ПРОЕКТ
Глава първа
Общи положения
Чл. 1. Този закон урежда организацията, правомощията
и дейността на народния защитник и гражданските посредници.
Чл. 2. Народният защитник и гражданските посредници
гарантират зачитането на правата и свободите на гражданите и
юридическите лица, като предлага вземането на мерки за
преустановяване на накърняването на права, за възстановяване на
причинените щети, както и за създаване на условия за
безпрепятствено и ефикасно осъществяване на правата и
свободите.
Глава втора
Избор, условия и мандат на народния защитник
Чл. 3. За Народен защитник се избира български
гражданин, навършил 40 години, но не по-възрастен от 65 години, с
висше образование и познания в областта на националното и
международното право, с високи морални качества и привързаност към
идеите на хуманизма и демокрацията.
Чл. 4. (1) Народният защитник се избира от Народното
събрание за срок от 5 години. Народният защитник изпълнява
задълженията си до встъпването в длъжност на новоизбрания Народен
защитник.
(2) Едно лице може да бъде избирано за Народен
защитник не повече от два пъти.
Чл. 5. (1) През време на мандата си Народният
защитник не може да заема държавна служба, не може да получава
възнаграждения срещу труд освен от преподавателска дейност и научни
публикации, нито да изпълнява друга обществена функция.
(2) Той не може да членува в политическа партия или
синдикална организация.
(3) След приключване на мандата му, Народният
защитник има право да се върне на предишната си работа, освен ако
затова съществуват законови пречки.
Чл. 6. (1) Предложение за избор на Народен защитник
могат да правят: президентът, председателят на Конституционния съд,
Висшият съдебен съвет, както и двадесет хиляди пълнолетни български
граждани.
(2) Предложението трябва да бъде внесено в Народното
събрание най-късно 6 месеца преди изтичането на мандата на
действащия Народен защитник. Когато мандатът на Народния защитник е
прекратен предсрочно, предложението трябва да бъде внесено в
Народното събрание в шестмесечен срок от прекратяването на
мандата.
Чл. 7. Народното събрание избира Народния защитник с
обикновено мнозинство.
(вариант: Народното събрание избира Народния
защитник с мнозинство от две трети от присъстващите народни
представители. )
Чл. 8. Изборът се провежда не по-късно от три месеца
преди изтичането на мандата на действащия Народен защитник,
едновременно за всички кандидатури с еднократно тайно
гласуване.
Чл. 9. (1) Ако никой от предложените кандидати не
бъде избран, не по-късно от един месец преди изтичането на мандата
на действащия Народен защитник се провежда повторно гласуване при
условията на предходния член.
(2) Ако никой от кандидатите не събере необходимото
мнозинство, за избран се счита този кандидат, който е събрал
най-много гласове при повторното гласуване.
Чл. 10. При встъпването си в длъжност Народният
защитник полага следната клетва: Заклевам се да спазвам
Конституцията, законите, международните договори и споразумения, по
които Република България е страна, и да служа на народа, като вложа
всичките си усилия за утвърждаването на правата и свободите на
гражданите.
Чл. 11.(1)Народният защитник се освобождава от
длъжност поради:
1. оставка;
2. изтичане на срока, за който е избран;
3. смърт или настъпване на недееспособност;
4. отзоваване при несправяне със задълженията
му;
5. осъждане с влязла в сила присъда за умишлено
престъпление от общ характер.
(2) При освобождаване на народния защитник от
длъжност поради изтичане на срока, за който е избран, той
продължава да изпълнява правомощията с до встъпване в длъжност на
следващия народен защитник.Чл. 12. (1) Народният защитник може да
бъде отзован поради несправяне със задълженията му по предложение
на някой от органите или лицата, които имат право да правят
предложение за избор.
(2) Решението за отзоваване се взема с обикновено
мнозинство с еднократно, тайно гласуване, след изслушване на
Народния защитник. Времето за изслушване не може да бъде
ограничавано.
(вариант: Решението за отзоваване се взема с
мнозинство от две трети от присъстващите народни
представители.)
Глава трета
Основни принципи в дейността на Народния
защитник. Независимост и имунитет
Чл.13. При осъществяване на функциите си Народният
защитник се подчинява само на Конституцията, законите,
международните договори и споразумения, по които Република България
е страна, и се ръководи от личната си съвест и морал.
Чл. 14. В своята дейност Народният защитник се
ръководи от следните принципи:
1. оценка по вътрешно убеждение, дали институциите,
осъществяващи публична власт или функция работят в съответствие с
изискванията за справедливо и добро управление;
2. определяне на мерките за въздействие в
съответствие с принципите на правовата държава и
справедливостта;
3. партийно-политическа и институционална
независимост
Чл. 15. Народният защитник се ползва с имунитета на
народен представител.
