Съдържанието на изискванията към асоциираните страни и на практическите мерки, които следва да бъдат предприети от тях и от Европейския съюз за подготовка на присъединяването, макар да са заложени още в Европейските споразумения, получават конкретизация и детайлизация в почти всички решения на Европейския съюз от 1992 г. досега и налагат комплексен подход и съгласуване на усилията във всички стопански области и в развитието на законодателството, на държавните институции и на пазарните условия и инструменти.

3.1. Критерии от Маастрихт за присъединяване към

икономическия и валутен съюз.

Тези критерии са свързани с основни изисквания към фискалната, паричната и валутната политика на отделните страни с оглед поетапното осъществяване на икономически и валутен съюз, целящ стабилно, неинфлационно икономическо развитие и недопускащ създаването на конкурентни преимущества между страните чрез обезценяване на националните им валути или чрез държавно субсидиране на отделни отрасли и дейности. Основните критерии са:

- текущ консолидиран бюджетен дефицит, не по-голям от 3 на сто от Брутния вътрешен продукт;

- държавен дълг, ненадвишаващ 60 на сто от БВП;

- средногодишен темп на инфлация, ненадминаващ с повече от 1,5 пункта темпа на инфлацията в трите страни-членки на Европейския съюз с най-добри резултати, и при дългосрочни лихвени проценти, ненадвишаващи с повече от 2 пункта лихвените проценти в посочените три страни;

- осъществяване на посочената политика на стабилни цени и на ограничени бюджетни разходи без използването на националната валута като инструмент за повишаване на конкурентноспособността на икономиката и на износа - колебания на валутния курс в границата на +/- 2,25 % на европейския разменен механизъм (макар че този критерий се оказа най-трудно изпълним и за силните икономики в Европейския съюз и бе заменен временно с колебания от порядъка на 15 % в течение на две години).

От гледна точка на икономическата политика подобни критерии са осъществими в страни с функциониращи пазарни институции, с високо равнище на конкурентноспособност на икономиките и с отсъствие на дълбоки структурни проблеми. За поддържане на стабилен икономически растеж те предполагат и висока степен на инвестиции от страна на стопанските субекти в страните или значителен приток на външни инвестиции. Това обяснява и допускането в договореностите от Маастрихт на възможност по отношение на страните-членки на съюза за интегриране "на две скорости", т.е. първоначално икономическият и валутен съюз да се осъществи от, както някои я наричат, "сърцевина" от страни-членки. Същевременно се очаква в останалите страни икономическата политика, включително средствата за подпомагане на структурните промени, да бъдат насочени към бързо повишаване на конкурентноспособността.

3.2. Политически и икономически критерии за

присъединяване към Европейския съюз на страните от

Централна и Източна Европа.

Европейският съвет в Копенхаген, проведен на 21-22 юни 1993 г., прие, че "асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят това, ще станат членки на Европейския съюз. Присъединяването ще се осъществи веднага, когато дадена асоциирана страна бъде в състояние да поеме задълженията на членството, като удовлетвори икономическите и политическите условия, които се изискват."

Бе определено, че членството в Европейския съюз изисква страната-кандидат да е постигнала:

- стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, правовия ред, човешките права и уважение и защита на малцинствата;

- съществуването на функционираща пазарна икономика;

- способност на националната икономика да се справя с конкурентния натиск и с пазарните сили, действащи в рамките на Съюза;

- способност на кандидата да поеме задълженията на членството, включително придържане към целите на политическия, икономическия и валутен съюз.

От гледна точка на Европейския съюз, важно условие е и способността на Съюза да приеме нови членове, поддържайки динамиката на развитие на европейската интеграция. Това условие бе по-късно конкретизирано в Есен през декември 1994 г., като бе отбелязано, че институционалните условия за нормалното функциониране на Съюза следва да бъдат създадени на Междуправителствената конференция през 1996 г., поради която причина тя трябва да завърши преди започването на преговорите за присъединяване.

Макар на пръв поглед критериите от Копенхаген да изглеждат смекчени по отношение на макроикономическите показатели за съвместимост с Европейския икономически и валутен съюз, те съдържат значително по-широки качествени изисквания към развитието на пазарните отношения и институции в страните от Централна и Източна Европа.

3.3. Структурираните отношение с институциите на Съюза и

Европейските споразумения като политическа рамка за

осъществяване на подготовката за присъединяване.

