| |
 |
 |
| Дигитална суматоха |
|
"Малките и средните предприятия в региона настигат, a в някои области дори задминават западноевропейските компании."
- Мило Шахер
СЛЪНЧЕВИЯ предиобед на 31 октомври в малката заличка "Вихрен" на столичния хотел "Хилтън" са се скупчили десетки журналисти. Те очакват появата на високопоставен мениджър на голяма високотехнологична проява, който за първи път удостоява страната с визита. Суматохата е пълна, залата наистина е тясна, а желаещите да присъстват са много. А и самият мениджър, придружаван от българския му домакин и шеф на регионалния офис на компанията, закъснява за уречения час.
Предишната вечер Вахе Торосян, вицепрезидент на Microsoft за Европа, Близкия изток и Африка, и управляващият директор на "Майкрософт България" Теодор Милев са обсъждали в лобибара на хотела, в който чужденецът е отседнал, бъдещето и инвестиционните намерения на концерна за България. А намеренията са амбициозни: Microsoft Corp. вече е стартирала много програми и дейности в България, сред които обучение на български учители и студенти. Досега са обучени над 3000 учители и над 10 000 студенти. Инвестициите на "Майкрософт" в обучение на млади хора през следващите 5 години ще надхвърлят млн. Компанията ще инвестира и в създаването на потребителски центрове (call center), като първият такъв ще бъде изграден в София през 2007 г. А значението на страната ни за технологичния гигант се потвърди и на 9 ноември, когато българският офис беше единственият от Източна Европа, представен на традиционните дни Microsoft Research в Брюксел.
На среднощния разговор в хотелския лоби-бар Торосян разбира от Милев, че всъщност България няма определена стратегия за развитие на информационните технологии през следващите години. Самият Торосян отбеляза по-късно, че е изключително важно България да бъде наясно от какви специалисти и инвестиции в IT сектора ще се нуждае през следващите десетина години. По думите му българското образование е на много добро научно ниво, но не дава достатъчна подготовка по бизнес умения.
"Светът се развива изключително бързо и е много важно всяка държава да формира своите национални приоритети. Въпросът е да не се залага изключително на евтината работна ръка. Това наистина привлича инвеститорския интерес, но е въпрос на време друга държава да предложи подобри условия и да измести икономическата активност - твърди Торосян. -Така че тази стратегия не е дългосрочна, каквато би трябвало да е стратегията за развитието на ИТ сектора." Една от големите бариери за по-бързото развитие на сектора в България е пиратството. Според Торосян в момента 71% от софтуера в страната са пиратски, докато в развиващи се страни като Нова Зеландия са едва 20%. "Пиратството е най-разпространено във Виетнам, където 94% от софтуера е нелегален" - казва Торосян. Според него амбицията на американския концерн е с разрастването на дейността на компанията и влизането на България в ЕС делът на нелегалния софтуер в страната ни да падне до 60 на сто в следващите 2-3 години. И докато все пак в тази насока отбелязваме напредък в последните години, то България напредва и в областта на кибер престъпленията. Досега повечето компютърни престъпления са били съсредоточени около кражбите на дебитни или кредитни карти, сега обаче нараства броят на кражбите на самоличност и т. нар. fishing.
"Няма абсолютна е-сигурност" -твърди изпълнителният директор на IGD Security Драгомир Божков. И сигурно е прав. Защото сигурността на дигиталните ни съкровища е релативно понятие, зависещо изцяло от мотивацията и финансовите възможности на хакерите.
Всеки хирург реже само органа, който трябва да бъде опериран. И другаде не пипа. Така е и в областта на кибер престъпленията - трябва да се действа локално. Може би не е случайно, че именно в България се изгражда Център за сътрудничество в областта на кибер сигурността в Югоизточна Европа. Според Пламен Вачков, председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, дейността на центъра ще се изразява в предотвратяване на атаки срещу критичната инфраструктура, намаляване на риска от кибер атаки и минимизиране на щетите и на времето за възстановяване от такива атаки. Центърът ще може да обучава съдии, прокурори, следователи, полицаи и др. от страните от Югоизточна Европа за основните и специализираните проблеми при прилагане на европейското законодателство за борба с компютърните престъпления. Според експертите ранното предизвестяване за появата на нов вирус би могло да доведе до съществено намаляване на разходите по преодоляване на последиците от зловредната му дейност. Този въпрос е особено актуален с появата през последните години на новите, още по-опасни компютърни вируси. Загубите от закъснението в откриването на новите компютърни вируси и създаването на софтуер, който да ги унищожава, достигат милиарди долари.
СТРАХОВЕТЕ НА МАЛКИТЕ
БЪЛГАРСКИТЕ МАЛКИ и средни предприятия (МСП) определят като най-големи предизвикателства за своя бизнес следването на промените в пазара, запазването на репутацията на бизнеса си, наемането и задържането на ключови служители, разработването на нови пазари и продукти и растящата конкуренция. Според актуално проучване на Coleman Parkres no поръчка на Cisco и включващо 10 държави от Източна Европа, Африка и Близкия изток малките и средните предприятия в България приемат с голям ентусиазъм IP телефонията и тази технология започват да набират все по-голяма скорост в страната. Най-сериозната технологична бариера за българските МСП е цената на технологията, на която обръщат внимание 43% от запитаните. Това важи с пълна сила за всички фирми от страните, включени в проучването.
"Малките и средните предприятия в региона настигат, а в някои области дори задминават западноевропейските компании, които често се приемат за едни от най-напредналите света" - смята обаче Мило Шахер, вицепрезидент "Малък и среден бизнес", развиващи се пазари в Cisco Systems.
В България, Русия и Румъния цената на технологията и интегрирането й във вече работещи системи са най-важните предизвикателства. Друг широко застъпен страх е увереността, че уменията на служителите, както и интегрирането на новите технологии във вече работещи системи, са съществена бариера, която възпрепятства разрастването на бизнеса. Темпът на обновяване и адаптиране към новите технологии също се смята за реално ограничение. Близо една трета от запитаните компании в България определят сигурността на данните и системите като основна технологична бариера в съвременния свят.
Едва седем от всеки десет фирми с по-малко от 50 служители разполагат с компютри, а само 64% използват интернет. За разлика от тях в групата на средните и големите компании тези дялове доближават 100%, показва пък друго проучване на ЕСТАТ, направено през октомври по поръчка на "Телелинк". Поради недостиг на финансови ресурси склонността за поемане на риск и усвояване на нови технологии е относително ниска и решението за покупка се взема на базата на рационални аргументи, свързани с оценка на полезността и приноса към приходите на компанията.
Ако си представим един компютър в ролята на автомобил, се оказва, че в България наистина започват да се движат все по-модерни автомобили. Проблемът и при колите, и при компютрите у нас обаче е един и същ - остарялата инфраструктура. За да се гарантира нормална свързаност на българските информационни системи с европейските, фиброоптичната мрежа трябва да пренася информация със скорост от 10 гигабайта в секунда. В момента скоростта на пренос е едва 2.5 гигабайта!
Цената на технологията и интегрирането й са най-важните предизвикателства
Къде сърфират BG юзърите(%)
От вкъщи - 47.7
От офиса - 38.8
От интернет кафе - 23.8
От приятели - 8.9
Сборът на процентите надхвърля 100, тъй като анкетираните са дали повече от 1 отговор
Данни: ДАИТС
Източник: "BusinessWeek"
|
|
|
|
Търсене
