със структуриращ и интегриращ ефект върху европейската научноизследователска дейност и с по-добра диференцираност. Всеки инструмент е специфичен и изпълнява конкретна роля за реализиране на приоритетните теми и дейности на рамковата програма.
При избора на инструментите в 6РП са следвани няколко основни принципа.
Опростяване и оптимизиране. Следването на тези принципи е от значение за намаляване на разходите по процедурите за участие в конкурсите и изпълнение на проектите както на участниците, така и на ЕК. Спазването на тези принципи също така ще ускори процедурите – от оценяването на проектите до подписването на договор.
Гъвкавост и адаптивност. Тези принципи изразяват гледната точка на ЕК, че използваните инструменти трябва да са приложими за реализирането на всички приоритетни теми и дейности на рамковата програма. С други думи те трябва да могат да се използват както в сферата на социалните или инженерните науки, така за целите на научноизследователските дейности и приложните изследвания.
От гледна точка на изпълнителите на проекти инструментите трябва да позволяват адаптация на тези проекти към променящата се среда в резултат на развитието на научноизследователската дейност или на необходимостта от промени в структурата на консорциума от партньори по съответния проект.
По-голяма автономност на управлението на проектите. Предоставената възможност за адаптиране на проектите в зависимост от променящите се обстоятелства е част от цялостната политика за осигуряване на по-голяма автономност на консорциума. Целта е да се да се осигури по-голяма свобода на мениджмънта на проектите за повишаване на управленската ефективност. В действителност по отношение на предстоящите проекти ЕК възнамерява да се оттегли от практиката на подробен мониторинг на дейностите по проектите като възприеме по-стратегически подход, ориентиран към резултатите.
Спазване на принципите за обществена отговорност., ЕК се ръководи в голяма степен от тези принципи при избор на инструментите, защото за целите на рамковата програма се изразходват държавни средства, а това от своя страна предполага отчетност пред обществото и защита на интересите на ЕС.
ИНТЕГРИРАНИ ПРОЕКТИ (integrated projects)
Целта на интегрирания проект е да осъществява приоритетните цели на рамковата програма като генерира необходимата компетентност и знания и интегрира критична маса от дейности и ресурси за постигане на амбициозни и ясно дефинирани научни и технологични цели. Всеки интегриран проект трябва да е насочен или към повишаване на конкурентоспособността в Европа, или към решаване на значим обществен проблем. Следователно интегрираният проект е инструмент в подкрепа на насочени изследователски проекти, чийто основен принос е знанието. От своя страна същността на интегрираните проекти предполага и наличието на структуриращ ефект върху европейската научноизследователска дейност.
Всеки интегриран проект трябва да има изследователска насоченост и да съдържа компонент на технологично развитие, демонстрация или обучение. Той може да обхване широк изследователски спектър – от фундаментални до приложни изследвания.
Важна характеристика на интегрирания проект е ефективното управление на знанието, неговото разпространение и трансфер, и в случаите, когато е уместно, анализ и оценка на разработените технологии и на условията за тяхната експлоатация. Проектите могат да включват и дейности в подкрепа на внедряването на нови технологии, особено в малките и средните предприятия.
Необходимата критична маса на интегрираните проекти варира в широки граници в зависимост от изследователската област – от социални науки до аеронавтика – както и за отделните теми във всяка област. Следователно критерият за оценка на критичната маса не е количествен, а качествен. Интегрираният проект трябва да има амбициозни цели и да мобилизира всички възможни ресурси и дейности за постигане на тези цели. Предвижда се разходите за дейността по изпълнението на един интегриран проект да достигнат десетки милиони евро. Все пак не е поставен минимален праг за участие по отношение на разходите, като критериите за оценка дават приоритет преди всичко на амбициозните цели и критичната маса на проекта.
За участие в 6РП е необходим консорциум от минимум трима партньори от три различни страни. На практика обаче за изпълнението на един интегриран проект са необходими значително по-голям брой партньори. Вероятно броят на партньорите трябва да е по-голям от девет – средният брой на партньорите в консорциумите, взели участие в Петата рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрации.
Продължителността на периода за изпълнение на интегрираните проекти може да бъде от три до пет години. Няма ограничение за продължителността на интегрирания проект при необходимост от по-дълъг период за постигане на целите на проекта.
