|
Законови и подзаконови актове, регулиращи селското
стопанство в България. Законодателство в ЕС на равнище съюз и по
страни според принципа на “субсидиарността”.
Оценка на степента на хармонизация на стандартите и
сертификационната практика.
Стандартизацията и сертификацията са основните
моменти за осигуряване на качеството на продуктите на земеделието и
хранителната промишленост. Както вече беше отбелязано, разликата в
качеството на продуктите е една от основните бариери за българския
износ в ЕС. При евентуалното ни присъединяване към Съюза подобен
разрив би се оказал пагубен за конкурентоспособността на българския
аграрен сектор, особено на хранителната промишленост, която не се
ползвоа със силна защита в ЕС.
Съгласно възприетата в ГАТТ терминология, Технически
пречки за търговията.
В тази връзка следва да бъдат създадени национални
сиситеми за акредитация и сертификация на осоновата на европейските
стандарти от сериите EN 45000 и EN 29000 и глобалния подход на ЕС
за оценка на съответствието.
На действащата нормативна уредба в областта на
стандандартизацията са присъщи недостатъци, които я правят
несъвместима с ролята й в условията на пазарно стопанство и със
законодателството на ЕС.
Извършените досега анализи на действието на Закона
зда стандартизацията и правилнитка за неговото прилагане показват
изоставане на тези нормативни актове от съществуващата практика в
европейските страни и доказват необходимостта от тяхната
отмяна.
Това трябва да бъде съпроводено с адекватни
законодателни решения за нормативно уреждане на стандартизацията
едновременно и в съгласие с разпоредбите, свързани със задълженията
на роганите на властта по осигуряване защитата на живота и здравето
на хората, животните и растенията и на околната среда.
Досега част от тази защита, заедно с организацията
на дейнстта по стандартизация, се уреждаше със Закноа за
стандартизацията и правилника за неговото прилагане. Този подход
беше предопределен от задължителността на българските
стандарти.
Необходимостта от нов статут на стандартите и ново
отношение към тях от страна на изпълнителната власдт налагат
стандартизацията да се обвърже по-тясно и по нов начин с
регламентирането на задължителни технически правила и норми.
Спецификата на тази материя изисква това да стане в отделен
закон.
От друга страна, на специфично регламентиране
подлежат въпросите, свързани с оценката и контрола на продукти и
услуги с определените за тях изисквания.
Съществуващите в сегашното законодателство общи и
специални разпоредби по тези въпроси са разхвърляни в различни
нормативни актове, а по някои от тях има съществени празноти. Това
прави необходимо уреждането с отделен закон на отношенията при
такива дейности като изискванията, акредитацията, сертификацията,
разрешаването на предзлагане и пускане на пазара на стоки и услуги,
наблюдението на пазара, упълномощаването на органи, които да
участват в този процес, регистрацията и други.
Необходимостта от хармонизиране на нашето
законодателство с това ЕС прави наложително създаването у нтас на
правни предпоставки, за да може такива дейности като
стандартизация, акредитация и сертификация да се организират и
провеждат на асоциативна основа.
Регламентирането на новата роля на стандартизацията
еизисква нов единен подход, който да се приложи и при разработване
на техническите правила (като подзаконови нормативни актове) на
органите на изпълнителна власт. Това налага в отделен нормативен
акт да се отразят общите принципи при създаване и прилагане на
технически правила и стандарти, т. е. да се разработи закно за
техническите правила и стандарти.
С оглед постигането на хармонизация със
законодателството на ЕС е необходимо да се въведат:
Директива 85/374 на ЕС за отговорността на
доставчика за щети от негова дефектна продукция;
Директива 92/59 на ЕС за общата безопасност на
продукта.
Трябва да се имат пред вид разпоредбите на :
Директива 83/189 за процедурата на получаване на
информация в областта на техническите стандарти и нормативни
актове
Резолюция 85/C 136/01 за новия подход на ЕС при
техническото съгласуване и стандратите
Резолюция 93/465 на ЕС за модулите, прилагани в
различните фази на процедурите за оценка на съответствието и за
правилата за поставяне и използване на маркировката "СЕ".
Начините и механизмите за въвеждане на директивите
са част от материята, която ще бъде уредена в предложения проект за
закон за техническите правила и стадарти.
Наложително е, до премането на специален закон,
въпросът за въвеждане на Европейските директиви да се уреди с ПМС,
с цел органите на изпълнителната власт да започнат интензивна
работа в тази насока.
За разработване и хармонизация на стандартите,
съгласно Наредба No 2/1991 г. на Комитета по стандартизация и
метрология (КСМ) бяха изградени технически комитети по
стандартизация, съставени от тесни специалисти в съответната
област, които предстваляват работните органи на КСМ.
В областта на селското стопанство е изграден ТК-46
"Земеделие", а в хранително-вкусовата промишленост ТК-32
"Хранително-вкусова промишленост".
