Присъстват:

1. Антони Славински - Професор, Департамент "Телекомуникации", НБУ
2. Богдан Петров - Управляващ съдружник във фирма O.R.A.C.
3. Цветан Симеонов - Зам.-председател, Българска търговско-промишлена палата
4. Станимир Въгленов - в. "24 часа"
5. Мария Павлова - Германско дружество за техническо сътрудничество (GTZ) ООД, Посолство на Германия
6. Румен Николов - Катедра "Информационни технологии", СУ "Св. Кл. Охридски"
7. Иван Таушанов - Председател, Държавна комисия по далекосъобщенията
8. Искра Кусева - Директор, Дирекция "Правна регламентация", ДКД
9. Никола Манчев - Началник управление "Радиосъобщения" в дирекция " Политика в далекосъобщенията", Министерство на транспорта и съобщенията
10. Лина Дановска - Началник отдел "Развитие на далекосъобщенията в дирекция "Политика в далекосъобщенията", Министерство на транспорта и съобщенията
11. Иван Иванов - Зам.-председател, Комисия по транспорт и телекомуникации, Народно събрание
12. Виолета Костадинова - ABA/CEELI
13. Виктория Аъергуд - ABA/CEELI
14. Димитър Марков - Център за изследване на демокрацията
15. Мария Йорданова - Координатор, Правна програма, Център за изследване на демокрацията
16. Тодор Ялъмов - Фондация "Приложни изследвания и комуникации"
17. Николай Бадински - Технически директор, Фондация "Приложни изследвания и комуникации
18. Динка Динкова - Програмен директор, Фондация "Приложни изследвания и комуникации"
19. Огнян Шентов - Директор, Център за изследване на демокрацията

Г-н Огнян Шентов, Председател на УС на Фондация "Приложни изследвания и комуникации": Предлагаме на вашето внимание Правен анализ на Закона за далекосъобщенията, които получихме с любезното съдействие на Американската асоциация на юристите - Правната инициатива за Централна и Източна Европа, за което изказвам специална благодарност на г-жа Виктория Аъергуд. Освен това след около 10 дни ще имаме възможност да получим и едно експертно мнение и от германската агенция GTZ. От хората, които искахме да поканим тук има представители на частния сектор, на операторите, парламентаристи, представители на Министерството на транспорта и съобщенията. Г-н Петър Рендов ни е изпратил един текст, който дава коментар на правния анализ на американските експерти. Разбира се, част от препоръките, дадени в правния анализ, от гледна точка на хармонизацията със законодателството на Европейския съюз биха могли да се приемат на по-късен етап. Самата логика на хармонизацията е такава, че не е необходимо всички разпоредби, всички изисквания, съдържащи се в директивите на Европейския съюз да бъдат приети сега и веднага, тъй като началото на либерализацията на телекомуникационния пазар е от началото на 2003 година. Имаме все пак едно поле за гъвкавост и бихме могли на един по-късен етап да продължим експертното обсъждане.