Чл. 16. Народният защитник получава заплатата на
съдия от Конституционния съд.
Глава четвърта
Чл. 17. Народният защитник:
1. разглежда оплаквания и сигнали срещу институции,
осъществяващи публична власт или функция, които накърняват правата
и свободите на частни лица, или не създават необходимите условия за
зачитането на тези права и свободи;
2. извършва разследвания и прави проверки по
постъпили оплаквания и сигнали както и по своя инициатива;
3. отправя предложения и препоръки до институции,
осъществяващи публична власт или функция, за зачитане на правата и
свободите, за отстраняване на последиците от накърняването на
определени права и свободи, както и за отстраняване на причините,
довели до това;
4. обръща се към органите по чл. 150, ал. 1 от
Конституцията, ако прецени, че се налага тълкуване на Конституцията
или обявяване на противоконституционност на закон;
5. дава становище по конституционни дела;
6. посредничи между институциите, осъществяващи
публична власт или функция, и засегнатите лица за преодоляване на
допуснатите нарушения и примирява позициите им;
7. има право да иска и получава навременна, пълна и
точна информация от институциите, упражняващи публична власт или
функции;
8. има право на достъп до институциите,
осъществяващи публична власт или функция, включително да присъства
при обсъждане и вземане на решения;
9. има право публично да изразява мнения по
накърняването на права и свободи на частни лица и зачитането
им;
10. уведомява прокуратурата за резултатите от своите
разследвания и проверки, когато има данни за извършено
престъпление;
11. подготвя и внася годишен доклад в Народното
събрание;
12. информира Народното събрание за особено тежки
случаи на накърняване и незачитане на права и свободи;
13. издава бюлетин.
Чл. 18. Народният защитник може да действа по своя
инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите
условия за зачитане на правата и свободите на гражданите и
юридическите лица.
Чл. 19. (1) Правомощията на Народния защитник не се
отнасят до:
1. Народното събрание, президента, Конституционния
съд и Висшия съдебен съвет;
2. осъществяването на съдебната власт от съда,
прокуратурата и следствието;
3. отношенията, свързани с националната сигурност и
външната политика.
(2) Народният защитник не може да води дела от името
на лицата, които са се обърнали към него, не може да представлява
тези лица пред съд или друга институция, осъществяваща публична
власт или функция.
Чл. 20. Институциите, осъществяващи публична власт
или функция не могат да отказват да предоставят информация или да
отказват достъп на Народния защитник поради това, че се засяга
държавна служебна или търговска тайна.
Чл. 21. (1) Народният защитник е длъжен да не
разгласява обстоятелствата, съставляващи държавна, служебна или
търговска тайна, както и лични тайни, които са му станали известни
във връзка с осъществяване на правомощията му.
(2) Книжата на народния защитник са неприкосновени и
не подлежат на проверка и изземване.
(3) Кореспонденцията между народния защитник и
лицата, които се обръщат към него с оплаквания и сигнали е
неприкосновена, не подлежи на проверка и не може да бъде използвана
като доказателствено средство.Чл. 22. Народният защитник си
сътрудничи със сродни институции в други държави.
Глава пета
Ред и организация на дейността на Народния
защитник
Чл. 23. Народният защитник определя реда и
организацията на своята дейност.
Чл. 24. (1) При осъществяване на своите правомощия
Народният защитник се подпомага от секретари и административна
служба.
(2) Административната служба на Народния защитник е
самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище
София.
(3) Административната служба се ръководи от
административен секретар.
(4) Служителите в административната служба имат
статут на държавни служители.
Глава шеста
Подаване на оплаквания сигнали
Чл. 25. Всички български и чужди граждани и лица без
гражданство, всички юридически лица, независимо от тяхната
националност, както и неформални организации, могат да се обръщат
към Народния защитник с оплаквания и сигнали.
Чл. 26. Оплакването, съответно сигналът, трябва да
съдържа данни за подателя, начин за установяване на контакт,
нарушението и нарушителя.
Чл. 27. За оплаквания в устна форма се съставя
протокол.
Чл. 28. По искане на подателя, неговата самоличност
се запазва в тайна.
Чл. 29. За оплаквания и сигнали, отправени до
Народния защитник, не се събира такса.
Чл. 30. Оплакване или сигнал до Народния защитник
могат да бъдат отправяни, независимо от това, че за разрешаването
на повдигнатия въпрос съществуват други пътища за защита.
Глава седма
Разглеждане на оплаквания и сигнали.
Процедури
Чл. 31. След постъпване на оплакване или сигнал
Народният защитник е длъжен да отговори в едномесечен срок дали го
приема за разглеждане, без да е необходимо да мотивира отговора си.