Европейският съвет в Копенхаген, приемайки критериите за присъединяване, реши бъдещото сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа да бъде насочено към целта за членство в Съюза. В тази връзка бе предложено на асоциираните страни да встъпят в структурирани отношения с институциите на Съюза в рамките на един засилен и разширен многостранен диалог по въпроси от взаимен интерес. Този диалог е насочен към съгласуване на вижданията в рамките на взаимни консултации и няма за цел вземането на задължителни решения. В същото време очерталата се в него необходимост от предприемане на практически решения и стъпки се разглежда от съответните органи на страните или от съвместния орган по Европейските споразумения - Съвета по асоцииране. На основата на диалога в рамките на структурираните отношения вече се очертаха приоритетни сектори на сътрудничеството между Европейския съюз и страните от Централна и Източна Европа във връзка с подготовката за членство, които ще бъдат разгледани по-долу. Очертаха се и онези области от Европейските споразумения, сътрудничеството и изпълнението на задълженията, по които имат най-непосредствено отношение към присъединяването.

Целта за присъединяване изисква нова оценка за приоритетите в изпълнението на Европейското споразумение. Безспорно е значението за Република България на раздел III "Свободно движение на стоки" и ускореното прилагане от страна на Европейския съюз на либерализацията на вноса от България съгласно решението на Европейския съвет в Есен. Следва да се настоява и за по-пълно адаптиране на този раздел от Споразумението във връзка с разширяването на Съюза от 1 януари 1995 г. и с резултатите от многостранните търговски преговори "Уругвай раунд".

По-нататъшната либерализация на услугите, на движението на работна сила и на установяването на стопански субекти, предвидена в раздел IV на Споразумението, както и раздел VI "Икономическо сътрудничество", също са от много съществено значение за осигуряване на благоприятни условия за прехода у нас към пазарна икономика, макар недостатъчното развитие на финансовия сектор в България и на процедурите и контрола по осъществяването на дейности, свързани с изключителни права на държавата и с чувствителни за националната сигурност области да пораждат проблеми във връзка с предвижданата в раздел IV либерализация през втория етап на действие на Споразумението.

Ново значение след приемането на целта за членство придобива раздел V "Плащания, капитал, конкуренция, сближаване на законодателството", особено тези области, които имат най-пряко отношение към създаването на адекватна пазарна среда и на институции, които да могат да взаимодействат с институциите на Съюза след присъединяването.

Тук на първо място стои въпросът за конкуренцията, развит в чл. 64 на Споразумението - както по отношение на усъвършенстване на законодателството и на неговото прилагане, така и по въпроса за държавните помощи и тяхната прозрачност и отчетност. Развитието в тази област има и пряко отношение към въздържането от страна на Комисията на Европейския съюз да прилага защитните мерки при вноса особено на чувствителни стоки (на първо място метали) съгласно раздел III (чл. 30 - чл. 34).

В раздел V се съдържа и ангажимента за невъвеждане на нови ограничения във валутния режим за текущите плащания и за движението на капитали. Споразумението обаче допуска България да въвежда ограничения за износа на капитали от български граждани и фирми (чл.61), както и да ограничава достъпа на българските фирми до краткосрочни и средносрочни кредити в изключителни случаи, след съгласуване с МВФ (чл. 63). Споразумението допуска и въвеждане на ограничения по вноса при сериозни затруднения в платежния баланс в съответствие с нормите на ГАТТ (чл. 65). Очевидно е, че нормите по отношение на плащанията и валутната политика отчитат етапа на икономическо развитие в страните от Централна и Източна Европа и в частност, в България. В бъдещите преговори за членство навярно ще бъде предвиден значим преходен период за преминаване към пълна конвертируемост на националните валути. Все пак този преход следва да се осъществява при достатъчна степен на макроикономическа стабилност и последователност в политиката на либерализация на условията за стопанска дейност. В потвърждение на такъв подход към разглеждането на съвместимостта на макроикономическата политика с целите на Европейското споразумение и на присъединяването е и чл. 72, ал. 2 на Споразумението, подчертаващ принципа на стабилния икономически растеж. В Споразумението се съдържа и ангажимент на Европейските общности да окажат техническо съдействие на България в усилията й за постигане на пълна конвертируемост и постепенно сближаване на политиката към тази на Европейската валутна система (чл. 86).

В последните документи на Европейския съюз, освен на въпросите на конкуренцията и на съвместимостта на икономическата политика с целите от Маастрихт, приоритетно внимание се отделя на законодателството и нормите по условията на труд, опазването на околната среда и защитата на потребителите като най-важни според Съюза качествени аспекти на формиране на единен вътрешен пазар.

