| |
 |
 |
| Клиентите са онлайн, фирмите ги следват |
|
Най-големите печалби се очакват в безтелесните сектори на икономиката
Тодор Ялъмов*
Какъв е идеалният образ на българската фирма, която е част от е-бизнеса? Идеални фирми няма. Спукването на Dot com балона показа колко лесно се лъжем, гледайки формални показатели. И все пак - ако българска не-ИТ фирма има своя уеб страница, осъвременявана поне на седмица, информация на два езика, от която може да си поръчате и платите продукт на фирмата, сайтът има Google Page Rank поне 5, 50% от служителите са с компютър и поне 20% работят дистанционно и т. н., то шефът може да се похвали, че неговата фирма е наистина wired.
Българският бизнес е оборудван с хардуер, свързан е с интернет, но не използва ефективно компютърните си системи както за управление, така и за автоматизирано производство и тепърва включва уебсайта в маркетинговите си стратегии. Между 23 и 32% (в зависимост от методиката на изследване) от фирмите имат уеб страници на средна възраст 4 години. Около една десета от сайтовете имат възможност за онлайн поръчка, но все още малка част от оборота (под 5%) на неспециализираните предприятия се дължи на подобни поръчки. Мениджърите вече ползват компютри (в сравнение е преди 10 или 20 години) в офиса и у дома, но сравнително рядко работят със специализиран софтуер за управление, за следене на важни индикатори и анализиране приноса на служителите. Подобни системи са важна част от управление на качеството и от способността на предприятията да растат бързо и да продават на европейските пазари. Все още най-разпространените решения са скъпи за българските компании. Очаквам тази ниша скоро да бъде запълнена със софтуерни продукти, създадени в България или адаптирани от страни със сходни икономики и модели на използване на ИКТ - като Гърция и Португалия например.
КАК СЕ ВЪЗПРИЕМА УСЛУГАТА "ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС" ОТ КОМПАНИИТЕ ЗА 2004-2006 Г.
Сравнението между идеалната фирма и реалността не бива да ни обезсърчава, защото пробивът в използването на нета и ИТ от фирмите стана едва след 2001 г. Няколко са факторите, които обясняват това. От една страна, технологиите станаха по-достъпни както от гледна точка на необходими умения (изработването на уебсайт и поддържането на уеб сървър), така и от гледна точка на цена. От друга страна, за интернет и новите ИКТ беше необходимо време технологията от лукс да се превърне в условие, без което не можеш да правиш бизнес.
Мрежовият ефект започна да се чувства след средата на 2005 г. и се ускори от масовото навлизане на компютри в домакинствата покрай кварталните LAN-ове и кабеларки. Клиентите вече са онлайн. Сега на ход са предприятията. Печалбите ще бъдат най-високи в "безтелесните" сектори на новата икономика, там, където пределните разходи за единица продукция са нулеви или много ниски спрямо цената, която клиентът е готов да плати. Как стои българският бизнес в сравнение с новоприетите членки на ЕС? За голямо съжаление икономиката ни е специализирана в по-нискотехнологични сектори, отколкото водещите страни от 10-те членки. Имаме по-малко специалисти в hi-tech сферите, както и структурни проблеми - от инфраструктурата до твърде видимата и твърде организираната престъпност. Има и дисбаланс в потреблението както заради застаряващото население, така и заради големия дял от етническите малцинства, практически изключени от трудовия пазар, и от по-модерните канали на потребление (е-търговия). Всички тези фактори предполагат по-ниски общи индекси спрямо останалите страни, но в определени ниши на аутсорсинг пазара например сме по-добре позиционирани. Слабостите могат да стимулират развитието на ИТ сектора - ако има политическа воля за това.
*Авторът е координатор на група по Информационни технологии за изследването "е-България 2006", фондация "Приложни изследвания и комуникации"
|
|
|
|
Търсене
