| |
 |
 |
| Заради пиратство европарламентът либерализира режима за прекъсване на интернет |
|
Свободни в интернет. Но докога?, пита в. "Капитал" в анализ на новите регулации, готвени от Европейския парламент и Европейския съвет.
"Интернет трябва да бъде свободен, но не и от регулация." Това е основната теза на Малкълм Харбър, евродепутат и водеща фигура при подготвянето на промени в няколко европейски директиви, свързани с интернет и комуникациите, известни под названието "Телеком пакет". На теория идеята е да се създаден един отворен интернет, където потребителите са защитени участници в единен европейски телекомуникационен пазар, базиран на високоскоростна интернет връзка, достъпна за всеки. Във въпросния пакет обаче има един момент, който нажежава атмосферата в европейските институции вече месеци наред. Това е точката, свързана с правата на потребителите, и по-точно с процедурата по евентуалното им лишаване от достъп до мрежата.
Европейския парламент и Съветът на министрите постигнаха съгласие по този въпрос миналата сряда. Това означава, че в края на месеца най-вероятно ще бъдат приети всички промени в директивите, попадащи в "Телеком пакета". Те ще влязат в сила в началото на следващата година, а държавите-членки ще имат около 18 месеца, за да ги интегрират в своето законодателство. До разгорещените дебати по темата се стигна, след като преди година френският президент Никола Саркози настоя Европейската комисия да отхвърли проект, според който "не могат да се налагат ограничения на основните права и свободи на крайните интернет потребители без решение на съдебните власти", известно като Поправка 138.
До началото на миналата седмица тя гласеше, че достъпът до интернет няма да може да се прекъсва без съдебно решение. След преговорите в сряда обаче текстът беше променен. Изречението "с цел пропорционалност на ограничението мерките да се вземат само след предварително решение на съдебен орган и само в съответствие с конвенцията (Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи - бел. авт.)" е еволюирало в "мерките, които държавите предприемат, да са в съответствие с конвенцията и принципите на общностното право, включително с правото на лицата да бъдат изслушани и на съдебна защита – като това не изключва правото на държавите да предвидят и изискване на съдебен акт, въз основа на който да се вземат мерките", разяснява експертът по медийно право Нели Огнянова.
Новият текст предлага по-слаба защита за потребителите в сравнение с Поправка 138, защото не се предвижда задължителна предварителна съдебна преценка дали става дума за онлайн пиратство. Все пак се въвеждат специална предварителна процедура, съдебна защита, презумпция за невинност и възможност държавите да предвидят в националното законодателство изискване да има предварителен съдебен акт, преди достъпът до мрежата да бъде прекъснат. Като цяло това означава, че, да, интернетът на даден човек теоретично ще може да бъде изключван без съдебно решение при определени обстоятелства. Но пък процедурните изисквания би трябвало да гарантират, че това да няма да се случва масово и без основания.
Любопитен факт е, че въпреки разгорещените спорове някои защитници на правата на интернет потребителите, като Партията на Зелените в ЕП например, приемат споразумението като добро и подчертават като своя победа фака, че достъпът до интернет е изведен до висотата на основно гражданско право. "...Направихме абсолютно ясно, че правото на достъп до интернет е основно право на европейските граждани и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи ще важат за него", коментира и депутатът от Европейската народна партия Малкълм Харбър.
Въпреки това много организации и експерти в сферата на интернет са подозрителни по повод всяка промяна, която може да доведе до безразборно спиране на интернета на хора, уличени в сваляне на нелегално съдържание. "Беше трудна битка, но поне всички се съгласиха, че основните права на потребителите трябва да бъдат гарантирани в този дигитален свят", коментира Моника Гойенс, генерален директор на Европейската потребителска организация. "Въпреки това тези права ще бъдат безсмислени, ако закони тип Hadopi (позволяващи създаването на служби като френската HADOPI, която преследват киберпирати - бел. авт.) бъдат създадени на национално ниво, добавя тя. Т.е. оттук насетне топката е в полето на отделните държави.
Всичко това създава известни притеснения и сред българските интернет експерти. "Считам, че това е грешка. Текстът поставя много твърди изисквания пред държавата, преди да пристъпи към подобни действия, но всъщност това е нещо като да се създаде паралелен арбитраж. Не е изключено да станем свидетели на опити за злоупотреба с подобна практика от организациите, които се занимават с авторски права", коментира Теодор Захов, председател на Сдружението за електронни комуникации и изпълнителен директор на алтернативния телеком "Спектър нет". "Мога да прогнозирам, че това ще генерира силно негативен отзвук у самите потребители", добавя той.
В крайна сметка реалният контрол вероятно наистина ще излезе от правомощията на съдебната власт и ще отиде в администрацията и бизнеса, което Поправка 138 искаше да предотврати, но не успя, заключва доц. Нели Огнянова.
|
|
|
|
Търсене