Г-н Иван Иванов, зам.-председател на Парламентарната комисия по транспорт и телекомуникации: Благодаря Ви. Бих искал да кажа само няколко думи. Преди всичко за вашето любезно съдействие чрез предоставеното от Вас становище от Американската асоциация на юристите да имаме всъщност този материал, който е пред нас. Заедно с това считам, че дискусията би била най-пълноценна, ако по някакъв начин било по съкратен вид или след това може би ще се размножи, да чуем отговора на вносителите.
Действително в момента се бърза с приемането на Закона, поради това и този правен анализ, който ни е даден може би идва в известна степен малко късно. Но все пак някои неща могат да бъдат предприети. В Комисията още не е завършило разглеждането на Закона преди второ четене. Намираме се в чл. 122 и последващите, които ще предстои да бъдат гледани. Естествено особено важни са преходните и заключителните разпоредби, които като цяло засягат и администрацията на комисията, както и периода, в който ДКД ще бъде преобразувана, всъщност ще бъде закрита по предложение на вносителя, и ще бъда организирано създаването на Комисията за регулиране на съобщенията. Това, което ще бъде момент на остър сблъсък е, че вносителите освен закриването на самата Комисия, съставена от петте комисара начело с председател, настояват да бъде закрита и цялата прилежаща администрация, която е от близо 240 души. Като се има предвид, че този състав е от висококвалифицирани специалисти, които в продължение на 3 години работиха и в момента Комисията работи много добре и е изключително натоварена, защото близо 1500 лицензии са издадени в рамките на по-малко от последната година и половина, ние считаме, че е крайно нецелесъобразно да се разформирова и да се закрие изцяло ДКД с нейната администрация. Ако петимата комисари трябва да бъдат освободени, защото те са в известна степен отговорната част на комисията, то няма никаква разумна логика да бъде закрита и цялата администрация. Това е един проблем, който ще бъде разискван утре на заседанието на Комисията и може би ще бъде последното в комисията.
Що се касае за пленарна зала - там са минали само първите шест или седем параграфа от предложението и аз обърнах внимание на председателя на комисията г-н Мирчев, че в момента, когато текат данъчни закони на два пъти включиха по половин час разглеждане на части от Закона за далекосъобщенията, което не създава първо, цялостна представа за разискванията, и от друга страна, част от колегите не присъстват в залата, тъй като не очакват именно че в даден момент ще се разглежда законът. Там всъщност почти всичко предстои. Единствено в пленарна зала е разгледана тази част, която е обстойно коментирана в анализа, който ни предоставяте - начина на формирането на комисията. Аз ще изложа моето становище, което до голяма степен е и становище на Парламентарната грута на СДС. Първо, комисията, поради това, че й се възлагат допълнителни отговорност, свързани с регулаторни и контролни функции по Закона за пощенските услуги и Закона за електронния документ и електронния подпис, е необходимо да бъде увеличена като състав от 5 на 7 души. Това пленарната зала не прие. И второто, което е много важно, е начинът на формирането на комисията на квотен принцип от три различни така да се каже източника - Народно събрание, министър-председателя, който определя председателя на комисията, и Президента, който определя един от членовете, съчетано с изискванията да има поне един юрист и поне един икономист. Този начин на формиране на комисията прави много трудна задачата да се излъчи един екипно работещ регулаторен орган. Аз в комисията пледирах една идея, която на пръв поглед изглежда странна и ще се гледа като подкрепа на управляващото в момента мнозинство, но считам, че за да бъде работещ орган, комисията трябва да бъде предложена от Министерския съвет чрез министър-председателя. В нея да има юрист, икономист и останалите да бъдат специалисти поне по едно от трите основни направления - пощенски услуги, електронен документ и електронен подпис, и телекомуникации и Народното събрание трябва чрез гласуване да утвърди, респективно да отхвърли предложените кандидати. Това също не беше прието, но това са текстове в самото начало и ние всъщност в пленарна зала сме именно на тази точка. Аз с интерес ще изслушам мненията, които ще бъдат изложени днес и които можем да вземем предвид както при разискванията в пленарна зала и да ги защитим с анализа, който вие ни предоставихте, така и на заседанието на Комисията в последната финална част от закона.

