|
Съветът на министрите прие Директива
2000/31/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 8 юни 2000 г.
относно някои правни аспекти на услугите на информационното
общество, в частност електронната търговия, във вътрешния
пазар (Директива за електронната търговия, OJ L 178
от 17.07.2000 г.).
Новата Европейска директива се стреми да допринесе
за ефективното функциониране на вътрешния пазар посредством
гарантиране на свободното движение на услугите на информационното
общество между държавите членки. Приложното поле на Директивата
обхваща сближаването на някои национални разпоредби относно
услугите на информационното общество във връзка с вътрешния пазар,
установяването на доставчици на услуги, търговските отношения,
електронните договори, отговорността на посредниците, правилата за
поведение, извънсъдебното разрешаване на споровете, съдебните
искове и сътрудничеството между държавите членки.
Директивата не създава допълнителни международни
частноправни норми, нито се занимава с юрисдикцията на съдилищата.
С цел постигането на гъвкавост на регулирането Директивата за
електронната търговия предвижда определени случаи на дерогиране,
като неприложимост в областта на данъчното облагане, въпросите
свързани със споразумения и практики подчинени на картелното право,
нотариалната дейност, представителството пред съдилищата,
хазартните игри и т.н.
Директивата съдържа дефиниции за услуги на
информационното общество, доставчик на услуги и установен доставчик
на услуги, получател на услугата, потребител, търговско отношение,
регламентирана професия и съгласувано поле на приложение.
Общите разпоредби на Директивата са разделени в 4
раздела:
- Установяване и информационни изисквания:
дефиниция, принцип за невъвеждане на предварително оторизиране и
изисквания за прозрачност;
- Търговски отношения: дефиниция, изисквания
за прозрачност, регламентирани професии;
- Договори, сключвани по електронен път:
възможност за онлайн договаряне, сключване на договорите, изпращане
на изявлението;
- Отговорност на доставчиците на посреднически
услуги: освобождаване от отговорност за предадена информация на
трето лице, ограничаване на отговорността за "caching", липса на
общо задължение за проверка на пренасяната информацията.
Въпросите по приложението обхващат правилата за
поведение; извънсъдебното разрешаване на споровете; съдебните
искове; сътрудничеството между националните органи и санкциите.
Директивата е средство за гарантиране на правната
сигурност и защитата на потребителя посредством създаването на ясна
и непротиворечива правна рамка. Държавите членки на Европейския
съюз следва да приемат национално законодателство в съответствие с
новата Директива за електронната търговия преди 17 януари 2002
г.
Пълният текст на директивата може да бъде намерен на
адрес: www.mbc.com/ecommerce.html.
|
