|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Приватизацията на сектор сигурност в държавите в преход
|
| |
Бързо растящият частен охранителен сектор в Югоизточна Европа получава незначително внимание в международните и национални дебати за управление на сигурността, въпреки нарастващите предизвикателства и възможности, които предоставя за гарантиране на сигурността като обществено благо в новите демокрации. Частният охранителен сектор в региона е възникнал в рамките на кратък период от време, запълвайки празнината, създадена от съкращаването и децентрализацията на държавните структури за сигурност и приватизацията на държавните предприятия. Въпреки че броят на заетите в сектора в региона застига бързо или дори надхвърля в пъти броя на полицейските служители, както е в случая с България, развитието на пазара не винаги е придружавано от функциониращи механизми за демократично управление и надзор, като по този начин се създават множество рискове за правата на човека и демократичния ред.
Предизвикателствата и възможностите, свързани с приватизацията на сектор сигурност в държавите в преход бе темата на панелна дискусия в петия Белградски форум за сигурност проведен между 30 септември и 02 октомври 2015 г.
На 1 октомври 2015 г., г-жа Росица Джекова, координатор на Програма сигурност на Центъра за изследване на демокрацията, в сътрудничество с Женевския център за демократичен контрол на въоръжените сили (DCAF) взе участие в панелна дискусия и представи основните заключения на книгата A Force for Good?: Частният охранителен сектор в Югоизточна Европа, предоставяща преглед на състоянието на частния охранителен сектор в Югоизточна Европа. Изследването е първото от серия предстоящи публикации на Инициативата за съвместно сътрудничество в проучванията на сигурността в частния сектор в Югоизточна Европа (Private Security Research Collaboration Southeast Europe - PSRC), ръководено от DCAF в партньорство с Центъра за изследване на демокрацията, Белградския център за политики на сигурност (BCSP), Института за демокрация и медиация в Албания (IDM) и Косовския център за изследване на сигурността (KCSS).
В дискусията взеха участие високопоставени бивши и настоящи международни и местни експерти по сигурността от публичния и частния сектор, анализатори и журналисти. Участниците обсъдиха следните ключови въпроси:
Какви са основните предизвикателства за доброто управление на частния охранителен сектор в региона?
Какви са отговорностите на публичните органи по отношение на надзора и регулирането на частния охранителен сектор?
Допринасят ли правилата и разпоредбите за обществени поръчки за осигуряването на ефективна сигурност?
Как може частните охранителни фирми и държавните служители да работят по-ефективно заедно, за да се гарантира предоставянето на качествени услуги в сферата сигурността?
Какви са възможностите за публично-частни партньорства и какви са основните пречки, касаещи частните охранителни фирми и полицията?
 Модераторът на панелната дискусия, г-н Алън Брайдън, помощник-директор и ръководител на отдела за публично-частни партньорства от Женевския център за демократичен контрол и въоръжените сили (DCAF), откри дискусията като изтъкна някои от най-належалите въпроси и предизвикателства в сферата на частния охранителен сектор. Той подчерта, че броят на частните охранителни фирми непрекъснато нараства в много от държавите в Югоизточна Европа и някои от тях са иззели задачи, изпълнявани преди от държавните структури за сигурност. Въпреки че повечето държави имат закони, регулиращи дейността на частните охранителни фирми, г-н Брайдън заяви, че е необходима по-обширна дискусия за ролята на тези фирми в осигуряването на национална и гражданска сигурност. Той представи книгата A Force for Good?: Частният охранителен сектор в Югоизточна Европа като ценно съвместно усилие, което обяснява как работят частните охранителни фирми, как правителствата и законодателите могат да гарантират, че частните охранителни фирми спомагат за подобряване на сигурността и как нуждата за сигурност да не бъде подчинена на търговски съображения.
 Представяйки основните изводи от доклада, г-жа Росица Джекова изтъкна някои ключови сходни фактори, които играят важна роля в оформянето на частната охранителна сфера в изследваните пазари. Държавите от региона споделят общото наследство от прехода, а някои от тях се сблъскват с последствията на военни конфликти. Това означава, че частният охранителен сектор е претърпял бързо развитие в условия на регулаторен вакуум, отслабени държавни служби за сигурност и нарастващи опасения за сигурността, а регулационните услия са били твърде бавни за да компенсират бързия растеж. Това е една от причините едно от основните регулаторни предизвикателства за частния охранителен сектор да е постигането на деликатен баланс между осигуряването на условия за конкурентноспособна и либералната пазарна среда и решаването на неотложните проблеми съпътсващи обществената сигурност и безопасност. Въпреки някои положителни развития – като приемането на специализирано секторно законодателство във всички проучени юрисдикции – са набелязани много области за подобрение, в това число, пропуски в практическото прилагане на регламентите и лицензионните режими, голям сив сектор и експлоататорски трудови практики, както и липсата на стандарти за сигурност в областта на обществените поръчки. Г-жа Джекова подчерта неясния ред за публично-частните партньорства в областта на сложни и стратегически въпроси на сигурността като трайно предизвикателство в сектора. Системата за защита на стратегическата инфраструктура в България е пример в това отношение. Г-жа Джекова също така обърна внимание на необходимостта от контрол и надзор на частния охранителен сектор, особено в юрисдикции, в които държавните средства за мониторинг и контрол се разпределят непропроционално на размера на пазара, и където законодателят не е предвидил надзорна рамка.
 Г-жа Наташа Игнятович говори от името на Министерството на вътрешните работи на Сърбия като началник на Отдела за мониторинг и контрол на сигурността в частния охранителен и детективски сектор в Полицейския департамент и Главен полицейски съветник. Тя представи новата националната регулаторна рамка, която предстои да бъде въведена в Сърбия до 2017 г. Г-жа Игнятович разясни някои от по-конкретните развития в рамките на новоприетия закон, като например обширните изисквания за обучение на охранители, и подчерта важността на наличието на специализиран закон, регулиращ частния охранителен сектор, което е прецедент за Сърбия.
 Г-н Бранимир Бекич, Директор по сигурността във Войводянска банка, част от групата на Националната банка на Гърция, подчерта значението на държавните регулации в частния охранителен сектор като посредник и гарант за ефективното функциониране на бизнеса, както по отношение на свободния пазар и ефективното и системно предоставяне на сигурност, така и за охранителни услуги на обекти, съоръжения и частни лица. Той също така заяви, че ефективната комуникация и сътрудничество между държавни и частни актьори е от съществено значение в сфери на сигурността от национално значение, като например организираната и финансова престъпност.
Публикация: A Force for Good?: Частният охранителен сектор в Югоизточна Европа (на английски език)
Публикация: Private Actors and Security Governance (на английски език)
Галерия
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