Приоритетие в стандартизационната политика в
земеделието и хранително-вкусовата промишленост в краткосрочен план
са свързани с
За двата подкомитета има разработени конкретни
програми за хармонизирането на стандартите през 1995 г. В областта
на селското стопанство хармонизирането на стандартите започна през
1992 г. До този момент са хармонизирани следните стандарти:
БДС-ИСО 950 "Зърнено-житни. Вземане на проби"
БДС-ИСО 712 "Зърнено-житни. Опредзеляне съдържанието
на влага"
БДС-ИСО 3093 "Зърно. Определяне числото на
падане"
БДС-ИСО 5529 "Пшеница обикновена. Определяне на
седиментационното число - метод на Зелени"
БДС-ИСО "Зеленчуци. Номенклатеура. Първи списък"
БДС-ИСО "Зеленчуци. Номенклатеура. Втори списък"
БДС-ИСО "Плодове. Номенклатеура. Първи списък"
БДС-ИСО "Плодове. Номенклатеура. Втори списък"
БДС-ИСО "Плодове и зеленчуци. Вземане на проби"
БДС-ИСО "Терминология на живи животни за клане -
говеда"
БДС-ИСО "Терминология на живи животни за клане -
овце"
БДС-ИСО "Терминология на живи животни за клане -
свине"
В плана за 1995 година са приети за хармонизация
следните проекти БДС-ИСО или със стандарта на ЕС:
мляко краве сурово изкупувано
мляко козе сурово изкупувано
Директива на Съвета от 5 август 1985 г. за
здравословното състояние на животните - аспекти засягащи
участващите в Общността производители на млека (85/397/ЕЕС)
Овце и кози изкупувани за клане и реализация
Едър рогат добитък за клане
Фуражи комбинирани за патици
Вълна овча стригана. Термини и определения
Фуражи комбинирани за гъски
Свине предназначени за клане
БДС-ИСО
1-82 Плодове и зеленчуци
2-89 Морфологична и структурна терминология
Триезичен речник
БДС-ИСО Анализ на съществуващите стандарти за
плодове и зеленчуци - сборник
ООН - Комисия за бързоразвалящи се продукти:
БДС-ИСО 5526 Зърнено-житни, бобови и други видове
продоволствено зърно. Номенклатура.
БДС-ИСО Зърнени и бобови. Вземане на проби.
БДС-ИСО Култули зърнени и бобови. Метод за отделяне
на масата на 1000 зърна
БДС-ИСО "Маслодайни семена. Номенклатура"
БДС-ИСО "Маслодайни семена. Вземане на проба"
БДС-ИСО "Маслодайни семена. Редукция на лабораторна
проба до проба на изпитване"
БДС-ИСО "Маслодайни семена. Определяне съдържанието
на влага и летливи вещества"
БДС-ИСО "Маслодайни семена. Определяне съдържанието
на примеси"
БДС-ИСО "Маслодайни семена. Определяне на хексанов
екстракт (масленост)"
БДС-ИСО "Маслодайни семена. Определяне киселинността
на маслото"
БДС-ИСО "Маслодайни семена. Слънчогледово семе,
предназначено за добиване на масло.Спецификация."
БДС-ИСО "Маслодайни семена. Соя. Спецификация."
При продуктите на хранително-вкусовата промишленост
през 1994 г. са приети следните международни стандарти:
БДС-ИСО "Мазнини и масла растителни и животински.
Метод за определяне на кисерлинното число и киселинността."
БДС-ИСО "Мазнини и масла растителни и животински.
Метод за определяне на перокисното число"
БДС-ИСО "Мазнини и масла растителни и животински.
Вземане на проби"
Предстои съгласуването и окончателното приемане през
1995 г. на следните стандарти:
БДС-ИСО "Подправки и добавки. Вземане на проби"
БДС-ИСО "Подправки и добавки. Номенклатура - първи
списък."
БДС-ИСО "Подправки и добавки. Определяне
съдържанието на примеси"
БДС-ИСО "Подправки и добавки. Определяне на пепел,
неразтворима във вода"
БДС-ИСО "Подправки и добавки. Определяне на пепел,
неразтворима в киселина"
БДС-ИСО "Зърнено-бобови култури. Вземане на проби от
млевни продукти"
БДС-ИСО "Съхранение на зърнени и бобови. Част 1.
Общи правила за съхранение на зърнени."
БДС-ИСО "Съхранение на зърнени и бобови. Част 2.
Основни изисвания"
БДС-ИСО "Ръжено и пшенично брашно. Общо ръководство
за разработване на метод за изпитване на хлебопекарски изделия"
БДС-ИСО "Продукти плодовозеленчукови. Метод за
определяне на етиловия алкохол."
БДС-ИСО "Мазнини и масла растителни и животински.
Метод за определяне съдържанието на неразтворимите примеси"
Основен проблем е набирането на средства.
Техническите комитети работят на доброволни начала и разработките
се финансират единствено от членски внос. Средствата, с които двата
технически комитета разполагат към 1 януари 1995 г. са съответно 97
000 лева за ТК-46 "Земеделие" и 82 000 лева за ТК-32
"Хранително-вкусова промишленост". От липсата на средства произтича
и липсата на оборудване. За да бъдат прилагани някои от методиките
за изпитване на показателите е необходимо да бъде закупена
специализирана апаратура на стойност над 7 млн. лева.
