| |
 |
 |
| е-България |
|
На 28.07.2005 г. Фондация "Приложни изследвания и комуникации" представи официално изготвения от нея доклад "е-България 2005"
Индексът е-България през 2005 г. запазва темпа на растеж от 2004 г. в размер на 18.8% - двойно по-висок в сравнение с 2002 и 2003 г. Нарастването се дължи преди всичко на чувствителното подобряване в икономическата достъпност на новите технологии, широкото навлизане на средствата за електронни разплащания и повишеното търсене на труд с висока интензивност наползване на ИКТ.
Акценти от доклада:
• Чувствително подобряване (удвоиха се) на достъпа до компютри в къщи - една пета от населението. Все още обаче сме далеч от равнищата на навлизане на компютри в домакинството, които биха гарантирали реално функциониране на информационното общество. Водещи мотиви за купуването на компютър в къщи са лесен и евтин достъп до занимателно съдържание (филми, музика и игри) и инвестиция в модерната грамотност и образованието на децата, а така също и безплатна или евтина телефония през компютъра.
• Потребителите на интернет достигат около една четвърт от населението, което е ръст от 50% спрямо миналата година. Наблюдава се обрат по отношение на типа свързаност – от 2/3 dial up в началото на 2004 до 2/3 кабелен интернет в момента. Очертават се обаче сериозни социално-икономически различия, които ще имат дългосрочни последици – сред ромското население само 2% ползват интернет, сред етническите турци – 5%, българо-мохамеданите – 8%. Разликите се дължат основно на достъпа до компютри и интернет в училищата и домакинствата, докато ползването на компютърните и интернет клубове не зависи от етническата група.
• Липса на достатъчно съдържание онлайн и подготвеност на учителите технологично и методически да ползват ИКТ в преподаването (на не математически и ИТ дисциплини) се очертава като дългосрочен проблем.
Забавеното и често хаотично разработване на електронни услуги и уеб-сайтове от страна на държавната администрация и общините следва да бъде преодоляно чрез редица мерки за подобряване на институционалната рамка на е-управлението, сред които:
• Създаване на условия и въвеждане на конкуренция в предоставянето на електронни публични услуги вътре в публичната власт и чрез аутсорсване към частни предприятия;
• Увеличаване на финансирането на е-услуги чрез привличането на публично-частни партньорства и дълги пари;
• Трябва да се мисли вече не само за предоставяне на услуги от правителството чрез уеб-страници, но и чрез мобилните телефони (напр. WAP), предоставянето на информация и услуги и на други езици освен на български.
|
|
|
|
Търсене