В тази връзка следва особено активно да се използват възможностите за сътрудничество, предвидени в чл. 81 (околна среда), чл. 89 (социално сътрудничество), чл. 93 (защита на потребителите) на Европейското споразумение. Напоследък към посочените приоритети се добавя ядрената безопасност (чл. 80 на Споразумението).

Като цяло изпълнението на Европейското споразумение и особено вземането на решение от Съвета по асоцииране в съответствие с чл. 7 за преминаване към втория етап на Споразумението, което е свързано с преустановяване на прилагането от българска страна на редица защитни мерки и изключения от принципите на Споразумението, ще бъде обобщен израз на степента на приближаване към критериите за присъединяване.

3.4. Стратегия за подготовка за присъединяване на

асоциираните страни от Централна и Източна Европа

към Европейския съюз

Европейският съвет, проведен на 9 и 10 декември 1994 г. в Есен прие цялостна стратегия за подготовка за присъединяване на асоциираните страни, предложена от Съвета и Комисията на Европейския съюз в съответствие с решенията на Европейския съвет в Корфу.

Стратегията определи като главен елемент на усилията за съкращаване на разрива между ЕС и асоциираните страни подготовката им за интегриране във вътрешния пазар.

Същевременно бе признато, че са необходими сериозни стъпки за подобряване на условията за търговия и сътрудничество в селското стопанство и беше възложена подготовката на съответен доклад на Комисията.

Европейският съвет в Есен се ангажира и с по-тясно сътрудничество в развитието на инфраструктурата, особено в области, имащи трансевропейско измерение (вкл. енергетика, околна среда, транспорт, наука и технологии).

Бе потвърдена ролята на програмата ФАР като многогодишна финансова рамка за подпомагане осъществяването на стратегията и за подкрепа на сътрудничеството по трансевропейските проекти и на регионалното сътрудничество.

В Есен бе обърнато внимание и на развитието на сътрудничеството в областта на външната политика и вътрешните работи и правосъдието, на регионалното сътрудничество и ролята на Пакта за стабилност, на необходимостта от намаляване на разрива в областта на сигурността и стабилността, на сътрудничеството със Западноевропейския съюз и на подготовката на Бяла книга по въпросите на сигурността в Европа (последната група въпроси, които не са предмет на настоящия анализ, безспорно ще бъдат в центъра на вниманието на Европейския съюз и асоциираните страни при предстоящите през 1996 и 1997 г. срещи в рамките на структурираните отношения).

Стратегията, приета в Есен, може да бъде определена като най-цялостния документ по въпросите на отношенията с асоциираните страни, обобщаващ развитието на сътрудничеството и приетите решения до този момент и определящ основните направления на бъдещите стъпки към присъединяване. В него най-цялостно са отразени и областите, в които Европейският съюз следва да направи усилия за подобряване условията за асоциираните страни на пазарите на страните-членки на Съюза, както и за отваряне на програмите и проектите на Съюза за икономическо сътрудничество и развитие и за асоциираните страни.

3.4.1. Подготовка за разширяване на вътрешния пазар

3.4.1.1. Краткосрочни мерки

В този раздел от Стратегията за подготовка за присъединяване се разглеждат главно мерките, които следва да предприеме Европейския съюз и са добра отправна точка за нашите усилия в Съвета по асоцииране, в Комитета по асоцииране и в преговорите по отделни сектори за постигане на максимално благоприятни решения по възникващите търговски спорове и за разширяване обхвата на ангажиментите от страна на Европейския съюз по отварянето на своите пазари за стоки от нашата страна. Разделът е признание за това, че най-същественото съдействие, което страните от Централна и Източна Европа могат да получат в прехода към пазарна икономика, е отварянето на пазарите на Съюза за техните стоки.

На първо място се декларира готовността на Комисията на Европейския съюз в случаите на обсъждане въвеждането на антидъмпингови и защитни мерки да предоставя информация на заинтересованите страни преди започването на формалните процедури, предвидени в Европейските споразумения, както и да дава предимство на приемането от страна на износителите от заинтересуваните страни на ангажименти по отношение на експортните цени пред налагането на по-високи мита, когато бъде доказано нанасянето на ущърб в резултат на дъмпинг.

В областта на търговията с текстил се освобождава от мита ишлемето в асоциираните страни (по тази схема сега работят повечето от нашите текстилни предприятия), което е съществено допълнение към режима, установен в Европейските споразумения.