Оценка на степента на хармонизация на санитарните и
фито-санитарните и ветеринарните норми
Фитосанитарните и ветеринарни норми на ЕС са основен
проблем при износа на голяма част от селскостопанските ни продукти.
За немалко стоки те прерастват в нетарифни ограничения и играят
ролята на основен ограничителен фактор при износа за ЕС. Спирайки
достъпа до пазара на съюза, ограничителните фитосанитарни и
ветеринарни мерки обезсмислят преференциите, заложени в
Европейското споразумение, поради невъзможността те да бъдат
използвани.
Трудностите при спазването на ветеринасрните и
фитосанитарни стандарти на общността могат да спрат, например,
износа за ЕС на патешки и гъши дроб, овче бяло саламурено сирене и
др. Този проблем е особено актуален при износа на месо за ЕС и е
свързан с ветеринарната практика на европейската администрация за
ежегодно одобряване от експерти на Европейската Комисия на
българските кланици за износ в общността по видове месо. През
1994г. например, експертите от Брюксел не одобриха нито една
българска кланица за ЕРД и пилешко месо, което направи невъзможен
българския износ на тези видове месо за ЕС, независимо от
предоставените възможности за преференциален пазарен достъп.
Подобно е положението и със свинското месо. Въпреки добрите ни
конкурентни позиции и договорените преференциални условия за износ
в общността, реализираният български износ на свинско месо в ЕС е
нулев. Основната причина за тази аномалия е отново от ветеринарен
характер. България се намира в рисков район, където ваксинирането
на животните от рода на свинете против чума е абсолютно
наложително. Ветеринарното законодателство на ЕС обаче, забранява
вноса на месо от ваксинирани против чума животни. Поради тази
причина, независомо от наличието на одобрени от ЕС кланици в
Добрич, Враца, Шумен, Силистра и Свищов, българското свинско месо
става непригодно за внос в ЕС, тъй като не отговаря на
ветеринарните изисквания на съюза.
Съществуват и други подобни примери, които налагат
извода, че хармонизирането на българските фитосанитарни и
ветеринарни стандарти и цялостното законодателство в тази област с
тези на ЕС е от жизнено значение за използване потенциала на
преференциите по линия на Европейското споразумение и за
безпрепятствения износ на български селскостопански стоки като
цяло. Наложително е установяването на интензивно сътрудничество в
тази област със страните от ЕС и насочване на средства за
привеждане на нашето производство в съответствие със
западноевропейските фитосанитарни и ветеринарни изисквания .
Фитосанитарните и ветеринарни норми на ЕС са основен
проблем при износа на голяма част от селскостопанските ни продукти.
За немалко стоки те прерастват в нетарифни ограничения и играят
ролята на основен ограничителен фактор при износа за ЕС. Спирайки
достъпа до пазара на съюза, ограничителните фитосанитарни и
ветеринарни мерки обезсмислят преференциите, заложени в
Европейското споразумение, поради невъзможността те да бъдат
използвани.
Трудностите при спазването на ветеринасрните и
фитосанитарни стандарти на общността могат да спрат, например,
износа за ЕС на патешки и гъши дроб, овче бяло саламурено сирене и
др. Този проблем е особено актуален при износа на месо за ЕС и е
свързан с ветеринарната практика на европейската администрация за
ежегодно одобряване от експерти на Европейската Комисия на
българските кланици за износ в общността по видове месо. През
1994г. например, експертите от Брюксел не одобриха нито една
българска кланица за ЕРД и пилешко месо, което направи невъзможен
българския износ на тези видове месо за ЕС, независимо от
предоставените възможности за преференциален пазарен достъп.
Подобно е положението и със свинското месо. Въпреки добрите ни
конкурентни позиции и договорените преференциални условия за износ
в общността, реализираният български износ на свинско месо в ЕС е
нулев. Основната причина за тази аномалия е отново от ветеринарен
характер. България се намира в рисков район, където ваксинирането
на животните от рода на свинете против чума е абсолютно
наложително. Ветеринарното законодателство на ЕС обаче, забранява
вноса на месо от ваксинирани против чума животни. Поради тази
причина, независомо от наличието на одобрени от ЕС кланици в
Добрич, Враца, Шумен, Силистра и Свищов, българското свинско месо
става непригодно за внос в ЕС, тъй като не отговаря на
ветеринарните изисквания на съюза.
Съществуват и други подобни примери, които налагат
извода, че хармонизирането на българските фитосанитарни и
ветеринарни стандарти и цялостното законодателство в тази област с
тези на ЕС е от жизнено значение за използване потенциала на
преференциите по линия на Европейското споразумение и за
безпрепятствения износ на български селскостопански стоки като
цяло. Наложително е установяването на интензивно сътрудничество в
тази област със страните от ЕС и насочване на средства за
привеждане на нашето производство в съответствие със
западноевропейските фитосанитарни и ветеринарни изисквания .
Идентифициране на проблемите в тази област и
набелязване на пътища за преодоляването им.
|