Г-н Богдан Петров, O.R.A.C.: Имах удоволствието да присъствам и на предишното публично обсъждане, което се проведе в Парламента. Така че ще се постарая да не преповтарям вече изложени тези, както и да не преповтарям това, което е изложено в предоставения материал от експертите на ABA/CEELI. Бих искал да засегна един според мен принципен въпрос. Съжалявам, че ще излеза от генералните бележки, но ще си позволя да засегна отмяната на чл. 14 в сега действащия закон, който касае едно от правомощията на министъра на транспорта и съобщенията и е свързана с принципа за конфликта на интереси. Настоящият чл. 14 урежда правото на министъра да упражнява правата на едноличния собственик на капитала в едноличните търговски дружества и в търговските дружества от отрасъл съобщения, в които държавата е акционер или съдружник. С предвидения проект това правомощие на министър на транспорта и съобщенията отпада, което обаче според мен не решава проблема. Защото остава чл. 10 от Правилника за реда за упражняване на правото на собственост на държавата в предприятията, което по същество преповтаря, но в обобщен вид това правомощие на министъра. Т.е. независимо от това дали чл. 14 съществува или не в Закона за далекосъобщенията Министърът на транспорта и съобщенията по силата на чл. 10 от този Правилник ще продължи да упражнява правото на собственост на държавата в предприятията, в които държавата има акционерно участие или е съдружник. Освен ако, същият този чл. 10 казва, с акт на МС не се предвиди нещо друго. Аз досега не съм чул да е предвидено нещо друго и ако ние искаме в този закон за далекосъобщенията действително да се прокара този принцип за липсата на конфликт на интереси според мен трябва да се препоръча на вносителите или да предвидят, макар че систематичното място на подобна норма не е в Закона за далекосъобщенията, или да предвидят изрично нормата, с която да се уреди правото на собственост на държавата да бъде упражнявано от държавен орган, различен от министъра на транспорта и съобщенията, или по накакъв начин да се придвижи решаването на този въпрос от Министерски съвет. Това е по принцип. Ще си позволя да се включа и по-нататък в съвсем конкретните неща. Това е принципният въпрос, който исках да засегна тук, тъй като не чух нито в продишното обсъждане, нито на други места да се коментира този проблем, а той е важен, той е принципен и всъщност касае философията на закона.

Г-н Иван Иванов: Искам само да съобщя, че параграф 2, който касаеше отмяната на чл. 14, отпадна. Т.е. той се запазва в този смисъл, в който е сега.

Г-н Огнян Шентов: Аз мисля, че проблемът, който поставяте за конфликта на интереси, е един проблем, който през последните години придоби особена важност и като проблем на всяка една антикорупционна политика и поведение в нашата страна. Така че ние също ще имаме ангажимент по линията на Коалиция 2000 да мислим за възможното разширяване на приложното поле и обличането в конкретни правни норми на принципа на недопускане на конфликт на интереси.

Г-н Антони Славински: Такъв конфликт по принцип съществува. Лично мое мнение е, че той не предизвиква особени колизии в оперирането на сектора. Той би бил по-важен през 2003 г. когато тръгне пълната либерализация и създаването на конкурентен пазар. Дотогава мисля, че БТК ще бъде частично или изцяло приватизирана и мениджмънта ще бъде поет от лица, които не са назначени от министъра на транспорта и съобщенията. Ще премина на общия преглед на този документ. Според мен има две групи въпроси. Едните е много добре да бъдат отнесени условно казано към края на следващата година, когато очевидно този закон трябва да бъде променян пак, предвид че от 1 януари 2003 година се въвежда пълната либерализация съгласно директивите и съгласно затворената глава Телекомуникации, но има две-три предложения, които си струва да бъдат разгледани и сега. Т.е. част от тях спокойно могат да бъдат отнесени към втория етап, а някои биха имали актуалност и сега и би било добре да бъдат прегледани. Няма да влизам в детайли, но това са свързаните с назначаването и начина на сформиране на регулаторния орган. Второто е по въпроса за глобите и санкциите - доколко да влизат в бюджета на регулаторния орган и доколко има опасност това да се превърне в самоцел в тяхната дейност. И според мен би било добре да се обърне внимание на предложението за съкращаване на сроковете за лицензиране. Може и да пропускам нещо, но според мен това са по-актуалните забележки, които си струва да се обсъдят по-задълбочено и евентуално приемат. Специално за съкращаването на сроковете считам, че регулаторният орган натрупа вече доста опит, има вече създадени прецеденти, има така условно наречени типове и видове лизенции и издаването преди години, когато приемахме първия закон за далекосъобщения, общо взето пред нас стоеше една камара от нерешени въпроси, нямаше натрупан опит и затова заложихме дълъг период, за да се даде възможност на регулаторния орган да захапе работата, да тръгне да я върши. Сега вече този опит го има, друг е въпросът при тази нова постановка дали ще се запази компетенцията му, в смисъл хората, които досега са работили и са натрупали опита, доколко ще бъдат използвани за в бъдеще, но ако това стане то е съвсем резонно сроковете за издаването на лицензии да бъдат съкратени. Също така, както вече казах, може би глобите и санкциите да бъдат прехвърлени директно към бюджета, да не минават през бюджета на регулаторния орган.