От особено значение за България са мерките за комулация при правилата за произход на стоките, които дават възможност стоки, произведени с компоненти от страните, включени в комулацията, да се изнасят като български стоки в Европейския съюз. И обратно, дава се възможност на другите страни, включени в комулацията, да разглеждат при по-нататъшния износ компонентите, внесени от България, като техни стоки и по този начин да могат да ползват правилата за безмитна търговия. С решенията от Есен се предвижда съществуващата дотогава т.нар. "диагонална комулация" за страните от Вишеградската четворка да бъде разпространена и по отношение на България и Румъния. Като втора стъпка се предвижда диагонална комулация между страните от Европейския съюз и ЕАСТ от една страна, и асоциираните страни, от друга страна. На практика така ще се създаде Европейска комулация, което по същество ще даде силен тласък на промишленото коопериране на континента.

Като трета стъпка е предвидено формалното включване на пълната комулация в Европейските споразумения. Този етап е свързан с известна уговорка - към него ще се премине след като се анализират последствията за индустрията на Европейския съюз от пълната комулация. На настоящия етап се наблюдава и известна предпазливост сред страните от ЕФТА по отношение на предлаганото обединяване при прилагането на правилата за произход.

За да може нашата страна да се възползва от възможностите, произтичащи от диагоналната, а в перспектива и от пълната комулация при правилата за произход, е необходимо тя да укрепи институциите си, осигуряващи прилагането на правилата за произход и да сключи споразумение за свободна търговия с другите асоциирани страни. Споразуменията с Чехия и Словакия, които вече се прилагат от 1 януари 1996 г., са първа значима стъпка в този процес.

В Есен бяха утвърдени и решенията на Съвета по общите въпроси на Европейския съюз от 31 октомври 1994 г. за изравняване на сроковете за либерализация по отношение на България и Румъния, сключили по-късно споразумения за асоцииране, с тези за Чехия, Словакия, Полша и Унгария. Освен че има практическо значение, това решение е важна предпоставка за уеднаквяване на по-нататъшните действия във връзка с подготовката за присъединяване по отношение на всички асоциирани страни.

В Есен е взето и решението за адаптиране на Европейските споразумения към последното разширяване на Съюза и към резултатите от многостранните търговски преговори "Уругвай раунд" с цел да не бъдат нарушени традиционните търговски потоци и да бъде по-нататък развита търговията. Това решение дава възможност не само да се отстоят възможностите за достъп до пазарите на Австрия, Швеция и Финландия на важни за България селскостопански стоки, които след 1 януари 1995 г. бяха нарушени, но и да се осигури по-благоприятен режим за други, предимно селскостопански и текстилни стоки, за които все още има съществени ограничения на пазарите на Съюза.

3.4.1.2. Средносрочни мерки

В този раздел се предвиждат мерки по приспособяването към вътрешния пазар (които ще бъдат разгледани по-долу във връзка с Бялата книга), по въпросите на конкуренцията и държавните помощи и в областта на селското стопанство.

В областта на конкуренцията и политиката по държавните помощи, наред с предвиденото в Европейските споразумения, се възлага на Комисията на Европейския съюз да подпомогне асоциираните страни при създаването и поддържането на списък на държавните помощи по методиката, използвана в Съюза, и се препоръчва контролът и наблюдението на тези помощи да се възложи на един орган във всяка една от страните. Въпреки че Европейските споразумения съдържат редица възможности - при създаването на нови отрасли, при социални проблеми и др., да бъдат предоставени държавни помощи, препоръчва се Комисията на Европейския съюз да дава становище на асоциираните страни по съвместимостта на използването на даден вид държавна помощ с трайното решаване на проблема в условията на осъществяваща се икономическа реформа.

В замяна на създаването от страна на асоциираните държави на прозрачна система на държавните помощи, подлежаща на контрол, и на задоволително прилагане на политиката в областта на конкуренцията, които да осигурят гаранции срещу нелоялна конкуренция, сравними с тези, съществуващи на вътрешния пазар на Съюза, Европейският съюз ще разгледа възможността да се въздържа от прилагането по отношение на промишлените стоки на предвидените в Европейските споразумения защитни мерки.

Тези постановки от стратегията за присъединяване засягат може би най-чувствителната за нашата страна група от мерки, които са свързани не само с отношенията със Съюза, но и със съдържанието, обхвата и целите на икономическата реформа. Очевидно е, че с целите на присъединяването може да бъде свързан само модел на развитие, залагащ на съдействието за развитие на износа (export promotion), а не на мерки за замяна на вноса (import subsbitution). В същото време следва да се има предвид, че съгласно Европейското споразумение България се разглежда от икономическа гледна точка като област на Съюза по чл. 92(3)(а) на Договора за създаване на ЕИО, което дава възможност и след преходния период да се оказва широко държавно съдействие за развитието, стига то да не е свързано с конкретни производства и стоки.

