Много неща вече се казаха за това, какво е
корупцията, за явлението "корупция", за начините, по които може да
се противодейства. Затова бих искала да се спра на темата
"корупция" в един друг контекст. Именно защото представлявам
политическа партия ми се струва, че най-нормалното нещо е да говоря
за проблемите и начините за противодействие от страна на
политиците, което разбира се не изключва намесата им в дейността и
работата на всички институции. Отговорността на политиците обаче не
може да бъде прехвърлена само на съответните правораздавателни и
държавни органи, защото корупционните практики се нуждаят не само и
не толкова от санкциите на закона, но и от превенцията в
най-широкия смисъл на думата. Особено важна задача пред политиците
е да полагат усилия в борбата срещу корупцията чрез собствен пример
и същевременно те трябва да бъдат инициатори за интерпретирането на
проблема "корупция" като политически проблем.
Анализът на злоупотребата с властта е толкова
необходим, колкото е и знанието за нейната употреба, т.е. за
управленските механизми, управление и морал. Управлението е
най-тежкото изпитание пред анти-корупционните нагласи на една
партия. В този смисъл ние, от Съюза на демократичните сили, вече
сме преминали през теста на един мандат на изпълнителната и
законодателната власт, макар че не всички от нас издържаха този
изпит по политическа зрялост и отговорност. Част от загубата на
обществено доверие на последните парламентарни избори се дължи
именно и на това явление "корупция", което се яви в средите на
управляващата тогава партия.
В същото време искам да посоча, че тъкмо по времето
на управлението на Обединените демократични сили, освен всички
други закони, които имат връзка с анти-корупционните практики, бяха
приети два от основните закони, които в цял свят се прилагат като
анти-корупционна практика именно към политиците и за предпазване на
политическата система. Това е на първо място Законът за
политическите партии, където беше регламентирана възможността за
получаване на финансиране от страна на държавата на политическите
партии - един много сериозен механизъм за предотвратяване на
корупция в политическите среди. И на второ място - Законът за
публичния регистър на хората от високите етажи на властта. Въпреки
всичките атаки към този закон и несъвършенствата, които има в него,
все пак той вече е факт. Друг въпрос е, че той би могъл да се
подобри, да стане много по-функционален, за да изпълни изцяло
предназначението и идеята, с която беше създаден.
Сега предизвикателството в този период е към новите
управляващи и на мен ми се струва, че точно в този момент трябва да
се разграничим от илюзията, че корумпираните - това са само
другите. Защото често подобна фразеология припокрива частни
користни интереси. И тук е моментът, в който искам да се спра на
това, че анти-корупционната дейност и реторика, която в момента
наблюдаваме от страна на новите управляващи, на моменти повече
прилича на публична дейност, отколкото на реално свършени неща, или
по-скоро на неща, които ще бъдат наистина направени. Имам предвид
появилите се и в публичното пространство публикации на списъци, на
закани, които публично се отправят от едни политици към други
политици за разправа чрез съдебната власт - нещо, което е абсолютно
недопустимо в една правова държава. Затова именно днес на един
такъв форум трябва всички, и представители на политически сили, и
на съответните институции на неправителствения сектор, когато
заявяваме действия за борба с корупцията, то това наистина трябва
да става в рамките на правовата държава. В противен случай просто
анти-корупционната реторика може да бъде използвана от някой за
съвсем други цели, може да се използва дори и за политическа
разправа.
Това, от което се нуждаем изключително много на
настоящия етап, е една наистина функционираща и ефективна съдебна
система, защото много от проблемите, които са се натрупали, и много
от обвиненията и използването дори без повод на думата "корупция",
се дължат на факта, че нямаме резултатност в действията на
съдебната система. Ако имаме бърз и справедлив процес, то тогава
много от въпросителните и много от обвиненията ще отпаднат. Тогава
ще се знае наистина някой извършил ли е нещо или просто неговото
име се използва и се оклеветява за съвсем други цели.
|