Г-н Огнян Шентов: Съгласно европейската директива решенията на регулаторния орган трябва да се вземат за 6 седмици, в проектозакона се предлага 6 месеца. И едно от нещата, което мисля, че американските експерти справедливо подчертават, че този срок би могло да се преразгледа и да се съкрати. Още повече в такава диманично развиваща се област.

Г-н Иван Таушанов, Председател, Държавна комисия по далекосъобщенията: Подкрепям много от новите постановки в този законопроект, а именно издаването на индивидуалните лицензии да не става от Министерския съвет. Това е една много добра инициатива, която ще ускори процеса на либерализацията на лицензиране на операторите. Ние подкрепяме и решението програмните лицензии или т.нар. лицензии за радиотелевизионна дейност да се издават изцяло от другия регулаторен орган, наречен СЕМ.
Има и неща, които ДКД не приема и не подкрепя. На първо място, недобрата хармонизираност между двата закона - Законопроекта за изменение и допълнение на закона за далекосъобщенията и вече приетия Закон за изменение за изменение и допълнение на закона за електронните медии. Може да видите, че в последния вариант на предложенията за изменение на този закон има текстове, които изменят пък скоро приетия Закон за електронните медии. Другото което не приемаме е закриване на администрацията. Натрупал съм доста материал, който би могъл да покаже, че закриването на администрацията по този начин ще доведе до едно много сериозно забавяне в дейността на регулиране на далекосъобщителния сектор в България през последващата година. Трябва да ви кажа, че наистина ДКД е успяла да заработи на едно нормално по-добро темпо едва през последната година и половина. Около година и половина са приети само около 40 лицензии. Всички тези данни за стартирането на работата на регулатора доказва, че закриването не е добро решение. Още повече че ще предстои в най-скоро време промяна на тарифа, тъй като в новия закон има текстове, които налагат това - новият регулатор без администрацията на сега действащия регулатор реално за около 9 месеца няма да може да се справи. А предстои и падане на монотола на БТК. В този момент опитът на работещите в комисията трябва да се съхрани на всяка цена.
Другото, което не подкрепяме е квотният принцип на новия регулатор. Това не е СЕМ. Аз многократно съм споделял това наше виждане. Категорично считам, че на такъм квотен принцип - един от квотата на президента, друг от квотата на парламента, третият от незнам къде, няма да спомогне за създаването на един функциониращ наистина независим регулатор, какъвто мисля, че все пак беше Държавната комисия по далеосъобщенията. Не бих желал да се спирам по подробностите, по текстовете. Ние сме подготвили материал след като обсъждането ще продължи по директивите, който бихме ви предоставили, да го качите на интернет.

Г-н Огнян Шентов: За квотния принцип - тъй като вече няколко души го споменаха - наистина каква е логиката и защо всъщност този орган да не бъде назначен от министър-председателя, а се търси такава квотност в специализиран орган. Каква е била логиката?

