Методи и степен на поддържане на цените и доходите на селскостопанските производители при ОСП; финансиране и структурни мерки.

Селското стопанство е част от Общия пазар от създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО). Член 3 от Римския договор предвижда “възприемането на обща политика в областта на селското стопанство”, а член 40 утвърждава необходимостта от създаване на “обща организация на селскостопанските пазари”. Целите на ОСП са формулирани в чл. 39 на договора, а по-късно са обсъждани на конференцията в Стреза през 1958 г. Тези цели могат да се обощят по следния начин:

В този списък икономическите цели са преплетени с извъникономически. В първата група техническата и икономическата ефективност са съчетани като желан резултат от селскостопанската политика. Заедно с това обаче, постигането на добър жизнен стандарт на селскостопанските производители представлява загриженост за справедливостта, а не за ефективността. Запазването на традиционния начин на живот, свързан със семейната ферма и със селската общност често се приема за самостойна цел или за съвкупност от ценности, които нямат нищо общо с чисто икономическите съображения.

През 60те години ЕИО поетапно въвежда пазарна организация, основана на субсидиране чрез цените на почти всички селскостопански продукти. Тази организация съответства на три основни принципа: пазарно единство, преференции за общността и финансова солидарност. Основните инструменти за различните продукти са:

* намеса на вътрешния пазар: организации за изкупуване задължително изкупуват свръхпроизводството, когато пазарната цена на определен продукт падне под годишно определената интервентна цена;

* защита срещу евтин внос: над интервенционната цена се определя прагова цена и когато цената на вноса падне под определения праг, се събира мито, равняващо се на разликата между двете.

* субсидиране на износа: на износителя от ЕС се плащат експортни субсидии, равняващи се на разликата между цените в ЕС и световните цени (или цените в страната, за която е предначначен износа).

Тъй като световните цени варират, обмитяването на вноса и експортните субсидии варират заедно с тях. Организациите, които ръководят тези финансови операции, са: изкупвателни организации, митници и управителни комисии, които се събират в Брюксел.

Фиг. 1 илюстрира функционирането на системата, в която ключов елемент са годишно фиксираните цени. Прогнозната цена е, както подсказва названието, политически определена цена, която трябва да се постигне чрез интервенционна и прагова цена. Според принципа “преференци за общността” праговата цена винаги се фиксира над интервенционната цена. В резултат на това вносните продукти влизат в общия пазар на цени, по-високи от тези на вътрешно произведените. Разликата е различна за различните продукти - за зърнените продукти, например, праговата цена сега е около 50 % над интервенционната, докато за рафинираната захар тя е 15 % над интервенционната. Различните видове цени са дадени в повече подробности в табл 1. по-долу.

Важно е да се отбележи, че праговите цени са в процес на заместване от специфични мита в резултат от преговорите по Уругвайския кръг на ГАТТ. Повече подробности по въпроса могат да се намерят в следващата глава върху реформата на ОСП. Новите специфични мита са отделени от старата система, тъй като са основани на равнището на субсидиите, осигурени от прелевманите.

В резултат от прилагането на преференциите за общността, фермерите от ЕС са относително изолирани от промените и низходящата тенденция в международните цени. Освен това, правилата за държавна намеса в отрасъла са предназначени да ги предпазят от ефекта на основните икономически фактори на търсенето и предлагането и на вътрешния пазар. Пазарните инструменти, покриващи първоначално приблизително половината от вътрешно произвежданите селскостопански стоки, постепенно обхващат почти всички.

Производителите от ЕО отговарят на субсидиите и стабилността на цените с все по-голямо предлагане. Селскостопанското производство нараства средно с 30 % през първите 10 години след въвеждането на пазарната организация. Степента на самозадоволяване на ЕО се увеличава и от 80те години хроничното свръхпроизводство при повечето селскостопански продукти се превръща в трайна черта на западноевропейското селско стопанство. И увеличеното натоварване на бюджета, и проблема със свръхпроизводството са резултат от засиленото предлагане на селскостопански стоки. Въвеждат се редица допълнителни мерки, предназначени да се справят с проблема. Налице е парадокс - коригирането на пазарните сили води до прекалено предлагане, поради което трябва да се въвеждат нови мерки, които да сведат предлагането до нормалното. Такива мерки са производствените и маркетингови квоти, таксите върху производството, максималните гарантирани количества и, най-накрая, заделянето (set-aside). Тяхното приложение при различните продукти ще бъде подробно разгледано в следващата част.

Политическите решения за селското стопанство се вземат от Съвета на министрите по селско стопанство по предложение на Комисията. Съветът обикновено се събира веднъж месечно, като подлага отрасъла на основно преразглеждане и ревизира субсидираните цени през пролетта. Повечето решения на съвета се вземат с квалифицирано мнозинство. Наредбите, директивите или препоръките представляват резултат от тези съвещания. Наредбите са юридически задължителни за всички държави-членки. Директивите са решения, които се въвеждат в сила чрез законодателствата на страните-членки.