Финансирането на интегрираните проекти най-вероятно ще се базира на следните концепции:
o “grant to the budget” – субсидия в подкрепа на цялостния бюджет за покриване на разходите за дейността;
o финансиране за покриване на реалните разходи за дейностите по проекта;
o фиксиране в договора на максимална сума на финансовата подкрепа за различните дейности по изпълнение на проекта.
Избраната система за финансиране на интегрираните проекти в голяма степен съвпада с тази в 5РП.
Трите метода за изчисляване на размера на финансирането на проекти от ЕК в 5РП най-вероятно ще се използват и в 6ПР.
o Пълни разходи (FC) - всичко преки разходи + непреки разходи.
o Пълни разходи - фиксиран процент (FF) – изчисляване на непреките разходи на базата на фиксиран процент (80% от преките разходи за заплащане на персонала).
o Допълнителни разходи (AC) – включват всички преки допълнителни разходи + непреки разходи (фиксиран процент (20%) от допълнителните разходи, без тези на подизпълнителите).
Методът за изчисление на финансирането от ЕК, базиран на допълнителните разходи (АС), ще се прилага за участници, чиято счетоводна система не позволява изчисляването на пълните им преки разходи.
Разглеждат се възможности за опростяване на използваните методи за финансиране.
За да бъдат одобрени разходите по проекта, те трябва да отговарят на следните изисквания на ЕК:
o Да са актуални, рационални, необходими за осъществяването на проекта и да са предвидени в договора.
o Да бъдат извършени в периода на изпълнение на проекта.
o Да се отчитат по националните счетоводни стандарти на всеки от партньорите по проекта, с изискването отчетността да става на принципа на историческите разходи.
o Да фигурират в счетоводния баланс на всеки от партньорите или на трети лица, в зависимост от приетите условия в договора.
o Да не включват косвени данъци, такси, дивиденти и др.
Освен гореспоменатите принципи за отчитането на разходите трябва да се спазват и финансовите правила, публикувани от ЕК.
За двата метода за изчисляване на размера на финансирането, базирани на пълните разходи (FC и FF), максималното финансиране за покриване на разходите на партньорите по проектите е в размер от:
o 50% за изследователска дейност и технологично развитие.
o 30% за демонстрации.
o 100% (само за преките разходи) за дейности по управление на проекта и обучение.
Разходите на партньорите, оценявани по метода за допълнителните разходи (АС), ще продължат да се финансират до 100% от допълните разходи за всички дейности по проекта.
В 6РП се предвижда размерът на финансирането на интегрираните проекти да е в границите от няколко милиона € до няколко десетки милиона €.
Изплащане на средствата. Всяка година консорциумът трябва да предаде на ЕК отчет на разходите на всеки от партньорите по проекта, извършен от външен одитор (или компетентна държавна организация, в случаите на участник от страна на държавната администрация). Освен отчет на разходите, трябва да се представи и годишен доклад за резултатите по изпълнението на задачите по проекта и необходимите документи за доказване и оправдаване на извършените разходи. На базата на тези документи ЕК дава своето одобрение за превеждане на средствата, предвидени за покриване на извършените разходи през съответната година.
Конкурсите за участие в 6РП ще се предхождат от покани за заявяване на зони за интерес, на базата на които ще се определят темите в следващия конкурс. Това ще подпомогне процеса на кандидатстване и създаването на консорциуми. Самите форми за кандидатстване ще бъдат опростени, за да отговарят по-пълно на целите на интегрираните проекти.
Оценката на кандидатстващите проекти ще се извършва чрез подробното им разглеждане от комисия. Като се има предвид по-комплексната и амбициозна същност на интегрираните проекти, се предвижда подобряване на системата за оценяване на проекти за научни изследвания и технологично развитие, използвана в 5РП. За целта се предвижда по-систематично използване на дистанционно оценяване преди организиране на експертна среща и получаване на експертно мнение от страна на съответните специалисти. С това решение се дава възможност на кандидатите да отговорят на въпроси извън тематиката на конкретния проект. В случаите, когато е необходимо, кандидатстващите проекти ще се разглеждат от етична гледна точка.
Специфични критерии за оценка. За да бъде успешен един проект, той трябва да демонстрира:
• компетентност и релевантност на предлаганата изследователска дейност.