В областта на селското стопанство, наред с подготовката през втората половина на 1995 г. от страна на Комисията на Европейския съюз на доклад за алтернативните стратегии за развитие на отношенията с асоциираните страни, се предвижда да бъде разгледано въздействието върху селското стопанство на тези страни на субсидирания износ от Съюза.

Този въпрос е от особено значение за Република България и анализът ще даде основание още по-активно да отстояваме в органите по Европейското споразумение необходимостта да не бъдат изплащани субсидии при износа в страните от Централна и Източна Европа.

3.4.1.3. Съдействие за инвестициите

В стратегията се отбелязва, че икономически растеж в условията на структурни реформи в страните в преход, които не разполагат със значими източници на финансови ресурси, може да се осигури с помощта на по-големи потоци от чуждестранни инвестиции. Като се признава решаващата роля на усилията на всяка една асоциирана страна, се изразява готовност за поощряване на инвеститорите от Европейския съюз, като за целта е приета програма от Съвета по общите въпроси на Европейския съюз на 31 октомври 1994 г. В тази връзка от нашите компетентни органи следва да се използват по-пълно възможностите, предвидени в програмата, за подкрепа на агенциите за поощряване на инвестициите, както и на Консултативния делови комитет, създаден в рамките на програмата. Възможности за поощряване на инвестициите се съдържат и в подкрепата за преструктурирането и модернизацията на производствени мощности, предвидена в рамките на програмата ФАР. Следва да се отбележат и неизползваните досега от страна на Република България възможности за усвояването на средства от ФАР в подкрепа на малките и средни предприятия.

3.4.2. Сътрудничество в областта на околната среда,

инфраструктурата и регионалното развитие

В документите от Есен се отдава приоритет на горепосочените области, залегнали и в Европейските споразумения, като се подчертава готовността за включване на съседните асоциирани страни в трансевропейските проекти. Специално следва да се отбележи включването на "постоянната връзка над р. Дунав между България и Румъния (железопътна и шосейна)" сред осемте проекта, по които Комисията на Европейския съюз и страните-членки изразяват готовност да съдействат за приоритетно изграждане, включително чрез осигуряване на инструменти за финансиране от Европейската инвестиционна банка, програмата ФАР и в рамките на пограничното сътрудничество, съгласно инициативата Интеррег-II.

3.4.3. Финансово сътрудничество

В Стратегията от Есен се потвърждава ролята на програмата ФАР като основен инструмент за координиране на финансовото съдействие по подготовката за присъединяване като се уточняват приоритетите и възможностите за използването на средствата извън рамките на техническата помощ.

Приоритетите са:

- съдействие на асоциираните страни в усвояването на достиженията на Съюза (acquis communautaire);

- подкрепа за завършване на реформите за преход към пазарна икономика и на средносрочното преструктуриране на стопанствата на асоциираните страни и развитие на обществените условия с оглед създаване на условия за бъдещо членство.

Във връзка с осигуряването на средносрочните проекти програмата ФАР се разработва за петгодишен период - до 1999 г., като към нея се прилагат разширените финансови критерии, одобрени от Европейския съвет в Единбург в края на 1992 г. С решенията от Есен се увеличава общият лимит от 15 %, договорен в Копенхаген за инфраструктурни проекти, на 25 %. Следва да се отбележи, че в рамките на програмите ФАР за отделните асоциирани страни този процент може да е различен, в зависимост от наличието на готовност за пристъпването към инфраструктурни проекти. Това изисква от компетентните органи в Република България повишаване на усилията в подготовката на предпроектни проучвания и тръжна документация, съответстващи на изискванията на европейските финансови институции и в частност на Европейската инвестиционна банка.

От особено значение за асоциираните страни е съдържащата се в стратегията от Есен препоръка към Европейската инвестиционна банка да засили дейността си по финансирането на инфраструктурни проекти, като неин принос към подготовката за присъединяване. Препоръчва се на Европейската инвестиционна банка и по-тясно сътрудничество с ФАР и международните финансови институции.

Стратегията за подготовка за присъединяване, приета в Есен, съдържа и редица други конкретни мерки в областта на образованието, обучението на кадри, информацията, културното сътрудничество, както и в областта на външната политика, сигурността, вътрешните работи и правосъдието, което я определя като всеобхватен документ по проблемите на присъединяването към Европейския съюз. Работата по нейните приоритети очевидно ще продължи и през следващите години и ще стане основа за определяне обхвата на преговорите, характера и сроковете за поемане на задълженията, свързани с присъединяването.

