Заключение
Доколкото преходът на самите настоящи членки на ЕС
към единна парична единица и обща валутна политика в рамките на
цялостната конвергенция на основните им макроикономически параметри
до 2000 г. - въпреки поетите ангажименти в договора от Маастрихт -
остава до голяма степен предмет на неопределеност със сериозни
икономически и политически измерения, процесът на приближаване на
източноевропейските държави със споразумения за асоцииране към
маастрихтските критерии на ЕИВС се очертава като твърде неясен и
проблематичен. Затова при следването на курса към тази амбициозна,
наднационална, общоевропейска цел ще бъде необходима гъвкавост на
законодателството и политиката, която да гарантира своевременното
реагиране от страна на България на отклонения и евентуални промени
по пътя към или в самия ЕИВС. В този смисъл изложените по-горе
разсъждения относно ползата, цената и възможните етапи, институции
и механизми на българското присъединяване към евентуален ЕИВС
отговарят на състоянието на проблема към настоящия момент и не са
застраховани срещу потенциални корекции или варианти в траекторията
на европейския интеграционен процес, поради което не следва да се
приемат като твърдо фиксирани или универсални.
|