| |
 |
 |
| Технологиите в училище - начини на употреба |
|
В атмосферата на проточила се със седмици учителска стачка, изнервено очакване на изхода от преговорите между синдикати и правителство и родители, които всеки ден се питат дали децата им утре са на училище, за втори пореден път се проведе международна конференция, посветена на използването на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в българското училище. Еднодневният форум, организиран от Министерството на образованието и науката и БАИТ (в рамките на "БАИТ експо 2007"), даде възможност на държава, бизнес и образователни институции да представят своите достижения в сферата на компютризацията на средното образование, коментира в. "Дневник" в броя си от 1 ноември.
Напоследък темата ИКТ в образованието сравнително често е обект на конференции и форуми. И това е обяснимо, страната ни се опитва активно да навакса закъснението си в тази област. От гледна точка на държавата, представена при откриването на конференцията от заместник-министъра на образованието и науката Кирчо Атанасов, всички български училища вече разполагат с компютри. Сред постиженията на МОН за последните три години са и над 100 000 обучени преподаватели, разработено електронно съдържание по всички предмети, изучавани в гимназиалния курс, въвеждане на предмет "Информационни технологии" от 5 клас, както и обезпечаване на над 98% от училищата с високоскоростен интернет.
Едва ли е необходимо да аргументираме необходимостта и "задължителността" на въвеждането на ИКТ в процеса на преподаване и обучение в училищата в България. Достатъчно е да споменем няколко неоспорими факта. Първо, вече няма професия, в която да не се изисква компютърна грамотност. В този смисъл, ако искаме българските деца да са конкурентоспособни на европейския пазар на труда, длъжни сме да им осигурим достъп до компютър и интернет както в училище, така и у дома. Второ, децата са априори привлечени от компютрите и интернет. Привличане, което трябва да бъде използвано и "употребено" за целите на образованието. Трето, ИКТ дават уникална възможност за индивидуален подход в учебния процес, какъвто определено не е възможен в рамките на традиционния учебен процес. Възможност, която определено трябва да бъде използвана, ако не искаме тъжната шега, че българското средно училище е насочено към средния ученик, да се превръща в истина за все повече ученици, които са над средното ниво.
В същото време все още е трудно (да не кажем невъзможно) да направим извода, че българското училище използва възможностите на информационните и комуникационните технологии в процеса на обучение. И тук причините са няколко. Една от важните според мен е, че за да се случи реалната "употреба", частите на пъзела - хардуер и софтуер, интернет, подготвени учители и цифрово съдържание, трябва да се наредят едновременно. Втората съществена причина е във вътрешната съпротива в училищата от страна на голяма част от преподавателите. Не е тайна, че за голяма група учители технологиите не са така привлекателни.
Този момент заслужава специално внимание, защото е ключов. Независимо от компютрите и разработените програми, ако учителите не са склонни да ги използват в процеса на преподаване и изпитване, със сигурност България няма скоро да се нареди на подобаващо място в класацията на страните, които "употребяват" ИКТ в училище. А съпротивата на преподавателите се дължи на няколко фактора. От една страна, за една част от тях технологиите са "чужд елемент", който поради непознаване резонно поражда съпротива. Цитираните от МОН курсове за обучение, през които за две години са преминали 100 000 учители, едва ли са достатъчни за масовото преодоляване на бариерата.
Примерът, представен в рамките на конференцията от Ванеса Питард, директор на дирекция в Британската агенция за информационни технологии и образование (ВЕСТА), определено акцентира на човешкия фактор. Според Ванеса Питард резултатите от "Впрягането на технологията" (така се казва стратегията на Англия за ИКТ в образованието) се измерват по компетентността на учителите да използват компютри и интернет в своята работа. Интересен момент е решението на агенцията да избере и да обучи 10 000 директори и помощник-директори, наречени лидери, които от своя страна да организират ефективно процеса на "впрягане на технологиите". Тук е моментът да споменем, че неправителственият сектор от години активно работи в тази област. Фондация "Миню Балкански" целогодишно организира специализирани ИКТ курсове както за учители по всички предмети, така и специално за директори на училища.
От друга страна, у нас, въпреки че се говори усилено за диференцирано заплащане в сферата на образованието, ИКТ уменията не са дефинирани като фактор за по-висока квалификация и съответно за по-добро заплащане. В презентацията си Ванеса Питард заяви, че в Англия е въведено изискване към новопостъпващите учители - те трябва да докажат, че могат да използват ИКТ в своята професия. "Обучението и изпита по ИКТ са включени в задължителния университетски курс на образование на учителите. В този смисъл ИКТ е част от факторите при формирането на заплатите", обясни директор Питард.
В този аспект можем да споменем подписаното споразумение между Европейския софтуерен институт – център България, и фондация "Миню Балкански", което дава възможност за организация и провеждане на ITcard тестове за удостоверяване на компютърни умения. ITcard е сертификат, който доказва познанията и уменията при използването на информационните технологии, разработен от ЕСИ - Испания, и разпространяван в региона от ЕСИ - център България. Само в първия ITcard курс, организиран в базата на фондацията в с. Оряховица, Старозагорско, се включиха 26 учители. Всяко от 130-те училища от мрежата на фондацията може да стане акредитиран център, ако отговаря на изискването да разполага с работещи компютри и връзка към интернет.
Стратегията на МОН за следващите 5 години, представена от директора на дирекция ИКТ Орлин Кузов, също акцентира на човешкия фактор. Министерството планира да насърчава учителите и учениците да се самоусъвършенстват, като използват компютри не само в училище (в рамките на един час), но и у дома. Важен елемент е и развитието на уменията за създаване на електронно съдържание. Тук МОН разчита както на традиционните начини - по поръчка и локализация на стойностни международни проекти, така и на по-нестандартните - идентификация на добри национални практики, разработени от водещи учители, и конкурси за уникални образователни елементи.
Накрая да не забравяме, че въвеждането и използването на ИКТ в процеса на обучение е важно за децата на България. В този смисъл, колкото и бавен да е процесът на реформа в консервативната среда на образованието, си струва усилията на всички участници - държава, бизнес, образователни институции, неправителствен сектор.
|
|
|
|
Търсене