3.5. Бяла книга по подготовката на асоциираните страни

от Централна и Източна Европа за интегриране във

вътрешния пазар на Европейския съюз

Бялата книга по вътрешния пазар бе представена от Комисията на Европейския съюз и одобрена от Европейския съвет в Кан на 26-27 април 1995 г. Бялата книга е разработена след консултации с асоциираните страни и отчита не само основните елементи на законодателството и институциите по осъществяването на вътрешния пазар в Съюза, но и състоянието на законодателството и развитостта на пазарните механизми и институции в страните от Централна и Източна Европа.

От гледна точка на мястото на Бялата книга по вътрешния пазар в системата от документи и решения по въпроса за бъдещото присъединяване следва да се отбележи, че тя нито предопределя съдържанието на бъдещите преговори за присъединяване, нито поставя допълнителни условия за провеждането на тези преговори. Тя представлява един задълбочен анализ на стъпките, които според Комисията на Европейския съюз са от централно значение за интегрирането в единния вътрешен пазар. В този смисъл Бялата книга е документ по осъществяването на стратегията за подготовка за присъединяване, а не ново политическо решение.

Според авторите й Бялата книга е предназначена също така да съдейства за увеличаване на конкурентноспособността на икономиките на асоциираните страни и за оптимално използване на изгодите, поизтичащи от икономическите реформи.

Следва да се подчертае и това, че Бялата книга не подрежда икономическите сектори и групи от мерки по тяхната важност и не определя срокове за осъществяването им. Очаква се, че асоциираните страни в зависимост от националните условия и приоритети сами ще разработят и осъществяват своите програми за подготовка за интегриране във вътрешния пазар. При това обаче се разчита, че асоциираните страни ще отчетат ангажиментите, поети от тях в рамките на Европейските споразумения.

Предмет на Бялата книга не е само сближаването на законодателството. Тя е съобразена със заключенията от Европейския съвет в Есен, който определя създаването на условия за изграждане на единен пазар като "въвеждане на законодателство и регулативни системи, на стандарти и сертификационни методи, съвместими с тези на Европейския съюз". По тази причина Бялата книга отделя много внимание и на създаването на структури, които могат да осигурят законодателството да действа ефективно.

Бялата книга предвижда дейности в тринадесет различни сектора:

- икономически и финансови въпроси;

- промишленост;

- конкуренция;

- социални въпроси;

- селско стопанство;

- транспорт;

- аудиовизуални продукти;

- околна среда;

- телекомуникации;

- вътрешен пазар и финансови услуги;

- енергетика;

- митнически въпроси и косвено данъчно облагане;

- защита на потребителите.

Подходът при определяне състоянието в даден сектор и необходимите стъпки следва да изхожда от съответствието с принципите на чл. 7а от Договора от Маастрихт, за вътрешния пазар:

- територия без вътрешни граници, в която е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитал;

- пазар със социални измерения (изграждащ се в съответствие с установени социални цели и норми), на който се поощрява активната конкуренция;

- пазар, при който всички систематични проверки и контролът, необходими за гарантиране на съответствието с установените правила, се осъществяват вътре в рамките на пазара, а не когато стоките пресичат националните граници.

Основните норми, чрез които съответствието с принципите на чл. 7а може да бъде постигнато, са:

- спазване от страните-членки на Съюза на текстовете в Договора от Маастрихт, свързани с четирите свободи. По отношение на асоциираните страни това означава спазване и поетапно осъществяване (когато това е предвидено в съответните текстове) на раздели III, IV и V от Европейските споразумения, които са описани по-горе (т. 3.2);

- принцип на взаимното признаване. Този принцип действа между страните-членки на Европейския съюз на основа на решение на Европейския съд от 1979 г. (по добилото широка известност дело "Касис от Дижон"). Той очевидно следва да намери в бъдеще договорна форма между Европейския съюз и асоциираните страни чрез договори за взаимно признаване в отделни области - технически изисквания, съответствие на ветеринарни, фитосанитарни норми и др. Смисълът на този принцип е, че когато дадена стока на законно основание е в свободно обръщение в една страна-членка на Съюза, тя трябва също така да бъде допусната в свободно обръщение във всяка друга част на Съюза, освен когато страна-членка може да докаже, че правилата на страната, от която произхожда стоката, не осигуряват равностойна защита на основния осъществен интерес;

