2. България и Европейският съюз - постановка от гледна точка режима на плащания
Дългият и труден път, който предстои на страните от
Централна и Източна Европа до присъединяването им към ЕИВС се
илюстрира и от макроикономическите им показатели през последните
години. В момента огромното мнозинство от тази група страни е все
още доста далеч от изпълнението и дори приближаването към
маастрихтстките критерии за членство. По отношение на инфлацията
(която на годишна база в шестте страни със споразумения за
асоцииране варираше между 20 и 120%през 1994 г. според индекса на
потребителските цени) и - като резултат - дългосрочното лихвено
равнище, нито една от източноевропейските държави не е готова и не
би могла в близките две-три години да претендира за членство в
ЕИВС. По отношение на останалите два критерия - стабилността на
валутния курс и безопасната задлъжнялост на държавата - само Чехия,
донякъде прибалтийските страни и в по-малка степен Словения, се
доближават и биха могли в обозримо бъдеще да се вместят в
изискванията от Маастрихт.
България с инфлация от 121.9%, номинални лихвени
равнища по кредитите и номинална обезценка от над 100%, бюджетен
дефицит от 6.3%от БВП и висок, дори проблематичен за обслужване
държавен дълг през 1994 г. изглежда най-далече сред бившите си
източноевропейски партньори от Съвета за икономическа взаимопомощ
по пътя към валутната интеграция на Европа.
Пред икономическата политика на България в областта
на валутния режим, конвертируемостта на лева и паричната политика
се очертават три относително обособени кръга от въпроси, които
трябва да бъдат решени, за да има страната реални шансове да се
бори за пълноправно членство в ЕИВС в бъдеще:
• постигане на конвертируемост на лева по
текущите външноплатежни операции;
• либерализиране валутния режим по капиталовите
операции и
• фиксиране на валутния курс на лева към
европейската валутна единица с произтичащите от това последици
за формулиране и провеждане на паричната политика в частност и
макроикономическата политика като цяло.
По-нататък последователно ще бъдат разгледани
посочените групи въпроси. Наричаме ги “групи въпроси”, а не “етапи”
или “фази”, защото работата по тях може и трябва да върви
успоредно, ако се стремим към обозрими срокове на присъединяване
към ЕИВС. Същевременно логически те могат да бъдат разграничени
сравнително лесно и еднозначно. Успоредния прогрес в трите
споменати области не само се налага нормативно от стратегическата
цел, но е и практически осъществим както ще се опитаме да покажем в
следващите раздели.
Начало
на страницата
|