| |
 |
 |
| Информационното общество – стратегия за бъдещето на България |
|
Ключово умение в политиката е да се намери фокуса и да могат да се откроят онези опорни точки, които да изведат държавата до състояние, което да осигурява нормален (или по-добър, когато нормалния вече е постигнат) живот за нейните граждани. Тези, които се опитват да обещаят, че ще дадат всичко (или по малко) на всички, които подхождат към решаването на въпросите „на парче”, просто обричат бъдещото управление на неуспех. В тази връзка, основната теза на тази статия е, че въпросът за развитието на информационното общество в България трябва да бъде глобален приоритет, от който следва да произтича разработването на всяка управленска програма, която си поставя за цел реалното превръщане на България в една модерна европейска държава.
През март 2000 г. Европейският съвет прие така наречената Лисабонска декларация, в която е поставена задачата до 2010 година икономиката на ЕС да стане„най-конкурентната и динамична икономика, основана на знанието, в света, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голяма социална справедливост”. Това е стратегията за развитие на Европа и България, ако иска да заеме достойно място в ЕС, трябва да преустрои своята икономика и общество така, че да отговори на този модел.
Главна предпоставка и същевременно определяща черта на икономиката на знанието е информационното общество. Терминът „информационно общество” служи да подчертае превръщането на процесите и технологиите, свързани с разпространяването и обработката на информация, в основа на структурата и функционирането на съвременното общество. Развитието и синтеза на софтуера, телекомуникациите и Интернет са трите основни двигателя, довели до и развиващи все повече информационното общество.
Следва да се подчертае, че информационното общество не е просто поредният сектор от икономиката – то е начин на организация и живот на обществото.
Какво е положението в САЩ и водещите страни в Европа? Софтуерът е навсякъде – във всички фирми и държавни учреждения има информационни системи, в които се пази подробна информация за всеки клиент (гражданин) и всяка транзакция. Фирмите, както и отделните лица ползват непрекъснато Интернет като основно средство за информация и средство за транзакции, започващи от купуването на книги, компютри, коли и стигащи до игра на световните борси за ценни книжа и валути в реално време. Всичко това увеличава неимоверно много икономическата ефективност и производителност на труда, развивайки конкуренцията във всички области и практически превръщайки света в едно глобално място за комуникации и един глобален пазар на стоки и услуги.
Информационното общество в развитите държави е цялостен фактор и инструмент, развиващ и поддържащ гражданското общество. Въвеждането на автоматизирана обработка на информацията чрез софтуер и достъп през Интернет, широко развита система от електронни разплащания и транзакции, гарантира на обществото прозрачност, отчетност и контрол върху действията и решенията на отделните индивиди и институции. Това се оказва най-ефективния и практически безотказен механизъм за борба с корупцията, прането на пари, сивата и скрита икономика.
На този фон, информационното общество в България е в криза. Съгласно всички наши и международни изследвания от последните няколко месеца, ние сме на последно място в Европа по развитие на информационното общество и прилагане на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Ние сме по-назад и от Румъния и от Турция.
Само 7 % от населението притежава домашен компютър, а около 11 % от хората използват Интернет. За сравнение, тези числа за САЩ са, съответно, 87% и 83 %. Само 0,5% от хората в България са купили някога нещо през Интернет, а под 0,1% притежават електронен подпис. Поради монополното положение на БТК, цените на местните телефонни разговори, които са ключови за връзката с Интернет по телефон – териториално най-разпространената възможност за достъп до Интернет, са над 280 пъти по-високи в сравнение със САЩ (пресметнато като процент спрямо средностатистическия доход на едно домакинство). Широколентовите алтернативи (както безжични, така и кабелни) са с ограничено географско присъствие, предимно в градовете. Поради неразпространението на стандартни кредитни карти, както и поради зачатъчното състояние на поддържаща банкова структура (online payment gateways), практически не е възможно Интернет транзакциите да бъдат завършвани в Интернет – с изключение на малък брой карти, включени в www.epay.bg. Законът за електронния подпис, в съчетание с непосилната цена на подписа, практически прави недостъпни в България какъвто и да е вид електронни документални транзакции, с изключение на нищожен процент фирми и държавни институции.