- вторично законодателство. Създаване на норми, които да осигурят четирите свободи, когато прилагането на Договора от Маастрихт, решенията на Европейския съд и принципа на взаимно признаване не са достатъчни. Това се налага, когато съществуват значителни различия в правилата и процедурите, действащи в отделните страни, които представляват пречка за свободното движение на стоки, услуги, хора или капитали. В този случай обаче следва да се уважава принципа на субсидиарност, залегнал в Договора от Маастрихт - да се приемат решения на ниво на Съюза, само когато това ще осигури по-голяма ефективност и е свързано с по-малко разходи и усилия, отколкото решенията на национално ниво. Именно този вид норми са в центъра на внимание на Бялата книга. Те могат да бъдат въведени в асоциираните страни едностранно, както и посредством договори помежду им и договори с Европейския съюз. Широка практика по този въпрос има във връзка с изграждането в края на 80-те години на Европейското икономическо пространство;

- видове вторично законодателство, като средство за премахване на пречките в движението на стоки, услуги, хора и капитали. Основно е използвана досега формата на директиви (Directives). Те стават задължителни за тези страни-членки, когато те предприемат необходимите мерки по вътрешното си законодателство, за да ги въведат в сила. Гражданите обаче могат да отстояват в съда своите права, позовавайки се пряко на тези директиви, доколкото самите те са съставени еднозначно и не съдържат диспозитивни норми, даващи възможност на страните-членки да изберат един или друг подход по даден въпрос. Другата форма са разпоредбите (Regulations), които се приемат в области, където в Съюза има единна политика - търговия, селско стопанство и др. Те се прилагат пряко в страните-членки, без да са необходими национални нормативни актове. Във връзка с подготовката за приемането в асоциираните страни на нормите по вътрешния пазар, произтичащи от вторичното законодателство, следва да се има предвид и неговата еволюция. Първите директиви по вътрешния пазар се стремят да установят детайлни групи от правила, които да заменят националните правила. Напоследък се очертава друг подход към техническата хармонизация на нормите, т.нар. "Нов подход", изразяващ се в установяването на ограничен брой основни изисквания, като разработката на по-детайлни правила е в компетенцията на стандартизационните и други органи на страните-членки и тя няма задължителен характер.

При подхода към приемане нормите на единния пазар следва да се има предвид и това, че създаването му е постепенен процес. Премахването на физическия контрол на границите е възможно само, когато дадена страна-членка е дала съгласието си за правилата и процедурите за извършване на контрола с други средства и на други места.

Приоритетите за подготовка за усвояване на нормите на вътрешния пазар в българското законодателство и практика са очертани в общи линии в Националната стратегия на Република България за подготовка за присъединяване към Европейския съюз, подготвена през м. ноември 1995 г. от Секретариата на Правителствения комитет по Европейска интеграция. Те са отразени и в т.8 и т. 11 на Меморандума на правителството на Република България във връзка с молбата за членство в Европейския съюз, приет с решение Nо 473 на Министерския съвет от 30 ноември 1995 г.

Следва да се отбележат особено тези области, където предстои особено сериозна работа:

- стандартизация. Приемане на нов закон за стандартизацията, техническото регламентиране и оценяване на съответствието. Приемане на нов закон за метрологията. Приемане на закон за технически надзор върху съоръжения с повишена степен на опасност. Създаване на условия за провеждане на политика по качеството и защита на потребителите, съответстващи на задълженията и правата по Европейското споразумение. Хармонизиране на българското техническо законодателство на първо място по отношение на техническите норми и изисквания, включени в европейските директиви, както и по отношение на отговорността на производителя за щети, причинени от негова дефектна продукция и по отношение определяне на общите изисквания, свързани с безопасността на продукта;

- хармонизация на законодателството и практиката в областта на ветеринарната и фитосанитарната защита;

- хармонизиране на екологичните норми по отношение на продуктите (хармонизацията по отношение на процесите е предмет на сътрудничеството в сближаване политиката по околната среда);

- активизиране на работата по сближаване на законодателството в областта на конкуренцията и установяване на прозрачност и контрол по отношение на държавните помощи;

- хармонизиране на правилата, отнасящи се до индивидуалните права и условията на труд на работещите.

По-детайлната разработка на подходите и етапите на сближаването на законодателството и изграждането на адекватни структури по прилагането му е възложено да бъде координирана от Министерството на правосъдието, където е предвидено и създаването на специална група за управление на проектите, свързани с хармонизацията, които ще се осъществяват с техническата помощ на Европейския съюз. За целта в "Индикативната програма 1995" на програмата ФАР на настоящия етап са заделени 2 млн. ЕКЮ.

