|
|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Приветствие на г-н Георги Първанов, Президент на Република България,
на Националния иновационен форум
(22 октомври 2004 г., 09.00 ч., х-л Шератон)
|
| |
Уважаеми госпожи и господа,
Позволете ми преди всичко да поздравя инициаторите и организаторите на този форум. Уверен съм, че именно в диалог между представителите на държавната администрация, на бизнеса, на университетите, на научните институти и неправителствените организации могат да се намерят верните решения за иновациите и технологичното развитие на България.
Благодаря за поканата да се обърна към участниците във форума. Моето намерение е да се спра на някои дългосрочни, стратегически проблеми на българската икономика, част от които са въпросите за иновациите.
По различни поводи нееднократно съм повтарял една теза, ще го направя и днес – с членството в ЕС България ще затвори важна страница в своето развитие, но ще навлезе в нов, много по-отговорен етап. През него ние трябва не само да прилагаме правилата на съюза, но да разработим и осъществяваме собствена, уникална българска политика, която ускорено да намали икономическите и социалните различия с днешните членове.
Тази политика трябва да се превърне в основна задача и критерий за успех на държавните институции, на политиците, на цялата българска общественост. Така от цел сама за себе си, членството в съюза ще се почувства реално в живота на българските граждани. Това няма да стане леко – много експерти очакват трудности и силен конкурентен натиск върху българската икономика непосредствено след членството. Трябва да бъдем готови за това. Членството в ЕС за България ще създаде значителни възможности, но тяхната реализация няма да бъде автоматична, а ще изисква продължителни и целенасочени усилия.
Новата политика и новите цели могат и трябва да се създадат и провеждат още преди членството да стане факт. Много важно е те да бъдат обсъдени и възприети от българската общественост. Това ще бъде и един от основните положителни резултати на предложеното от мен допитване за членството на България в ЕС. В подготовката за това допитване очаквам държавната администрация, политиците, неправителствените организации, експертите да проведат една задълбочена публична дискусия, да предоставят честна и пълна информация на българските граждани и фирми и да предложат необходимите политики и стратегии.
Неприятният, но реален факт е, че днес България изостава значително от средните европейски равнища по основни икономически и социални показатели. Още по-тревожно е и нещо друго – липсата на подходяща държавна политика е причината не само да не наваксваме, но и да задълбочаваме разликите в особено важни сфери като финансирането на научните изследвания например. В други области като образованието, макар и да имаме традиционно добри постижения, ние все повече вървим назад и губим своите конкурентни предимства. Това означава, че на първо място и приоритетно трябва да съобразим своята икономическа политика с общата политика, възприета в ЕС. В областта на икономиката и социалната сфера България трябва да се съобразява в максимална степен с изискванията на Общата рамка на икономическата политика и с Лисабонската стратегия.
Време е да се откажем от преповтаряне на спомените от близкото минало за добро образование и способности във високите технологии. Много по-важно е как ще развиваме тези възможности в бъдеще, в годините, в които ЕС се стреми към изграждане на най-конкурентоспособната икономика в света, основана на знанието и на социалната балансираност.
Именно в икономиката на знанието се крие ключът за ускореното развитие. Българските политици загубиха прекалено много време в провеждането на пасивна икономическа политика, като се оправдаваха с необходимостта от финансова стабилност. Така те си осигуриха комфортно управление за сметка на подтиснати местни власти, лоши публични услуги като образование и здравеопазване и забавено развитие на икономиката. Дори собственият ни опит вече показва, че активната икономическа политика за повишаване на конкурентоспособността и експортния капацитет на производителите не противоречи на финансовата стабилност. Вместо спорове по партийни централи как да се изхарчат значителните бюджетни резерви и излишъци, които се повтарят през всяка година, днес можеше да имаме ясни приоритети в икономическата политика, които да се осигуряват финансово с тези средства.
Икономиката на знанието изисква силна наука. Дългогодишното подценяване на науката и особено на нейните приложни аспекти нанесе своите тежки поражения. За съжаление днес професията на учения не е достатъчно престижна. Днес едва 5 от 1000 души в работоспособна възраст в България се занимават с научна и развойна дейност. Това означава, че конкурентно на всеки български учен работят почти по двама негови колеги от Централна Европа и по 3-ма учени от всяка страна в западната част на континента. Много по-малкият относителен брой учени у нас съвсем не се компенсира с по-високи разходи. Докато в ЕС се изразходват 2% от БВП за наука и тези средства непрекъснато нарастват, като целят да достигнат 3% от БВП, то в България се отделя около 0.5%. Нещо повече – само през 2 от последните 7 години е имало минимално увеличение на тези разходи в сравнение с предходната година. Особено притеснителен, но и обясним е фактът, че научната кариера става все по-малко привлекателна за младите хора. Списъкът на тревожните статистики може да бъде продължен много дълго.
