Изказване на г-н Георги Кадиев, Общински съветник, Столичен общински съвет
Уважаеми дами и господа! Докладът е толкова тежък, че донякъде ми е неудобно да го коментирам. Самото заглавие „Престъпление без наказание” без дори въпросителна в него вече говори достатъчно само за себе си.
Съгласен съм с някои от изводите в доклада. Намаляването на административната корупция в бизнес сектора. Тук основно се разглежда отсъствието на митниците вече при сделките с държави от Европейския съюз и премахването на безмитните магазини, увеличаване на виктимизацията на корупцията в населението. За мен беше нов момент това, че корупцията се е впила много силно и в неправителствените организации и тяхното обрастване около определени административни структури или политически сили. За повечето от вас, особено за тези, които професионално се занимават с икономиката, не е никаква новост олигархизирането й. Не мога да споря по цифрата 175 хиляди транзакции на месец, мисля обаче, че цифрата милиард и половина лева е може би леко занижена. Разбира се, зависи какво точно включвате в тази цифра. По оценки на чужди консултантски компании, които аз съм чел, примерно загубите от несъбиране на ДДС са 2 милиарда лева на година. Част от тях се дължат и на корупционни действия. Разбира се, каква част точно и дали трябва да бъде прибавена към вашите милиард и половина е въпрос на анализ.
За съжаление не съм и голям оптимист какво ще се случи следващите месеци въпреки усилията на определени институции в държавата. Не съм оптимист поради няколко причини.
Първо това, че предстоят избори след шест месеца. По принцип последните шест месеца всяка една администрация малко се поотпуска, особено в трите месеца на предизборна кампания. Много от тях решават, че това е техният час и това е моментът, да вземат каквото могат, защото не знаят какво ще се случи по-нататък. Тук ключово е какво прави правителството.
Второто нещо, поради което съм песимист, е икономическата криза – най-лесния начин да възвърнеш печалбите, които си загубил поради икономическата криза е, като започнеш да криеш данъци, такси, мита, акцизи, тоест да лъжеш държавата. Считам, че ще наблюдаваме рязко увеличение в тази посока, особено по отношение на частта акцизи и данък добавена стойност.
Съжалявам, че го няма кмета, аз чух няколко думи, включително и добри думи за мен лично от него. Вярно е, че неговата политическа сила успява бързо да се справи с тези, които по един или друг начин са показали непристойно поведение. За мен обаче лакмусът е техният политически кмет в Бургас, който е осъден с влязла в сила присъда за митнически измами. И в момента, в който те се отърват от него, аз ще им повярвам. Защото аз винаги съм си задавал въпроса как да отида при митничарите и да им кажа работете срещу митническите измамници, като на следващия ден може да се окаже, че някой от тях не само е кмет, ами може да се окаже и ръководител на Агенция „Митници”.
Така че, когато говорим за политически морал, трябва да стигаме докрая, а не само до половината на пътя.
Това, което аз бих искал да видя да се прави в следващите месеци и години дори от страна на държавата, специално в частта, в която аз съм се занимавал – приходната част на бюджета, е абсолютно задължителното според мен въвеждането на финансова полиция. Ако имахме такава, случаят с единия от собствениците на „Винпром Пещера”, който се беше опитвал и беше подкупил дори служител на ГДБОП и на Икономическа полиция, вероятно щяхме да имаме разкрити много повече такива случаи.
Между другото, въпросът ми към господин Първанов е: аз чета по медиите за тези, които са получавали подкуп какво се случва, но така и не разбрах какво се случва с този, който е дал подкупа.
Другото нещо, което бих искал да видя, е засилване на капацитета на администрацията. Всички говорим за това, говорим най-вече за обучение и най-вече за мотивация и липса на каквато и да е политизация, особено в приходната администрация, защото в крайна сметка те събират парите за всички нас. Искам да ви разкажа един случай. В 2006 г. един областен управител си беше позволил да поиска от териториален директор на Националната агенция по приходите 10 хил. лева на месец, за да издържа определен политически офис. Разбира се, не ги получи. Но това беше само защото териториалният директор беше достатъчно смел да каже в Министерството на финансите и Министерството на финансите застана достатъчно ясно зад него. Ако нямаше тази политическа воля, това щеше да доведе точно до нещо, от което аз най-много съм се страхувал – пирамидизиране на структурата на събиране на подкупи и корупция от най-ниските нива (данъчни инспектори или митнически инспектори) към по-високи нива и свършвайки в определена политическа сила или определен министър.
Това са нещата, които исках да кажа. Благодаря ви още веднъж за доклада и се надявам, че след една година в крайна сметка ще можем да се поздравим с нещо по-добро в България.
|