Почти цялата нормативна база на ОСП съществува под формата на наредби. Страните-членки нямат право да прилагат тази нормативна база по свой индивидуален начин. Разходите вследствие приложението на наредбите са задължителни и се покриват от Фонда за селскостопански гаранции и ръководство (ФСГР).

Финансиране на ОСП

Както беше споменато в предишната част, средствата за ОСП идват от различни източници в бюджета на ЕС чрез ФСГР. Пазарната организация, включваща и субсидирането на цените, образува гаранционната част на фонда, докато ръководната част е насочена към структурната и регионална политика. Разпределението на средства между гаранционната и ръководната част винаги е било определено в полза на първата. Това показва централната роля на субсидирането на цените в ОСП. В бюджета за 1994 г., гаранционните разходи заемат 92 % от общите разходи за селско стопанство, докато ръководната част се равнява само на 8 %.

Таблица 2. Pазходи по главните продукти в ОСП, в млн. екю

Източник: The Agricultural Situation in the Community, 1993 report

Бюджетът на ЕС, включително ФСГР, се финансира главно от три източника: мита и прелевмани, постъпления от събиране на ДДС и преки вноски от страните-членки. Част от тези приходи за бюджета на ЕС идва от прелевмани (специфични мита от 1 юли 1995 г.) и от различни производствени мита. Приходите по ОСП обаче представляват незначителна част от разходите по нея. Приходите през 1993 г. възлизат на 2 265.5 млн. екю, докато общите селскостопански разходи достигат 39 456 млн. екю. Разходите са концентрирани в зърнените култури, млечните продукти, зехтина, говеждо и телешко, агнешко и козе, които съставляват 52 % от общите разходи (табл. 2).

1.4. Агро-монетарната система

Агромонетарната ситема се въвежда през 70те години, за да се избегнат вътрешните промени в цените, причинени от колебанията във валутните курсове. При конвертирането на определените в екю цени в национални валути, страните с девалвирани валути ще трябва да приемат по-високи цени, докато страните с ревалвирани валути ще имат по-ниско равнище на субсидии в случай, че валутните курсове се използват без приспособяване. В края на 60те години страната със слаба валута (Франция) не беше склонна да приеме инфлационния ефект на по-високите цени на хранителните продукти, докато страната със силна валута (Германия) не искаше субсидиите за нейните фермери да намалеят.

За да се преодолее този проблем, ЕО предприе поредица от сложни агромонетарни мерки, които включваха приемането на специални валути (зелени валути), по които до се пресмятат селскостопанските цени, както и специални обменни курсове (зелени курсове), предназначени да възпират падането на производителските цени в цени с покачващи се валути и обратно. В даден период от време се възприемат и редица гранични такси и субсидии (монетарни компенсационни суми), които са предназначени да предотвратят наплива на продукция в определени страни в търсене на най-високата интервенционна цена. Макар че тези мерки без съмнение предотвратяват падането на цените в някои страни, те също така обуславят тяхното покачване в други страни и допринасят за значителното повишаване на разходите по прилагане на ОСП, което на свой ред добавя нови бюджетни разходи за поддържане на такива високи цени. Разликата между пазарните и “зелените” курсове е над 20 % към края на 1992 г.

Новата агромонетарна система, влязла в сила от 1.1.1993, има за цел да преодолее тази разлика. Монетарното екю, временно модифицирано от коригиращ фактор, е предназначено да бъде паричната единица за определяне на цените. Различните фиксирани цени (прогнозни, прагови, интервенционни) в рамките на ОСП се изразяват чрез европейската парична единица (екю), чиято стойност представлява претеглена средна величина от паричните единици на ЕС. Фиксираните цени за всяка от държавите-членки се определят чрез конвертиране на стойностите в екю в националната парична единица по пазарния валутен курс. Установени са лимити за размера на разликата между обменния курс по ОСП и пазарния обменен курс. Все още не е ясно как новата система би реагирала в случай на парична нестабилност. Възможносттите за нарастване на цените са ограничени, но не и напълно овладяни.

Реформата от 1992 г.Последствия от влизането в сила на Споразумението по селското стопанство от Уругвайския кръг на ГАТТ. Перспективи за развитие на ОСП.

Преговорите в рамките на ГАТТ в момента са най-важният възможен фактор за промени в ОСП. Споразумението по селско стопанство (ССС) в рамките на ГАТТ ще влиза в сила на 1 юли 1995 г. И през следващите шест години Европейският съюз ще трябва да въведе ограниченията, обвързани в офертата си.

ССС изисква страните-членки да намалят подкрепата си за селското стопанство с 20% в сравнение с базовия период от 1986-88 г. , да осигурят “минимален пазарен достъп” и да премахнат нетарифните барири пред селскостопанския внос, като ги тарифицират и намалят с определен процент в течение на шестгодишен период. Освен това, Споразумението съдържа изискване за намаляване на общото равнище и обхвата на експортните субсидии. Тъй като повечето от необходимите промени са вече въведени чрез реформата на ОСП през 1992 г., обаче, не се очакват радикални промени до следващия кръг от преговори.