В процеса на сближаване на законодателството следва активно да се използват и възможностите на функциониращото от началото на 1996 г. Бюро за техническо седействие и обмен на информация под ръководството на Комисията на Европейския съюз и с участието на страните-членки, което се финансира от многостранната програма на ФАР.

3.6. Национална програма за подготовка за присъединяване

към Европейския съюз

В Република България съществува национален консенсус по интегрирането на България в Европейския съюз. Присъединяването на България към Европейския съюз е стратегическа цел, която отразява националните интереси на държавата.

На 22 декември 1990 г. Великото Народно събрание прие решение, в което ясно бе заявен стремежът на Република България да стане пълноправен член на Европейската общност. В последващите декларации и други документи на Народното събрание, президента на страната и всички български правителства нееднократно е потвърдена готовността за развитие на отношенията и приобщаване към Европейския съюз.

Пълноправното членство в Европейския съюз бе водещата цел на България при преговорите й за сключване на Европейско споразумение за асоцииране, подписано на 8 март 1993 г. и ратифицирано единодушно от Народното събрание на 15 април 1993 г.

Програмата на българското правителство до 1998 г. изхожда от стратегическата цел за пълноправно членство в Европейския съюз. Конкретизация на тази цел е Националната стратегия на Република България за подготовка за присъединяване към Европейския съюз, разработена от Секретариата на Правителствения комитет по Европейска интеграция през м. ноември 1995 г., която се доуточнява на основа Бялата книга по вътрешния пазар и в бъдеще ще бъде динамичен документ, който ще отразява конкретизацията на подготовката за присъединяване в отделни области на основата на документи, подготвени от Комисията на Европейския съюз след обсъждането им с асоциираните страни. В напреднал стадий сега е обсъждането на алтернативни подходи за развитието на селското стопанство, област от особено важно значение за икономиката на България.

Официалната молба на Република България за членство в Европейския съюз, одобрена от Министерския съвет на 30 ноември 1990 г. и практически единодушно (с 213 гласа "за" от 214 гласували) подкрепена с решение на Народното събрание от 1 декември 1995 г., откриват нов етап в подготовката на страната за присъединяване. В Меморандума на българското правителство са изложени основните политически цели на присъединяването, декларирано е споделянето на основните ценности на Европейския съюз, както и на основополагащите принципи на функционирането му.

В меморандума са отбелязани и основните цели и принципи на политиката на правителството в областта на икономиката, които са в съответствие с условията за членство:

- икономическа политика, ориентирана към изграждане на действащо пазарно стопанство, стабилизация на базовите макроикономически показатели, преодоляване на структурните бариери пред икономическия растеж, намаляване на разликите в равнището на доходи между България и Европейския съюз;

- структурна политика, целяща укрепване на статута на собствеността, повишаване на ефективността на управлението и създаване на пазарна икономика със значителен частен сектор. Специално внимание се отделя на ускоряването на приватизацията и на инвестиционната политика;

- индустриална политика, осъществяваща се на два етапа: адаптиране на съществуващите производства към новите икономически реалности след 1989 г. и активно преструктуриране с цел повишаване на националната конкурентноспособност;

- външноикономическа и търговска политика, насочена към формирането на експортно ориентиран модел на икономическия растеж. Политика на насърчаване на износа с инструменти, съответстващи на Европейското споразумение и нормите на Световната търговска организация и на привличане на чуждестранни инвестиции, на създаване и функциониране на ефективни пазарни институции;

- селскостопанска политика, основаваща се на ускоряване на поземлената реформа, на законодателство, поощряващо оживлението и развитието на селското стопанство на ефективна основа;

- инфраструктурна политика, насочена към развитието на транспортната, телекомуникационната и енергийната и енергопреносната мрежа в съответствие с нормите на Европейския съюз и изискванията за осъществяване на интензивен обмен и сътрудничество.

Към настоящия момент е изграден адекватен институционален механизъм за координация на процеса на европейска интеграция, който създава условие за по-нататъшно консолидиране на този процес. Първостепенна роля в него заема Правителственият комитет по въпросите на европейската интеграция, ръководен от министър-председателя и включващ 12 членове на правителството. Комитетът определя цялостната политика на Република България по интеграционния процес и координира дейността на всички правителствени органи. Създадена е и Координационната комисия по европейска интеграция на равнище заместник-министри, наблюдаваща оперативната работа на министерствата и ведомствата. Функционират работни групи, разработващи експертни мнения по отделни въпроси.

След институционалното структуриране на работата по европейската интеграция предстои задълбочаване на работата по отделни направления и на първо място, подготовка на детайлни програми от отделните министерства и ведомства за развитие и интегриране в съответните области.