Приемливостта на молбата или сигнала могат да бъдат отново
преценявани от Народния защитник и след като са били приети за
разглеждане.
Чл. 32. Не се приемат за разглеждане оплаквания за
нарушения, извършени преди повече от две години.
Чл. 33. Няма пречка същото оплакване или сигнал да
бъдат отправени отново.
Чл. 34. Институциите, осъществяващи публична власт
или функция, до които са отправени препоръки и предложения от
Народния защитник, са длъжни в едномесечен срок да заявят дали ги
приемат или не, да уведомят Народния защитник за мерките, които са
предприели, както и за сроковете, в които възнамеряват да
предприемат такива мерки.
Чл. 35. Народният защитник може да поиска от
административен орган да се произнесе изрично и в случаите, когато
е изтекъл срокът за обжалване на мълчалив отказ.
Чл. 36. Народният защитник уведомява подателите на
оплаквания и сигнали за резултатите от взетите мерки
Глава осма
Годишен доклад
Чл. 37. Годишният доклад на Народния защитник
съдържа:
1. информация за разрешените случаи:
2. информация за случаите, в които намесата му е
останала без резултат и причините за това;
3. обща информация за подадените оплаквания и
сигнали, по които проверките не са приключили;
4. информация за отправените предложения и
препоръки, както и за това, дали същите са взети пред вид;
5. Информация за дейността на гражданските
защитници;
6. мнение за степента на зачитане на правата и
свободите на частните лица;
6. отчет за разходите;
6. резюме.
Чл. 38. (1) Докладът се внася за обсъждане в
Народното събрание до 31 март на следващата година.
(2) Пълният текст на доклада остава в
Административната служба на Народния защитник на разположение на
всички, които се интересуват.
Чл. 39. Резюме от годишния доклад се обнародва в
Държавен вестник заедно с решението на Народното събрание по
доклада.
Чл. 40. Пълният текст на годишния доклад се
публикува в бюлетина на Народния защитник.
Глава девета
Финансови условия
Чл. 41. Разходите във връзка с дейността на Народния
защитник се определят в отделен раздел на държавния бюджет.
Глава десета
Граждански посредник
Чл. 42. Общинските съвети могат да избират
граждански посредник за срок от три години.
Чл. 43. За граждански посредник се избира български
гражданин, навършил 35 години с високи морални качества и
привързаност към идеите на хуманизма и демокрацията.
Чл. 44. (1) Предложение за избор на граждански
посредник могат да правят всеки жител на общината и народния
защитник.
(2) Общинският съвет създава временна комисия за
обсъждане на предложенията, която се състои от общински съветници,
представители на организации с нестопанска цел и изявени
граждани.
(3) Временната комисия предлага на общинския съвет
трите най-подходящи предложения за обсъждане.
Чл. 45. Общинският съвет избира гражданския
посредник с мнозинство 2/3 от присъстващите общински съветници.
Чл. 46. (1) Гражданският посредник може да бъде
отзован поради несправяне със задълженията му по предложение на
временната комисия по чл. 44, ал. 2 и на народния защитник.
(2) Решението за отзоваване се взема с мнозинство
2/3 от присъстващите общински съветници.
Чл. 47. (1) Разходите във връзка с дейността на
гражданския посредник се осигуряват от общинския бюджет и/или
бюджета на народния защитник.
(2) Не се допуска финансиране от анонимни
източници.
Чл. 48. (1) Гражданският защитник работи в
сътрудничество и под методическото ръководство на народния
защитник.
(2) Народният защитник може да възлага на
гражданския посредник извършването на проверки и вземането на
мерки, по разглеждани от него случаи.
(3) При осъществяване на своите правомощия
гражданският посредник се подпомага от техническа служба и/или от
службите на общинската администрация.
Чл. 49. (1) Гражданският посредник има статут на
държавен служител и не се ползва с имунитет.
(2) Възнаграждението на гражданския посредник не
може да бъде по-малко от това на съдия в районен съд и се определя
от органите по чл. 47, ал. 1.
Чл. 50. (1) Годишният доклад на гражданския
посредник се представя на народния защитник и се внася за обсъждане
в общинския съвет до 31. януари на следващата година.
(2) Пълният текст на доклада на гражданския
посредник остава в общината на разположение на всички, които се
интересуват.
(3) Общинският съвет изпраща решението си по доклада
на народния защитник.
Чл. 51. По отношение на гражданския посредник се
прилагат съответно правилата на глави ІІ, ІІІ, ІV, VІ, VІІ и VІІІ,
доколкото в настоящата глава не е предвидено друго.
Заключителна разпоредба
§1. Този закон влиза в сила една година след
обнародването му в държавен вестник.
| 