Освен ограниченията, наложени от бюджетните проблеми и от обвързаностите по селскостопанското споразумение на Уругвайския кръг на ГАТТ, евентуална реформа на ОСП може да бъде предизвикана и от разширяването на ЕС. Приемането на трите страни от ЕФТА - Австрия, Швеция и Финландия - по всяка вероятност няма да породи потребност от спешни реформи в ОСП. Трите страни почти сигурно ще бъдат нетни приносители за бюджета на ЕС. Преди приемането им, техните фермери се ползват от по-високи субсидии (с изключение на Швеция) от фермерите в ЕС, следователно премахването на ценовите разлики отпреди приемането едва ли ще стимулират селскостопанското производство. Продуктивността на селското стопанство, както и основните макроикономически показатели за новоприетите страни са подобни на тези за ЕС-12. Следователно би било реалистично да се очаква, че последният прием на нови членове ще донесе по-малко проблеми за ОСП от предишните (на Гърция, Португалия и Испания).

По отношение на разщширението “на Изток” мненията са разделени на две противоложности - едната е, че разширението на изток не предполага значителна реформа на ОСП Други изтъкват, че дори без разширението на изток в края на века ще се усеща значителен натиск за промени в ОСП. Дори ако тези предпоставки не доведат до реформиране на ОСП, реформите ще се наложат поради приемането на ЦИЕС.

През следващите 10-15 години са възможни три стратегии по отношение на ОСП. Тези стратегии, подготвящи приемането на нови страни, както и евентуалните стратегии след тяхното приемане, са показани на табл. 3. Първата от тях предполага минимални промени в ОСП, завършване на реформата при виното и захарта и евентуално засилване на контрола върху предлагането, в случай че възникнат проблеми във връзка с обвързаностите по Споразумението за селско стопанство в рамките на Уругвайския кръг и във връзка с бюджетните ограничения. За България този вариант предполага изравняване на селскостопанските цени с тези в ЕС в момента на присъединяването или преди това. Ако се прилага същата политика, както при приемането на страните от ЕФТА, на българските фермери ще се изплащат компенсации. Тази възможност очевидно е твърде изгодна. От друга страна обаче високата бюджетна цена на разширението на ОСП на изток при този вариант може да предизвика вътрешна опозиция в ЕС. В резултат на това присъединяването на нови страни може да се забави или да се раздели на две групи, при което Вишеградските страни или дори само някои от тях ще бъдат приети първи (строгият контрол върху предлагането е много вероятен по отношение на новите членове).

Другата възможна крайност се проявява във варианта, при който ще се извърши радикална промяна в ОСП. Тази промяна ще включва рязко намаляване на цените, така че институционалните цени на ЕС да се приближат до международните пазарни цени. Освен това тя ще включва намаляване на преференциите за ЕС чрез намаляване на разликата между праговите и интервенционните цени. В резултат на това организацията на пазарите ще се стреми повече към тяхната стабилност, отколкото към субсидиране на цените. Компенсационните плащания, отделени от производствените критерии, в по-голямата си част ще бъдат предоставяни на страните членки според принципа на субсидиарността. По този начин осигуряването на справедливи доходи за фермерите ще се извършва чрез съответните инструменти за субсидиране на доходите. /Евентуални последици за България - известно неравенство в производителските доходи между отделните страни, по-ниски плащания от тези на запад, но и по-слаб контрол върху предлагането, а следователно и печалби от търговията, по-лесно приемане?/

Между тези две крайности има един междинен вариант, който предполага частична реформа на ОСП с отделяне на плащанията от производствените критерии, евентуално частично намаляване на институционалните цени и засилване на контрола върху предлагането.

По всеобщо съгласие до 2001 г. има много малка вероятност да се предприемат каквито и да било реформи в ОСП. След края на столетието обаче предпоставките за това ще се увеличат.

Доколко ОСП ще се промени преди приемането на България, разбира се, зависи и от това кога на практика ще се извърши самото приемане. Преговорите за приемане на асоциираните страни няма да започнат преди завършването на Междуправителствената конференция на ЕС през 1997 г. Самите преговори след това могат да продължат 5 или повече години. Прогнозите за следващото разширяване на ЕС се простират от 2001 до 2015 г.

Все още не е ясно дали приемането ще се извърши наведнъж за всички страни или по групи. Ако се приеме второто, България очевидно ще бъде във втората група, която ще бъде приета след Вишеградската четворка. От гледна точка на ЕС това може да означава по-ниски бюджетни разходи в началото на приемането. Някои автори обаче твърдят, че това може да означава само отлагане разрешаването на проблемите, които приемането на шестте ЦИЕС ще породи. От българска гледна точка груповото приемане е по-лошия вариант, тъй като забавянето ще означава по-неблагоприятни условия.