По отношение на държавната администрация и нейната роля в развитието на информационното общество трябва да се каже, че тя е определено негативна. За всички правителства през времето на прехода тази тема е второстепенна; изгубени са шансове, възможности и десетки милиони долара и евро готови средства от външни организации и програми. Отделни опити за създаване на информационни системи на различни министерства и ведомства са правени и се правят на парче, без да се отчитат въпросите за цялостната им архитектура и възможностите на специфичните системи да си общуват с подобните системи на други държавни организации. Има печални факти за провалени системи за милиони, както и изградени системи, които действат, но решават проблемите в много малък процент, не спестявайки време на гражданите и държавните служители. В преобладаващия брой институции на държавната администрация тепърва трябва да се създават информационни системи. Електронното правителство на България предлага 3 услуги, докато в ЕС 43% от общия обем услуги на държавната администрация са достъпни онлайн.
Инициативата на сегашното правителство i-България предвижда развитие на мрежа от телецентрове, създаване на клъстъри в ИТ сектора и компютризация на БАН, висшите учебни заведения и училищата. Проблемът с телецентровете е, че предлаганите в тях услуги не са безплатни; клъстърите ще се създават по административен път, което противоречи на самата същност на софтуерната индустрия, а масовата, поголовна компютризация на училищата, при която за 15 месеца ще се закупят 40 000 компютъра и оборудване за над 50 милиона лева без постоянен и качествен достъп до Интернет, без органичното навлизане на компютърната грамотност и уменията да се ползва Интернет във всички учебни предмети, без системна администрация, без обучени учители и висококачествен образователен софтуер, е просто поредната програма за “отчитане на дейност”.
Казаното по-горе за ролята на информационното общество за борба с корупцията, сивата и скрита икономика, важи с пълна сила за България, само че с обратен знак. Навсякъде се плаща в брой, което отнема възможността за проследяване и контрол върху финансовите транзакции в държавата. Липсата на интегрирани информационни системи и тяхната свързаност онлайн в най-възловите министерства и ведомства дава възможност за повсеместна безнаказана корупция.
Следните ключови мерки могат да се откроят като цялостен пакет за преодоляване на сегашната криза и развитието на информационното общество като национален приоритет:
• Институционализиране на държавната политика в тази област, чрез създаване на Министерство на информационното общество, както и чрез създаване на Комисия по информационното общество към Народното събрание;
• Държавата следва активно да регулира условията и дейността на телекомуникационния пазар, с цел ефективно демонополизиране на отрасъла и бързо развитие на конкуренцията;
• Приемане на нови закони, които да регламентират електронните транзакции, електронното банкиране, бизнес-инкубаторите и високотехнологичните паркове;
• Ясно и еднозначно да се регламентира използването на електронния подпис, който да стане безплатен;
• Приемане на данъчни облекчения и стимулиране в областта на информационните технологии и комуникациите, както и за развитие на онлайн търговия (в това число, освобождаване на онлайн разплащанията от ДДС);
• Да се осигури безплатен достъп до Интернет във всички училища и обществени библиотеки;
• Да се включи използването на компютри и извличането на информация от Интернет в учебните програми по всички предмети в училищата и университетите.
В заключение, ще цитирам бившия европейски комисар по предприятията и информационното общество Ерки Ликанен, който казва: “Силната политическа воля за развитие на информационното общество на страните-кандидатки ще доведе до подобряването на социалната и културна среда и ще заздрави процеса на икономическа интеграция.” Именно това е нужно на България сега в тази сфера – силна политическа воля.
Тошо Недялков, секретар на Политическо движение "Социалдемократи" и член на работната група на “Нова левица”, разработваща проект за управленска програма по информационното общество.
|
|
|
|
Търсене
