Експертна дискусия
13 януари 1999
Център за изследване на демокрацията
На 13 януари 1999 в Центъра за
изследване на демокрацията се проведе експертна дискусия на тема
"Проблеми на корпоративното управление в България". Присъстваха
представители на Комисията за ценните книжа и фондовите борси,
Центъра за масова приватизация, Българска фондова борса - София,
Централния депозитар, Българската асоциация на лицензираните
инвестиционни посредници, Асоциацията на притежателите на ценни
книжа, неправителствени организации, български и чуждестранни
фирми.
Целта на срещата беше експертите да представят своите виждания за
състоянието и перспективите за развитие на корпоративното
управление в България. Обсъдени бяха и идеи за предстоящи дейности
с цел въвеждане принципите на съвременното корпоративно управление
в страната.
Мнението на повечето от тях е, че корпоративното управление в
България не съществува във вида и формите, характерни за страните с
развита пазарна икономика. Причините са:
-
много от бившите
приватизационни фондове са купили по време на първата вълна на
масовата приватизация контролни пакети от различни предприятия.
Нямат достатъчно сили и ресурси, за да ги управляват и осъществяват
ефективен контрол.
-
предприятията, приватизирани по
време на първата вълна на масовата приватизация и тези, които
предстои да бъдат приватизирани, са прекалено малки по размера на
своя капитал. При прекалени малки дружества не е възможно да
съществува корпоративно управление.
-
друг проблем е, че не
съществува реално разделение между публичните и частните компании.
Повечето от дружествата стават насила публични в резултат на
масовата приватизация. Едно предприятие трябва да се преобразува в
публично само по волята и желанието на неговите акционери, а не
насилствено.
-
не съществува законова уредба
за създаване на публични дружества, откъдето произтичат много от
проблемите на корпоративното управление в България. Не е ясно кога
дадено дружество става публично- от момента, в който за него са
настъпили законовите условия, или автоматично след записването му в
регистъра на комисията.
-
публичните дружества
съществуват в България като правни субекти от април 1998. До
момента не са предвидени нормативни разпоредби за защита правата на
миноритарните акционери. Не е ясно дали този въпрос е уреден и в
новия Закон за ценните книжа. Трябва да се знае каква е
възможността за получаване на дивиденти и правилата за участие в
общите събрания на акционерите.
-
мажоритарните собственици
пренебрегват интересите на миноритарните акционери.
-
приватизационните фондове в
страната нямат ликвидност на активите си.
-
няма система за кумулативно
гласуване. Дребният акционер не може да се обедини с други дребни
акционери.
-
липсва информация за
търгуваните дружества, за техните отчети, баланси и паричните
потоци на предприятията.
-
голяма част от
приватизационните фондове са купили основния пакет от акции на
дадено предприятие с цел да ги препродадат, а не да управляват
самото дружество.
-
нито един от моделите на
корпоративно управление не се прилага напълно в
България.
Според експертите, решаването
на тези проблеми в България тепърва предстои. За целта те направиха
препоръки и предложения, като очакванията са, че по този начин ще
се развие корпоративното управление и подобри дейността на
дружествата.
-
Необходимо е редовно
публикуване на информация за отделните предприятия. Трябва да се
въведат правила за гласуване чрез пълномощно и да се конкретизират
отговорностите на директорите. В САЩ подобни отговорности се
разработват от съдилищата, но могат да се регламентират и от
закона. Това е подходящ вариант за защита интересите на дребните
акционери в България.
-
Не съществува т.нар. "концепция
за номиналния акционер", но би могла успешно да се приложи в
България. Според нея, притежателят на акциите си остава собственик,
а предоставя само правото на глас на банките.
|