Untitled Document
Г-жа Екатерина Михайлова Председател на Съюза на
демократичните сили
Много неща вече се казаха за това, какво е корупцията, за явлението
"корупция", за начините, по които може да се противодейства. Затова бих искала
да се спра на темата "корупция" в един друг контекст. Именно защото
представлявам политическа партия ми се струва, че най-нормалното нещо е да
говоря за проблемите и начините за противодействие от страна на политиците,
което разбира се не изключва намесата им в дейността и работата на всички
институции. Отговорността на политиците обаче не може да бъде прехвърлена само
на съответните правораздавателни и държавни органи, защото корупционните
практики се нуждаят не само и не толкова от санкциите на закона, но и от
превенцията в най-широкия смисъл на думата. Особено важна задача пред политиците
е да полагат усилия в борбата срещу корупцията чрез собствен пример и
същевременно те трябва да бъдат инициатори за интерпретирането на проблема
"корупция" като политически проблем.
Анализът на злоупотребата с властта е толкова необходим, колкото е
и знанието за нейната употреба, т.е. за управленските механизми, управление и
морал. Управлението е най-тежкото изпитание пред анти-корупционните нагласи на
една партия. В този смисъл ние, от Съюза на демократичните сили, вече сме
преминали през теста на един мандат на изпълнителната и законодателната власт,
макар че не всички от нас издържаха този изпит по политическа зрялост и
отговорност. Част от загубата на обществено доверие на последните парламентарни
избори се дължи именно и на това явление "корупция", което се яви в средите на
управляващата тогава партия.
В същото време искам да посоча, че тъкмо по времето на управлението
на Обединените демократични сили, освен всички други закони, които имат връзка с
анти-корупционните практики, бяха приети два от основните закони, които в цял
свят се прилагат като анти-корупционна практика именно към политиците и за
предпазване на политическата система. Това е на първо място Законът за
политическите партии, където беше регламентирана възможността за получаване на
финансиране от страна на държавата на политическите партии - един много сериозен
механизъм за предотвратяване на корупция в политическите среди. И на второ място
- Законът за публичния регистър на хората от високите етажи на властта. Въпреки
всичките атаки към този закон и несъвършенствата, които има в него, все пак той
вече е факт. Друг въпрос е, че той би могъл да се подобри, да стане много
по-функционален, за да изпълни изцяло предназначението и идеята, с която беше
създаден.
Сега предизвикателството в този период е към новите управляващи и
на мен ми се струва, че точно в този момент трябва да се разграничим от
илюзията, че корумпираните - това са само другите. Защото често подобна
фразеология припокрива частни користни интереси. И тук е моментът, в който искам
да се спра на това, че анти-корупционната дейност и реторика, която в момента
наблюдаваме от страна на новите управляващи, на моменти повече прилича на
публична дейност, отколкото на реално свършени неща, или по-скоро на неща, които
ще бъдат наистина направени. Имам предвид появилите се и в публичното
пространство публикации на списъци, на закани, които публично се отправят от
едни политици към други политици за разправа чрез съдебната власт - нещо, което
е абсолютно недопустимо в една правова държава. Затова именно днес на един такъв
форум трябва всички, и представители на политически сили, и на съответните
институции на неправителствения сектор, когато заявяваме действия за борба с
корупцията, то това наистина трябва да става в рамките на правовата държава. В
противен случай просто анти-корупционната реторика може да бъде използвана от
някой за съвсем други цели, може да се използва дори и за политическа
разправа.
Това, от което се нуждаем изключително много на настоящия етап, е
една наистина функционираща и ефективна съдебна система, защото много от
проблемите, които са се натрупали, и много от обвиненията и използването дори
без повод на думата "корупция", се дължат на факта, че нямаме резултатност в
действията на съдебната система. Ако имаме бърз и справедлив процес, то тогава
много от въпросителните и много от обвиненията ще отпаднат. Тогава ще се знае
наистина някой извършил ли е нещо или просто неговото име се използва и се
оклеветява за съвсем други цели.
Накрая, понеже днес сме на обсъждане в рамките на поканата на
Коалиция 2000, и понеже наистина работя с тази Коалиция от момента, в който
възникна - тогава бях в качеството си на представител на управляващо мнозинство,
сега съм в качеството си на представител на опозицията - аз искам да се обърна
към мнозинството да уважи някои от инициативите на неправителствения сектор и на
Коалиция 2000, защото това ще бъде истинската проява на сътрудничество между
институции и неправителствен сектор. Тук беше споменат Законът за омбудсмана
като нещо, което нашата страна дължи, за да отговори на европейските стандарти,
но това е и една от мерките, с които може да се води борба с корупцията. Законът
за омбудсман наистина не беше приет в миналия парламент, макар че в края на
мандата такъв законопроект беше внесен и беше внесен от представители на нашата
парламентарна група. Аз искам да заявя, че този законопроект не беше писан от
депутатите от СДС, а беше написан от Коалиция 2000. Ние само изпълнихме ролята
на вносители, тъй като не малко от нас участваха във вникването на проблема за
необходимостта от омбудсман. В този парламент ние внесохме отново този
законопроект. Има внесен законопроект и от страна на Коалиция за България, сега
има внесен законопроект и от новото мнозинство. И тук е моментът, в който аз се
обръщам към управляващите да не се отнасят към всеки законопроект с отрицателно
отношение само за това, защото е внесен от опозицията. Авторите на този
законопроект, макар и внесен от опозицията, са тук на тази маса, без политическа
окраска. Това е резултат от дългогодишен труд на Коалиция 2000, на който ние,
политиците, се опитахме да бъдем трансмисия към институциите. И затова ми се
струва, че не е достатъчно само да кажа "трябва да си сътрудничим", а Ви
предлагам една наистина практическа форма на партньорство, за да видим накрая
резултат от действията на неправителствения сектор, който се опитва да реши част
от проблемите на България, в това число и справянето с корупцията.
|