За разлика от страните от Вишеградската четворка, в България не са прилагани целенасочени усилия, които да обвържат селскостопанската полтика с перспективата за присъединяване към ЕС и приемане на ОСП.

Критериите за сравнение са следните:

Основни характеристики:

степен на обособеност на селскостопанската политика;

механизми ;

“цена на политката”

Резултати:

равнище на подкрепа на селскостопанските производители;

равнище на цените

Степен на обособеност

Под “степен на обособеност” следва да се разбира доколко механизмите на политиката в дадения сектор са самостоятелно изградени и различни от тези на общата икономическа политика. Ткава обособеност е налице в аграрния сектор на почти всички икономически развити страни, но при ЕС тя е най-значителна. Сложността на защитните механизми, необходимостта от внасяне на корекции за уравновесяване на негативните тенденции (като контрол върху предлагането), както итова, че действието на полтиката обхваща не една, а няколко страни - всички тези фактори постепенно превръщат ОСП в най-детайлно изработената система на селскостопанска политика в сравнение с тези, действащи в останалите страни.

Като се изключат секторното регулиране в тютюнопроизводството, в българската селскостопанска политика не е обособена от общата иконочическа политка. Съществуват следните специфични регулации:

тютюн и тютюневи изделия - регулиране на производството и търговията на едро и на дребно;

външнотърговски режим - специфични мита за редица селскостопански стоки (виж Приложение No);

лицензиране на производителите на вино и спиртни напитки

Ако законът за подкрепа на селскостопанките проиводители бъде приет и приложен на практика, ще бъдат въведени следните специфични елементи:

минимални изкупни цени;

държавно изкупуване на определени продукти;

наблюдение върху балансите на основните селскостопански стоки;

възможност за специфични защитини мерки по вноса и износа на селскостопнаски стоки

От казаното дотук може да се направи изводът, че

Механизми на селскостопанската политика;

Таблица 4 показва в изчистен сравнението на прилаганите механизми на селскостопанска политика. Част от тези различия не се явяват абсолютна пречка за присъединяването на България към ЕС. Налице са обаче елементи, които са несъвместими с ОСП. Такива елементи са преди всичко мерките за ограничаване на цените и експорта на селскостопанска продукция. Мерките за ограничаване на износа са редки в практиката на западните страни по принцип. Те биха били несъвместими и с нормите на ГАТТ, ако не бяха включени в първоначалния текст на ГАТТ от 1947 г по предложение на Нова Зенландия. Според чл. От ГАТТ, подобни мерки са оправдани при наличие на “критичен недостиг” на продукт, който се явява суровина за даден отрасъл. Когато се прилагат за селскостопански стоки, това е в защита на интересите на преработващата промишленост. В ЕС, обаче - както и в други западни страни - преработващата промишленост не е защитена така, както е селското стопанство. Една от причините за това, е че икономическите субекти в преработващата промишленост по принцип са по-малко раздробени и имат по-голям фьижьсхсхж здуеи.

Постепенното премахване на подобни мерки в България, съчетано със завършване на приватизацията в хранително-вкусовата промишленост, се налага поради следните причини:

подобни мерки са насочевни пряко към поддържане на изкупните цени на селскостопанските производители на равнище, по-ниско от международните цени;

те са насочени към компенсиране на липсата на положително развитие в хранително-вкусовата промишленост, с което спомагат за запазването на неконкурентоспособни производители в нея; ако при присъединяване към ЕС българската хранително-вкусова промишленост е неконкурентоспособна и защитена, тя няма да издържи както конкуренцията на тази на ЕС, която се отличава с висока конкурентоспособност, така и новата ситуация, при която цените на суровините й ще бъдат над световните

Мерките за предотвратяване растежа на цените са насочени към поддържане цените на дребно под определен “таван”, което пряко влияе върху изкупните цени. Всъщност това е елемент на социалната политика, който обаче се прилага чрез механизми, които не са адекватни на социалната политика като такава поради недостатъчно развитата система за социално осигуряване.

Цена на политиката

Равнище на подкрепа на селскостопанските производители;

Равнище на цените