Експертна група към Центъра за изследване на демокрацията работи по правните аспекти на електронната търговия и електронния подпис и изготвянето на проект за Закон за електронния документ и електронния подпис. Той бе разработен в хода на консултации и дискусии с представители от заинтересованите институции, юристи и широк кръг от експерти в областта на информационните технологии. Проучени бяха редица международни актове и документи, чуждестранни закони и законопроекти. Най-важните от тях и подготвеният вариант на Законопроекта за електронния документ и електронния подпис бяха публикувани през април в сборник "Електронна търговия и електронен подпис - правни аспекти". Приетият от Народното събрание на 22 март 2001 г. Закон за електронния документ и електронния подпис (ДВ бр.34/06.04.2001 г.) отразява голяма част от мненията, становищата и препоръките, получени от заинтересованите институции, български и чуждестранни експерти. В него е възприет един по-либерален модел на регулация, който се изразява в следното:

• Законът за електронния документ и електронния подпис въвежда три вида електронен подпис: обикновен електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и универсален електронен подпис. Признава се правната валидност на електронния подпис в отношенията между титуляра и адресата, освен ако това са държавата, държавен орган или орган на местно самоуправление. Единствено универсалният електронен подпис може да има значението на саморъчен подпис по отношение на всички.
• В отношенията между частноправните субекти изборът на вида подпис е предоставен изцяло на волята на страните. На регистрация в Държавната комисия по далекосъобщения подлежат само тези доставчици, които предоставят услуги, свързани с универсалните електронни подписи. Регистрация може да бъде отказана единствено, ако не са налице предвидените в закона условия, т.е. възприет е регистрационен, а не лицензионен режим. Същевременно, в законопроекта се предвижда възможност за Министерския съвет да определя държавните органи, които могат да използват помежду си и друг вид електронен подпис.
• Държавната комисия по далекосъобщения осъществяваща общ надзор над дейността на доставчиците на удостоверителни услуги относно надеждността и сигурността на предоставяните от тях услуги.
• Законът за електронния документ и електронния подпис препраща към законодателството за защита на личните данни. В него се съдържат и конкретни разпоредби, допускащи доставчиците на удостоверителни услуги да събират лични данни за автора и титуляра на подписа, само доколкото са необходими за издаването и ползването на удостоверението. Данни за трето лице могат да се събират единствено с изричното съгласие на лицето, за което се отнасят.

Приетият закон възприема един сравнително либерален модел на регулация, близък до приетия в редица чуждестранни законодателства и съответстващ на общите принципи и изисквания, залегнали в Европейската директива относно правната рамка на Общността за електронни подписи.

Текстът на закона може да бъде намерен в уеб страницата на Правната програма на Центъра.

Законът за електронния документ и електронния подпис заедно с коментар към него ще бъде публикуван във второ преработено и допълнено издание на сборника "Електронна търговия и електронен подпис - правни аспекти", който ще включва наскоро приети чуждестранни актове, Директивата на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, в частност електронната търговия, във вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), в сила от 17 юли 2000 г. и други.