Г-н Иван Таушанов: Не би било лошо по предложение на министър-председателя Парламентът да избере тези хора, но те трябва да бъдат един екип. Струва ми се, че при положение, че регулирането на пощенския сектор минава към Комисията за регулиране на съобщенията, включително и юрист и икономист петима членове са малко. Днес прегледах списъка на колегиалните органи на всички регулатори. Там където има регулатори за комуникации, а не телекомуникации само, най-често органите са по-големи от 7-9 човека, когато се включи и регулирането на пощенския сектор. При това има и обикновено една фигура, създадена чрез закона - генерален директор, който се занимава с администрацията.

Г-н Антони Славински: По въпроса за квотния принцип много е трудно да се каже откъде е дошла логиката, но най-вероятно идеята е механично изкопирана от медийния регулаторен орган, където има подобна схема. Смисълът общо взето е да се търси елемент на споделена зависимост, защото абсолютно независим орган няма никъде, нека да си говорим нещата в очите. Споделената зависимост гарантира по някакъв начин една по-добра оперативност, едно по-независимо взимане на решенията и т.н. В различните страни е по различен модел, ангажирани са по някакъв начин и парламентите, понякога президента, във всяка държава по различен начин е решаван въпросът. Има случаи самата комисия в парламента по комуникации да има също отношение, но пак не е въпросът на квотен принцип. Има резон в това, което спомена г-н Таушанов и аз го подкрепям, много важно е да има екип, тъй като не се касае за едно елементарно гласуване за взимане на решение. Ако е толкова проста схемата то сега ДКД щеше да започне с летящ старт да работи, а се видя, че година и половина е необходимо за да се развъртят нещата, да се създадат някакви типови решения на еднакви случаи, за да се създаде пък еднаквост в отношението към пазара. Така че твърдя, че един екип по-добре би се справил и по-бързо би започнал да работи. А този екип дали ще бъде одобрен, съгласуван през парламент, през президент и т.н., в крайна сметка са нюанси, които винаги могат да бъдат доизпипани. Аз се спирам само на принципа, че е добре да бъдат ангажирани някои от другите институции в държавата, освен само Министерския съвет.
Бих искал да добавя за премахването на съществуващата администрация. Унищожаването на тази администрация, която натрупа уникален опит и създаването на нова администрация, не говоря само за членовете на комисията, наистина ще върне нещата много назад. Особено в навечерието на либерализацията. Много неща има да бъдат решавани още, много неща трябва да се добавят в този закон, която ще трябва да се промени условно казано в края на следващата година, като не трябва да забравяме, че и в момента Европейската комисия има в проект 5-6 директиви, които е много вероятно да се появат било като директиви, било по някакъв друг начин в този период. Т.е. законодателството ни няма само да се справя с нашите проблеми, а ще трябва да наваксва и това, което се променя в Европейския съюз, т.е. на тази комисия или незнам как е новото име на регулаторния орган, му предстои страшно много работа. Пак повтарям, този либерализиран режим не се състои в премахването на двата монопола, които са останали на книга. Доста повече неща има да бъдат решавани и ролята на регулаторния орган ще расте много повече.

