Експертна група към Центъра за изследване на
демокрацията работи по правните аспекти на електронната търговия и
електронния подпис и изготвянето на проект за Закон
за електронния документ и електронния подпис. Той бе разработен
в хода на консултации и дискусии с представители от
заинтересованите институции, юристи и широк кръг от експерти в
областта на информационните технологии. Проучени бяха редица
международни актове и документи, чуждестранни закони и
законопроекти. Най-важните от тях и подготвеният вариант на
Законопроекта за електронния документ и електронния подпис бяха
публикувани през април в сборник "Електронна търговия и електронен
подпис - правни аспекти". Приетият от Народното събрание на 22 март
2001 г. Закон за електронния документ и електронния подпис (ДВ
бр.34/06.04.2001 г.) отразява голяма част от мненията, становищата
и препоръките, получени от заинтересованите институции, български и
чуждестранни експерти. В него е възприет един по-либерален модел на
регулация, който се изразява в следното:
- Законът за електронния документ и електронния
подпис въвежда три вида електронен подпис: обикновен електронен
подпис, усъвършенстван електронен подпис и универсален електронен
подпис. Признава се правната валидност на електронния подпис в
отношенията между титуляра и адресата, освен ако това са държавата,
държавен орган или орган на местно самоуправление. Единствено
универсалният електронен подпис може да има значението на саморъчен
подпис по отношение на всички.
- В отношенията между частноправните субекти изборът
на вида подпис е предоставен изцяло на волята на страните. На
регистрация в Държавната комисия по далекосъобщения подлежат само
тези доставчици, които предоставят услуги, свързани с универсалните
електронни подписи. Регистрация може да бъде отказана единствено,
ако не са налице предвидените в закона условия, т.е. възприет е
регистрационен, а не лицензионен режим. Същевременно, в
законопроекта се предвижда възможност за Министерския съвет да
определя държавните органи, които могат да използват помежду си и
друг вид електронен подпис.
- Държавната комисия по далекосъобщения осъществяваща
общ надзор над дейността на доставчиците на удостоверителни услуги
относно надеждността и сигурността на предоставяните от тях
услуги.
- Законът за електронния документ и електронния
подпис препраща към законодателството за защита на личните данни. В
него се съдържат и конкретни разпоредби, допускащи доставчиците на
удостоверителни услуги да събират лични данни за автора и титуляра
на подписа, само доколкото са необходими за издаването и ползването
на удостоверението. Данни за трето лице могат да се събират
единствено с изричното съгласие на лицето, за което се
отнасят.
Приетият закон възприема един сравнително либерален
модел на регулация, близък до приетия в редица чуждестранни
законодателства и съответстващ на общите принципи и изисквания,
залегнали в Европейската директива относно правната рамка на
Общността за електронни подписи.
Текстът на закона може да бъде намерен в уеб
страницата на Правната програма на Центъра.
Законът за електронния документ и електронния подпис
заедно с коментар към него ще бъде публикуван във второ преработено
и допълнено издание на сборника "Електронна търговия и електронен
подпис - правни аспекти", който ще включва наскоро приети
чуждестранни актове, Директивата на Европейския парламент и на
Съвета на Европейския съюз относно някои правни аспекти на услугите
на информационното общество, в частност електронната търговия, във
вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), в сила от 17
юли 2000 г. и други.
|