| |
 |
 |
| Банкоматите са желана плячка за бандитите |
|
Чудо. Великденските празници преминаха без традиционните шумни оплаквания на потребителите от неработещи банкомати или от "глътнати" и блокирани дебитни и кредитни карти. Все проблеми, които през последните две-три години неизменно връхлитаха клиентите на кредитните институции по празниците. Този път нямаше или поне полицията не е констатирала случай на разбити или откраднати машини за теглене на пари. Явно преди Великден банките са се постарали да напълнят банкоматите догоре и са им направили обстойни технически прегледи, а бандитите дали поради страх от Бога, или по други причини, не са им посегнали. Факт е обаче, че напоследък картовите разплащания са обект на засилен интерес от страна на подземния свят. И това е леснообяснимо. Статистиката показва, че в края на 2006 г.
издадените карти са около 3.4 млн. броя
С тях в рамките на една година са извършени 92.7 млн. транзакции за общо 7.4 млрд. лв., като само изтеглените пари в брой са за над 6.4 млрд. лева. В България са инсталирани 2360 банкомата и 20 906 ПОС-терминала. Устройства за разплащане с дебитни и кредитни карти има в почти всеки хотел, бензиностанция, голям супермаркет или търговски комплекс.
Преди пет години - в края на 2001-ва дебитните и кредитните карти са били 990 хиляди. С тях са извършени 15 млн. трансфери за общо 1.3 млрд. лева. Инсталираните банкомати са били 642, а ПОС-терминалите - 1968. Тоест прогресът на този пазар е очевиден, а където има много пари, има и голяма престъпност.
Първите масови удари
срещу собствениците и издателите на дебитни и кредитни карти бяха регистрирани през 2000 г., когато престъпниците използваха устройства за блокиране на картите. След това предлагаха на потърпевшите да им окажат съдействие при отблокирането, при условие че им бъде съобщен ПИН-кодът. Много хора се хващаха на въдицата и издаваха единствената защита за парите си. Разбира се, и след предоставянето на ПИН-кода доверчивите граждани не получаваха картата си, но пък бандитите вече имаха възможност да я източат до дъно и въобще не се колебаеха да го направят. Този тип измами бяха толкова разпространени, че банките се принудиха да изписват в материалите, съпътстващи издаването на дебитни и кредитни карти, изричното предупреждение ПИН-кодовете да не се съобщават на други лица при никакви обстоятелства. С течение на времето
бандитите усъвършенстваха методите си
По същество обаче всичките им схеми опираха до едно - научаването на ПИН-кода. На банкоматите се монтираха специални сканиращи миниустройства, които по дигитален път засичаха сигналите при набирането на ПИН-кода. Някои апаши подменяха клавиатурите, а други се правеха на оператори и с видеокамери отдалеч заснемаха ръцете на клиентите при въвеждането на ПИН-кода.
Всички тези методи бързо ставаха известни на полицията и тя успя на няколко пъти да арестува организирани групи, занимаващи се с източване на дебитни и кредитни карти. Но това не реши генерално проблема с този вид престъпления. Според неофициална информация загубите на кредитните институции от такива кражби е между 3 и 5 млн. лв. годишно. Неслучайно към Асоциацията на банките в България бе създадена специална работна група, в която влизат четиринадесет специалисти. Нейните усилия са съсредоточени най-вече върху осуетяване на многобройните опити за източване на карти по електронен път. А борбата срещу измамниците на улицата си остава приоритет на полицията, особено в новата ситуация, когато бандитите се ориентираха към
кражбата на цели банкомати
Това е новата мода в престъпния свят и за нея си има конкретни причини. Банкоматът, или т.нар. АТМ-устройство представлява масивна стоманена каса, в която мога да се поберат до 100 хил. лева. В него има електронен модул, осигуряващ връзката към "Борика", както и софтуер, който поддържа системите за набиране на персоналните ПИН-кодове и за изпълнение на зададените команди за превод на пари, проверка на сметките и теглене на банкноти. Освен това към всяко устройство е монтирана камера за наблюдение и системи за сигнализация и охрана.
Експертите са наясно, че в много малко банкови офиси има в наличност суми над 50 хил. лева. Така че банкоматите са доста привлекателен обект за престъпниците. При тях няма въоръжена физическа охрана и е въпрос на умение за 4-5 минути, докато пристигне полицията да бъдат откачени от стената на сградата, към която са монтирани и качени на камион или на лекотоварен автомобил. Единственият проблем при такава операция е теглото на банкомата, което понякога надхвърля тон и половина. Но пред перспективата да намерят вътре 50-100 хил. лв. теглото не притеснява особено бандитите. От подобни удари през последните шест месеца пострадаха няколко големи банки, като случаите така и не бяха разгласени. Банките очевидно се опасяват, че могат да загубят доверието на клиентите си, а полицията е наясно, че е пряко отговорна за това, че се случват такива кражби.
Според специалисти по сигурността в кредитните институции апетитът на апашите към тези "умни машинки" силно ще намалее, ако бъдат предвидени
по-тежки наказания
В прословутата наредба на БНБ и МВР за охраната на банките дори няма специални текстове, които изрично да регламентират изискванията към опазването на АТМ-ите. Независимо че те се превръщат в предпочитана плячка за престъпния свят. Според някои мнения, в Наказателния кодекс трябва да бъдат предвидени два пъти по-тежки наказания за извършване на измами с банкови карти или ограбващи банкови клонове, инкасови автомобили и банкомати. Най-малкото те биха накарали всеки престъпник да се замисли дали си заслужава да рискува присъда от 15-20 години затвор, ако посегне на имущество на кредитна институция. Самите банки обаче също има какво да направят за подобряване на сигурността си. Хората, които са посещавали, да речем, Испания и Италия, знаят, че там повечето банкомати на улицата са инсталирани в специални бронирани кабини с непрозрачни стъкла. В тях човек може да влезе, като използва своята кредитна или дебитна карта. Габаритите и тежестта им ги правят изключително трудни за крадене. За да стане това, са необходими специални режещи и разбиващи инструменти, тежкотоварен автомобил и кран. Що се отнася до сигурността на клиентите, специалната бронирана кабина я повишава многократно. Там няма кой да ви снима, да гледа колко пари теглите и т.н. Наистина подобни съоръжения струват между 150 хил. и 200 хил. евро. С други думи, подмяната на свободно вградените банкомати с такива с кабини у нас ще струва около 450 млн. евро. Солидна сума, но пък сигурността на парите на банките и клиентите може би си заслужава такава инвестиция.
|
|
|
|
Търсене