Г-жа Лина Дановска, Министерство на транспорта и съобщенията: Бих искала да благодаря, че сме поканени на това обсъждане на Закона за далекосъобщенията и започвайки бих искала да разсея едно заблуждение към представителите на министерството. Това изменение на Закона за далекосъобщенията не е както се правеха предишните изменения, като акт на изпълнителната власт със съответните обсъждания, съгласувания, по целия ред, който познаваме всички ние. В предишния парламент останаха недовършени неща, всички ние ги знаем, бързаха с предложените изменения, които трябваше да влязат в предишния парламент и бяха от порядъка на 70 страници. Реши се да се направи един редуциран вариант на измененията, които са належащи, неотложни, тъй като не се знаеше как ще може тези абсолютно належащи промени да изчакат още няколко месеца и до какво би довело това изчакване. Така че сегашният вариант на изменението на Закона за далекосъобщенията има няколко характеристика. Първо, да довърши ненаправеното. Второ, да се опита малко да пооправи това, което се е случило междувременно и трето, да подготви обстановката за новия закон. Мисля, че последното е най-важното от всички. А също да се опита да съчетае по някакъв начин измененията в Закона за радиото и телевизията, които рефлектират и върху измененията в нашия закон. В момента аз говоря като представител на една от дирекциите в министерството - дирекция "Политика в далекосъобщенията" от гледна точка на това с какво този закон помага, може би пречи в някои неща, но все пак това е стъпка напред, защото догодина ни чака един нов закон. Казвам нов с пълната увереност, това е лично мое мнение, че трябва да бъде нов. С едно чисто изменение трудно ще оправим не толкова принципни неща, които няма да се сменят, тук са заложени основите и на либерализацията, дадено е че монополът е с временно влияние, но ние трябва да оправим структурата и да го допълним с всичко онова, което липсва в този закон, поради обстоятелствата, при които е правен. Всичко това ще бъде следствие на една политика, която ще бъде изготвена също, тъй като знаете, че съгласно настоящия закон има един акт на Министерския съвет, който е политиката в далекосъобщенията, която слага границите, основите, базата, върху която се гради законодателството. И за да се получи една хармония между политиката на правителството и законодателството, тези неща трябва да вървят паралелно и еднопосочно.
Ние също гледаме критично на някои от текстовете в този закон, питани сме, искано ни е съдействието като експерти, но само в рамките на експертното си мнение ние сме давали своите становища по този закон. Становището на г-н Петър Рендов по коментара е експертно становище. Понеже тук няколко пъти се каза на вносител, на вносител - не. Като не си присвоявам правото да говорим от негово име, разбира се, но имайки предвид общата ни работа, това е неговото експертно становище. Няколко неща по това становище. Благодаря за анализа, който е направен, за опита да се вникне в целите на измененията на закона и разбира се, оправдавам някои от клаузите, които са критикувани, които просто не могат да бъдат казани по друг начин поради пречки в законодателството ни, което изисква примерно, в компетенциите на регулаторния орган е да има правомощията на един съдебен орган почти, арбитраж и т.н. Това беше огромния проблем да измислим думичка в закона и тя е доста несъответстваща на текста "решава проблеми", но се оказа, че не може да бъде "решава спорове". Само за пояснение искам да кажа, че в много случаи сме имали желание да бъде съвсем друго, но просто не става.
Два-три конкретни коментара. Приемам общата забележка за срока на лицензирането с обясненията, които даде г-н Славински за 6-те месеца, само искам да подчертая, че, тъй като тя е конкретизирана и насочена към наетите линии, при даването на наети линии ситуацията е доста по-различна и в един проект на подзаконов акт, какъвто е една наредба за наетите линии по отношение на това БТК какви задължения има да ги предоставя, са предвидени доста по-съкратени срокове. Има един минимален сет, който БТК е длъжна да предоставя, който в рамките на 1 месец операторът, поискал такова нещо, трябва да го получи. Това е абсолютно облекчение за тези, които искат от този минимален сет. А той е обичайният, който се иска от операторите. От друга страна, когато даден оператор поиска нещо необичайно, което БТК трябва тепърва да прави, да прави проучване, тогава вече рамките на времето са разширени. Т.е. има една гъвкавост, за която се претендира, че я няма, в законодателството. Освен това малко ме учуди третирането по отношение на лицензионните режими. Значи, може би в последно време не сме получавали упреци за това, че лицензионните ни режими са доста ограничителни, а това личи от контекста на написаното. Считаме, че това което съществува в Закона за далекосъобщенията, това, което е в Наредба 13 е почти напълно хармонизирано с директивата, поглеждайки лицензионните режими в европейските страни, може да кажа, че ние сме отпуснали малко лицензионния режим, в смисъл, че дори сме малко по-либерални от някои страни в Европейския съюз. Но общо взето се стараем да сме в контекста на изискванията на директивата. И бих искала да коригирам, че не само ограниченият ресурс е аргумент за индивидуална лицензия. Просто тестовете за лицензиране са категорични, че когато имаме обществени мрежи, когато имаме универсална услуга и при други случаи законодателят, регулаторният орган е в правото си да налага индивидуални лицензии именно свързани с обществения интерес, най-широко казано, не в юридическия смисъл.
И нещо, което на мен лично не ми стана ясно, ако може колегите, които са дали този текст да кажат какво са имали предвид във връзка с универсалната услуга. Това е един много сериозен проблем за нас, знаем, че е проблем, но лично аз не можах да разбера какъв е контекстът на техния коментар, т.е. какво не одобряват, тъй като това е насоката, в която ние сме длъжни да работим. И всяко едно указание в тази насока ще ни бъде от помощ. И бихме били много благодарни, ако получим такива насоки - какво считат, че не е така както трябва.