• амбициозни цели, в частност за повишаване на конкурентоспособността и за решаване на значими социални проблеми.
• способност на консорциума да натрупва критична маса от дейности и ресурси, необходими за постигане на амбициозните цели на проекта.
• качествен план за използване и разпространяване на знания и наличие на потенциал за популяризиране на иновации и способности за използване на нови знания.
• способност за успешно реализиране на проекта и демонстриране на необходимите организационни и управленски способности.
Пълният списък на критериите за оценка на проектите ще бъде включен в съответния информационен пакет от документи.
Оценяване на плана за реализиране на проекта. Преди началото на проекта, консорциумът трябва да получи одобрението на ЕК на графика на дейностите по проекта (implementation plan) за целия период на изпълнение на проекта, както и подробен план за дейността през първите 18 месеца. Този подробен план за дейността и неговият бюджет представляват необходимата основа за получаване на авансово плащане за съответния период.
По тази схема въз основа на такъв 18-месечен план всяка година ще се извършват съответните авансови плащания. Това означава, че един проект не може да премине към следващ етап, без да получи одобрение за съответния период на базата на предварително одобрен, подробен план за дейността.
В процеса на изпълнение на проекта консорциумът може да реши да включи нови партньори. Не се предвижда обаче допълнително финансиране от страна на ЕК за включването на нови партньори. Включването на нови партньори трябва да става в резултат на предварително обявен конкурс. Правилата за провеждане на конкурса се определят от клаузи в договора с ЕК. Не се предвижда допълнително финансиране за провеждането на конкурсите.
ЕК ще разработи ефективна система за мониторинг на интегрираните проекти. Тази система ще включва:
• Годишни проверки по изпълнението на проекта, обхващащи годишния цикъл на планове и отчети.
• Проверка в средата на периода за вземане на решение дали да се продължи с изпълнението на проекта по план или проектът да бъде преустановен.
• Проверка в края на периода за предварителна оценка на постигнатите резултати в областта на повишаване на конкурентноспособността или за решаване на значим социален проблем.
За осъществяването на тези проверки, на всички етапи ЕК ще привлече независими експерти.
МРЕЖИ ЗА КОМПЕТЕНТНОСТ (networks of excellence)
Целта на този инструмент на 6ПР е да се повиши компетентността в конкретна изследователска област чрез осигуряване на виртуална мрежова комуникация за постигане на необходимата критична маса от ресурси и експерти, работещи по една и съща изследователска проблематика. Целта е да се създаде прогресивна и стабилна интеграция на изследователските дейности на партньорите в мрежата за компетентност за постигане на върхови изследователски резултати. Мрежите за компетентност ще се осъществяват в рамките на “програми за съвместна дейност” (Joint Programme of Activity - JPA).
От голямо значение е функционирането на тези мрежи да не става на принципа на “затворени общества” като повишава компетентността само в границите на тази виртуална организация. В мисията на всяка мрежа за компетентност ще е заложено разпространението на знания и компетентност извън рамките на изграденото партньорство.
Основната задача пред мрежите за компетентност е преодоляване на разпокъсаността на европейската изследователска дейност в конкретните изследователски области, като желаният резултат е постигане на промяна в начина на действие и трайно преструктуриране на европейското изследователско пространство.
Какво представлява програмата за съвместна дейност (JPA)?
Тя се състои от минимум три компонента:
• Програма за съвместно осъществяване на изследователска дейност с дългосрочен характер.
• Пакет от интегриращи дейности за преструктуриране и подобряване на начина на съвместна работа по дадена изследователска тема. Част от тези дейности ще включват програми за координиране на изследователската дейност, обучение и поддръжка. Възможно е създаването на изследователски платформи и съоръжения за общо ползване, организиране на обмен на специалисти, дори преместване на цели екипи и оборудване, както и подобряване на електронните комуникационни мрежи за улесняване на взаимодействието между изследователските екипи.
• Дейности за разпространение на знания и компетентност, обучение на специалисти, най-вече извън мрежата на компетентност. Тези дейности ще се осъществяват в рамките на единна управленска структура.
Всяка мрежа за компетентност трябва да си поставя амбициозни цели и да генерира критична маса от ресурси и компетентност, необходими за постигането на тези цели. Понеже не може предварително да се постави количествено изискване за критична маса, ще се прави оценка за всеки конкретен случай. Все пак, една голяма изследователска мрежа трябва да обединява няколко хиляди специалисти. Разбира се, възможно е мрежите за компетентност да са значително по-малки, но задължително трябва да имат амбициозни цели и необходимата критична маса.