През последните години българското правителство и Народното събрание полагат усилия за създаване на адекватна нормативна база и за минимално увеличаване на разходите за научни изследвания. Тези усилия, както и инициативите за оборудване на училищата с компютри и за въвеждане на електронни административни услуги са похвални, но съвсем недостатъчни за качествения напредък, който е необходим.
Уважаеми госпожи и господа,
Изграждането на висока иновативна култура и капацитет и повишаването на конкурентоспособността на българската икономика следва да формират основния фокус на икономическата, образователната и научната политика на България през следящите години. Този абсолютен приоритет следва да бъде подкрепен със съответните законодателни, административни и финансови инструменти.
Няма да влизам в подробности и тълкуване на конкретните мерки, които е необходимо да бъдат взети. Съществуват редица документи и стратегии, разработени от правителството в тази област. Важното обаче не са стратегиите, а фактите – резултатите от тяхното прилагане. Очаквам конкретните резултати да се търсят в няколко основни области.
На първо място да запазим и развием съществуващия научен потенциал. Това означава значително повишаване на средствата за наука, които в рамките на три до четири години да достигнат 1% от БВП (половината от сегашното равнище на ЕС). Тези разходи следва да се правят за ясно дефинирани научни приоритети и на конкурентен принцип. За да се повиши тяхната ефективност, държавният бюджет трябва приоритетно да гарантира съфинансирането на проектите, които са одобрени и финансирани по линия на рамковите програми за наука на ЕС.
На второ място следва да се стимулира интереса на бизнеса към иновации и финансиране на приложни изследвания. Това може да стане както чрез финансови стимули, така и чрез създаването на високо технологични бизнес инкубатори в университетите и научните институти, които да подпомагат разработването и реализацията на иновативни продукти. За съжаление до този момент България вече пропусна няколко възможности за използване на грантови средства на ЕС. Съществува много добър опит в Европа при създаването и функционирането на подобни технологични инкубатори.
На трето място следва да се създадат необходимите условия за трансфер на технологии. България трябва да стане пълноценна и активна част от Европейското изследователско пространство и от европейския пазар на технологии. Това може да се случи като съществуващите днес усилия на неправителствени организации и отделни научни звена се подпомогнат и усилят от страна на държавната администрация.
На четвърто, съвсем не на последно по значение място трябва да се направи качествена промяна в наситеността с нови технологии и модерни средства както в образованието, така и в областта на административните услуги. В това отношение оборудването на училищата и университетите с модерна техника, която позволява развитието на компютърни умения и използване на високи технологии за обработка на информация е не крайна цел, а необходим минимум.
Още един път ще повторя, че изпълнението на всички тези цели трябва да се търси в близките 3-4 години. В противен случай България не само няма да съкрати разликите с ЕС, но и ще се отдалечи допълнително, за което българските граждани ще трябва да платят висока цена.
Наред с тези усилия в краткосрочен план, на нас ни е необходимо да определим дългосрочните цели и политики. Много полезно би било в България да се проведе една процедура за дългосрочно (за следващите 15-20 години) полагане на целите на политиката в иновациите и изграждане на икономика на знанието. Нека се поучим от опита на сегашните и някои нови членове на ЕС и това стане при сътрудничество между институции и експерти чрез метода “форсайт”.
Безспорно тази политика, за която стана дума ще изисква максимално усилие, концентрация и подкрепа. Тя обаче е напълно осъществима и за провеждането й е вече натрупана необходимата критична маса от експертна, институционална и обществена поддръжка. За мен, и за всички нас вече е важно не дали, а как ще влезем в Европейския съюз. Като държавен глава аз съм подкрепял и ще продължа да подкрепям всички инициативи и усилия за ускорено образователно и технологично развитие на България.
Пожелавам успех в днешната ви работа.
Благодаря за вниманието.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Center for the Study of Democracy. |
 |
|
The web page you are trying to reach is no longer updated and has been archived. To visit us, please click here. |
|
