|
|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Представяне на закона за БУЛСТАТ
|
| |
Същност
Обнародваният на 10.05.2005г. „Закон за регистър БУЛСТАТ” е начало на една важна реформа в административната уредба, свързана с регистрацията на фирми. Зад придобилото широка гражданственост понятие „БУЛСТАТ” досега се криеше един от многото идентификатори, които, наред с данъчния, осигурителния, митническия и други номера се използваха за легитимиране на дадена фирма пред останалите правни субекти и институции.
С приемането на „Закон за регистър БУЛСТАТ”, разработен с участието на експерти от Министерство на правосъдието, регистърът преминава от Националния статистически институт в Агенцията по вписванията и се въвежда единен идентификационен код на всяка фирма, който ще замени всички досега съществуващи номера и кодове. Това ще доведе до съществено облекчаване не само на процедурите по регистрация на фирма, но и до значителни улеснения в почти всички аспекти на нейната по-нататъшна дейност. С въвеждането на единния идентификационен код се прави важна стъпка към принципа за обслужване „на едно гише”, което е една от съвременните тенденции в държавните администрации в страните от Европейския съюз в стремежа им да предложат опростени и висококачествени услуги на гражданите и бизнеса.
За наименование на този единен идентификационен код се запазва понятието „БУЛСТАТ”, което през последните години се е превърнало в част от правната култура на българина.
Тази административна реформа е в пълен синхрон с приетата наскоро „Стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център на Република България”, съгласно която търговската регистрация ще бъде изведена извън съда и ще бъде извършвана също от Агенцията по вписванията към Министъра на правосъдието.
Предпоставки и очаквани резултати
Няколко са факторите, които предизвикват приемане на специален закон, който да урежда обществените отношения, възникващи при поддържането и използването на регистър БУЛСТАТ.
Досега материята се регламентира от Закона за статистиката, а дейността се извършва от Националния статистически институт, който поддържа регистър на стопанските субекти. От 1991 г. до 1996 г. той се наричаше ЕКПОУ, а след това - БУЛСТАТ.
При преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз ни бе препоръчано административните задачи да бъдат отделени от статистическите. Първа крачка към това е създаването на отделен закон за регистър БУЛСТАТ.
В законопроекта се предлагат практически решения на някои възникнали през изминалия период въпроси. Основната промяна е свързана с предложението администратор на регистър БУЛСТАТ да стане Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Така се изпълняват препоръките на ЕВРОСТАТ за единна регистрация и концепцията за “Обслужване на едно гише”, съдържаща се в Стратегията за електронно правителство. Регистрацията на субектите ще се осъществява там, където се създават повечето от тях – в седалищата на окръжните съдилища, в почти всички от които са разположени и съответните районни съдилища и службите по вписванията за техния съдебен район. А съгласно новия закон, вписванията в регистър БУЛСТАТ се извършват в службите по вписванията, разположени в седалищата на съответния окръжен съд. С това обслужването на гражданите и бизнеса по отношение на вписвания в регистър „БУЛСТАТ” ще бъде по-ефективно.
Законопроектът урежда и взаимоотношенията на Агенцията по вписванията както с окръжните съдилища, които водят търговските регистри, така и с регистрите и информационните системи на редица други органи на изпълнителната власт – МВР, Националния статистически институт, НОИ и др. Така се подобрява координацията между службите на отделните регистри като Националния данъчен регистър, Регистъра на осигурителите, Митническия регистър, каквото е изискването на Световната банка, за да бъде окончателно въведен Единният идентификационен код, наречен код по БУЛСТАТ.
Реформата в административната уредба на регистър БУЛСТАТ ще е съпроводена и с все по-широко използване на най-съвременни информационни технологии, което допълнително ще допринесе за съществено повишаване качеството на предоставяните административни услуги. Съществен фактор за това е и заложената в закона концепция вписванията в регистър БУЛСТАТ да се извършват от Агенцията по вписванията – една нова администрация, която за по-малко от година съществуване, вече се доказа като модерна, динамична и бързо развиваща се структура.
Всичко това, разгледано в контекста на приетата преди седмица „Стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център на Република България”, се очаква за в бъдеще чувствително да намали броя и сложността на необходимите действия по регистриране или промяна в регистрацията на една фирма и ще създаде предпоставки за извършване на услугите „на едно гише”, което още повече ще доближи държавната ни администрация до критериите за качество на предлаганите на гражданите и бизнеса услуги в страните от Европейския съюз.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Center for the Study of Democracy. |
 |
|
The web page you are trying to reach is no longer updated and has been archived. To visit us, please click here. |
|