Продължителността на финансирането от страна ЕС за изграждането на мрежите за компетентност вероятно ще надхвърля пет години поради необходимостта от значителни средства и време за постигане на интеграция в дългосрочен план.
За изграждането на мрежа за компетентност е необходимо участието на минимум три партньора от три различни страни. Желателно е броят на участниците да не е по-малък от шест. В отделните конкурси може да се поставят допълнителни изисквания за съответния брой на участниците.
Финансирането на мрежите за компетентност най-вероятно ще се базира на следните концепции:
o “Субсидия за интеграция”.
o Размерът на субсидията се калкулира на базата на (а) броя на изследователите, включени в мрежата, (б) средния размер на финансовите средства за един участник и (в) продължителност на проекта.
o Финансовите средства се превеждат на части всяка година, в зависимост от резултатите по създаване на условия за дългосрочна интеграция – т.е. финансова подкрепа ориентирана към резултатите.
o Няма да се извършва мониторинг на изразходването на приведените финансови ресурси от страна на ЕК.
Целта на финансовата субсидия е да се преодолеят пречките пред дългосрочното интегриране на дейностите на партньорите, работещи в една изследователска област. Бариерите, които трябва да се преодолеят, са не само от организационен и финансов, но също така и от психологически и културен характер.
Консорциумът има право да разпредели както намери за добре субсидията за интеграция между отделните партньори и дейности, в рамките на проекта за съвместна дейност.
Размерът на субсидията за интеграция се изчислява на базата на броя на изследователите, обединени в рамките на мрежата за компетентност по проекта за съвместна дейност. Необходимият брой от изследователи ще бъде определян за всеки отделен конкурс.
За по-ясна илюстрация, средният размер на субсидията за интеграция за една мрежа за компетентност може да варира според броя на изследователите по следния начин:
50 изследователи – € 1 милион на година.
100 изследователи – € 2 милиона на година.
150 изследователи – € 3 милиона на година.
250 изследователи – € 4 милиона на година.
500 изследователи и нагоре – € 5 милиона на година.
Размерът на субсидията за междинен брой от изследователи ще се изчислява на базата на линейна интерполация. Следователно за една мрежа за компетентност от 200 изследователи, с продължителност над 5 години, размерът на общата финансова субсидия ще бъде € 17.5 милиона.
Изчислено е, че тези средства ще бъдат достатъчни за преодоляване, от една страна, на пречките пред интеграцията и, същевременно, за избягване на риска от създаване на финансова зависимост от подкрепата на ЕС. Подобна зависимост ще застраши дългосрочния характер на желаната интеграция, която е основен приоритет и причина за оказване на финансовата подкрепа.
Под “брой на изследователи, обединени в мрежа за компетентност в рамките на програма за съвместна дейност” трябва да се разбира следното:
• Под понятието “изследовател” се разбира специалист с докторска или равностойна степен и с минимум четиригодишен изследователски опит в периода след получаване на докторската степен.
• Изследователят трябва или да е служител на партньор по проекта, или да работи под пряко подчинение на партньора, в рамките на договор между този партньор и работодателя на изследователя.
• Под “брой на изследователите” се разбира броят на тези изследователи, които консорциумът възнамерява да ангажира в рамките на програма за съвместна дейност и които са поименно идентифицирани до края на срока на съответния конкурс.
Превеждането на финансовите средства ще се извършва авансово в началото на всяка година като големината на траншовете ще намалява за всяка следваща година, с цел да се предотврати рискът от създаване на финансова зависимост. Например за последните 12 месеца от срока на договора авансовата сума няма да превишава половината от размера на средногодишна финансова субсидия. Липсващата половина може да бъде изплатена в някоя от предхождащите години по желание на партньорите като за целта е необходима съответна аргументация. Схемата за превеждане на финансовите средства трябва да бъде предварително определена и включена в договора.
Авансовото превеждане на финансовите средства в началото на всяка година ще се извършва при положение, че са изпълнени следните условия:
• Мрежата за компетентност е постигнала задоволителен резултат в интеграционните дейности, който се оценява от годишна проверка, провеждана от ЕК с помощта на независими експерти.