Г-н Иван Таушанов: Аз ще се върна към секторната политика. Регулаторът изпълнява секторната политика и закона. Трябва да ви кажа, че политиката, която сега е качена в интернет, в страните на Министерство на транспорта и съобщенията не съответства на промените в закона. И то съществено не съответства. Действително тази година бяха подготвени много предложения за изменение и допълнение на закона и внесени в Министерски съвет. Времето не стигна. Но тези предложения съответстваха на секторната политика, която действаше тогава, а сега аз като регулатор не знам коя е действащата секторна политика. Заявявам го най-отговорно. От вносителите ми беше казано: секторната политика ще бъде разработена в съответствие със закона, който се приема от Парламента. Световната практика доколкото знам е обратната. Секторната политика има азбучник, букварчета в това отношение, се транслира, преобразува в един работещ закон.

Г-н Огнян Шентов: Това, разбира се, е принципно важно. Искам да ви напомня, обсъждайки политиката, че има в страната един създаден механизъм, който се води от Световната банка, в който пък чужди междудържавни и международни донорски организации, а също и двустранни агенции за помощ съдействат при решаването на подобни проблеми. Знаете напоследък се проведе Работна среща по въпросите на информационните и комуникационни технологии в полза развитието, организирана от Правителството и Програмата на ООН за развитие. На тази среща беше деклариран един сериозен ангажимент по тези проблеми, един ангажимент за ускорено мислене по реформата в тази област.
В заключение ще отбележа, че Българската търговско-промишлена палата (в лицето на г-н Цветан Симеонов, на когото се наложи да напусне по-рано нашето обсъждане), ще подготви предложение във връзка с решаването на спорове в тази област. Те по принцип мислят как организации като Палатата, а и други неправителствени организации да бъдат част от този процес. Те вероятно предлагат създаването на специализирани състави към арбитражите, които биха могли да решават подобни проблеми.

Г-жа Искра Кусева, Директор Правна регламентация, ДКД: Ще ви благодаря ако има такива решения, защото сега съгласно европейската практика целта да се решават тези спорове е от регулатора, тъй като той има необходимата компетентност, тъй като това е една специфична материя и много по-добре би могъл да разреши такъв спор, когато възникне, отколкото съда. В случая решенията на регулатора са подсъдни на Върховния административен съд, но очевидно във Върховния съд нямат необходимите познания по тази специфична материя, но в настоящия момент е невъзможно да се въведе, тъй като съгласно Конституцията съществуването на особени юрисдикции не е разрешено. Това е проблемът, който е пречка за въвеждането на този текст в момента, най-малкото трябва първо да се промени самата конституция. Но сме отворени и ще ви бъдем благодарни ако предоставите текст, който би решавал такъв проблем.

Огнян Шентов: Аз предлагам като следваща стъпка да изпратим стенограмата на нашето обсъждане дo ръководството на парламента и на парламентарната комисия. Да се надяваме, че за следващите етапи, когато ще обсъждаме политиката в тази област и след това разработването на концепция за един нов закон вече да имаме възможност по-спокойно да дебатираме.