От години правителството и неговият основен кредитор -
Международният валутен фонд, леят мастило колко важно е да се
ограничи делът на сивата икономика в България и тя да започне да
плаща данъци и осигуровки. Когато обаче се стигне до конкретни
мерки, които да ограничат мащаба на нежелания феномен, те са в един
и същ дух - въвеждане на лицензи, регистрации, забрани,
санкции.
Към днешна дата темата отново е актуална и важна -
междуведомствена работна група обсъжда оптимизирането на стотиците
лицензионни и разрешителни режими, правителството и МВФ започват
първите обсъждания на данъчната политика и бюджета за 2003 г., в
публичното пространство тече дебат за реформа на съдебната
система.
При всичките тези обсъждания дисижън-мейкърите по традиция
недолюбват чуждите мнения. Докладът на екип от Световната банка,
представен през миналата седмица на кръгла маса от фондация
“Бертелсман”, Световната банка и Центъра за изследване на
демокрацията, обаче може и трябва да бъде настолно четиво на
всички, които ще решават какво да се прави с лицензите, данъците,
осигуровките, съдебната система, микрокредитирането.
Добросъвестният прочит на впечатляващото изследване на
експертите от Световната банка в страните от Централна и Източна
Европа ще разсее и най-закостенелите илюзии, че сивата икономика
може да бъде преборена с метода на тоягата. Ако българските
политици поне този път погледнат добронамерено към препоръките на
професионалистите, може би най-сетне ще престанат да “решават”
проблемите, като се борят с последиците вместо с причините. И ще
създадат предпоставки бизнесът да излезе от зоната на здрача просто
защото това му е по-изгодно.