• Броят на изследователите, обединени в мрежа за компетентност в рамките на програма за съвместна дейност, не трябва да е по-малък от посочения в договора.
Конкурсите ще се предхождат от покани за заявяване на зони на интерес за определяне на темите, които да бъдат включени в следващия конкурс. Това ще подпомогне кандидатстването и създаването на консорциуми. Самите форми за кандидатстване ще бъдат опростени, за да отговарят по-пълно на целите на мрежите за компетентност.
Оценката на подадените проекти ще се извършва след внимателното им разглеждане от Комисията. Като се има предвид комплексната и амбициозна същност на мрежите за компетентност, се предвижда подобряване на системата за оценяване, използвана в 5РП. За целта се предвижда системно използване на дистанционното оценяване преди организиране на експертна среща и получаването на експертно мнение от страна на съответните специалисти. С това решение се дава възможност на кандидатите да отговорят на въпроси извън тематиката на конкретния проект. В случаите, когато е необходимо, кандидатстващите проекти ще се разглеждат от етична гледна точка.
Специфични критерии за оценка. За да бъде успешен един проект, той трябва да демонстрира:
• компетентност и релевантност на предлаганата изследователска дейност.
• амбициозни цели, в частност за повишаване на конкурентоспособността и за решаване на значими социални проблеми.
• способност на консорциума да акумулира критична маса от дейности и ресурси, необходими за постигане на амбициозните цели на проекта.
• качествен план за използване и разпространение на знания и наличие на потенциал за популяризиране на иновации и способности за използване на нови знания.
• способност за успешно реализиране на проекта, в частност демонстриране на необходимите организационни и управленски способности.
Пълният списък на критериите за оценка на проектите ще бъде включен в съответния информационен пакет от документи.
В процеса на изпълнението на проекта консорциумът може да реши да включи нови партньори. Не се предвижда обаче допълнително финансиране от страна на ЕК за включването на нови партньори. Включването на нови партньори трябва да става в резултат на предварително обявен конкурс. Правилата за провеждане на конкурса се определят от клаузи в договора с ЕК. Не се предвижда допълнително финансиране за провеждане на конкурсите.
Оценяване на плана за реализиране на проекта. Преди началото на проекта консорциумът трябва да получи одобрението на ЕК на графика на дейностите по програмата за съвместни действия (implementation plan) за целия период на изпълнение на проекта, както и подробен план за дейността през първите 18 месеца.
По тази схема, въз основа на такъв 18-месечен план, всяка година ще се извършват съответните авансови плащания.
Поради субсидирането на мрежите за компетентност на базата на постигнатите резултати, ЕК ще разработи ефективна система за техния мониторинг. Тази система ще включва:
• Годишни проверки на изпълнението на проекта, обхващащи годишния цикъл за планове и отчети.
• Проверка в средата на периода за вземане на решение дали да се продължи с изпълнението на проекта по план или проектът да бъде преустановен.
• Проверка в края на периода за предварителна оценка на влиянието на мрежата за повишаване и разпространение на компетентността в областта на науката в Европа.
ЕК ще привлече независими експерти за осъществяването на тези проверки на всички етапи.
Поради структурния характер на мрежите за компетентност участниците в тях ще станат взаимозависими и ще възникне необходимост от ефективна система за управление, която да осигури активното участие на партньорите в управлението на мрежата. За целта всяка мрежа за компетентност трябва да учреди “управителен съвет”, съставен от високопоставени представители на партниращите организации. Желателно е в този управителен съвет да бъдат включени и независими експерти от външни организации. Управителният съвет ще следи процеса на интеграция на дейностите, ще работи за повишаване на компетентността и нейното разпространение извън рамките на мрежата.
ЧЛЕН 169 (Article 169)
Член 169 дава възможност на държави от ЕС да участват в изследователски програми, инициирани съвместно от няколко страни членки на ЕС, включващи участието на структури, създадени с цел изпълнение на тези програми. Държавите, асоциирани към рамковата програма, също могат да вземат участие в тези изследователски проекти.
Член 169 не е нов инструмент, тъй като е използван и в предишни рамкови програми. До момента обаче този инструмент не влязъл в употреба.
От гледна точка на изграждането на европейското изследователско пространство и особено поради необходимостта от подпомагане на интегрирането и структурирането на изследователската дейност в Европа, член 169 е инструмент с голям потенциал. Докато интегрираните проекти и мрежите за компетентност обединяват дейностите на индивидуалните изпълнители на изследователска дейност, мерките, предвидени в член 169, могат да бъдат интегрирани в дейностите на всички национални програми по дадена тема.
Използването на член 169 изисква наличие на съвместна инициатива на няколко страни членки на ЕС, представлявани от националните си програми, за генериране на конкурс от страна на ЕК. След това ЕК представя полученото предложение за разглеждане от Съвета на министрите и от Европейския парламент. Процедурата за вземане на решение не се отличава от тази, възприета в 5РП.
Съществува яснота по въпроса, че в рамките на прехода към Шеста рамкова програма ще бъде трудно член 169 да се прилага в широк мащаб. Прилагането му ще бъде ограничено до изследователски инициативи, които излизат извън обсега на интегрираните проекти или на мрежите за компетентност.
Комисията направи предложение тази сложна и продължителна процедура да се опрости, като вместо задължително съвместно решение от страна на Съвета на министрите и Европейския парламент за всяка от клаузите по член 169 да се премине към единично рамково решение от тяхна страна, което да даде възможност отделните клаузи да се решават на равнище Европейска комисия. Това предложение все още не е прието.
Трябва да се отбележи, че Съветът на министрите отправи покана към ЕК да представи малък брой от пилотните проекти по член 169 в началото на 2002 г. Службите към ЕК вече работят по тези пилотни проекти съвместно с националните програми, които представляват интерес.
“СТЪЛБА КЪМ КОМПЕТЕНТНОСТ” (Stairway of competence)
Този термин е въведен от Европейския парламент с цел да се улесни преминаването от “традиционните” инструменти, използвани в 5РП, към “новите” инструменти на 6РП, за да се окаже подкрепа на изследователски дейности с не толкова амбициозни цели и обхват. Става дума за малки изследователски организации, малки и средни предприятия и участници от страните кандидатки за членство в ЕС. Този инструмент се състои от два елемента:
• Изследователски проекти със специфична насоченост – представляват модифицирани проекти с поделено финансиране за научни изследвания, технологично развитие и демстрации, използвани в 5РП.
• Съгласувани дейности - представляват модифицирани концентрирани действия/тематични мрежи от 5РП.
Като се има предвид преходният характер на тези инструменти, тяхното използване ще намалява с течение на времето, като ЕК ще вземе окончателно решение по тези въпроси едва след като приключи независимата оценка за ефективността на използваните инструменти през 2004 г.
СПЕЦИФИЧНИ ПОМОЩНИ ДЕЙНОСТИ (Specific support actions) – представляват модифицирани съпътстващи мерки, използвани в 5РП. Тяхната задача е да гарантират допълване на дейностите в рамковата програма. Те могат да се използват в подготовката на бъдещи изследователски дейности в ЕС.
В рамките на приоритетните теми са предвидени специфични помощни дейности за провеждането на конференции, семинари, проучвания и анализи, за работни и експертни групи, за разпространение на информация и развитие на комуникациите, както и комбинация от гореспоменатите дейности.
Целта на изследователските проекти със специфична насоченост е да подпомогнат научноизследователската дейност, технологичното развитие и демонстрациите. Насочени са главно към по-малки изследователски организации и участници от страните кандидатки за членство в ЕС. Финансовата помощ от страна на ЕС е до няколко милиона евро. Осъществява се под формата на “субсидия за цялостния бюджет” за покриване на разходите.
При наличието на такъв широк набор от различни инструменти в конкурсите се предвижда за всяка от темите да се посочват инструментите, които могат да се използват, както и приоритетното им значение. Макар двата основни инструмента – интегрираните проекти и мрежите за компетентност да имат приоритетно значение, първоначално всички теми ще бъдат отворени и за разработване на изследователски проекти със специфична насоченост и съгласувани дейности.
След оценката на ЕК на ефективността на използваните инструменти през 2004 г. ще се предприемат съответни промени в начина и приоритета на използване на отделните инструменти.
Допълнителна информация за отделните инструменти на 6РП можете да намерите на адрес:
http://europa.eu.int/comm/research/nfp/networks-ip.html
|
|
|
|
Търсене
