|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Скритата икономика в Югоизточна Европа: регионални мерки за преодоляване на отрицателните ефекти
|
| |
Пълен текст (Adobe PDF, 979 KB, на английски език)
Пълен текст (Adobe PDF, 1.06 MB, на македонски език)
Пълен текст (Adobe PDF, 1.05 KB, на сръбски език)
Пълен текст (Adobe PDF, 1.07 MB, на албански език)
В Югоизточна Европа все още е широко разпространена практиката икономическата дейност изцяло или частично да не бъде декларирана. Това като цяло важи за всички сфери на управлението – издаване на разрешителни и лицензи, трудови договори, социални осигуровки, данъци и мита – и е признак за продължаващото разминаване между формалните и неформалните институции и избирателното прилагане на правилата. Това разминаване се потвърждава от факта, че държавите в региона са по-податливи на корупция. Мащабът на скритата икономика, която варира в широки рамки (от 19 % в Хърватия до 81 % в Косово), преобладаващите модели (липса на писмени договори в Турция, неплащане на здравни осигуровки в Косово, заплати на ръка в Македония и в България, полулегални фирми в Албания) и разликата между средната заплата в официалната и неофициалната икономика (заплатите в официалната икономика са по-високи в Босна и Херцеговина, Албания и Турция и по-ниски в Косово и България) водят до заключението, че проблемът може да се преодолее само с подходящи за съответната страна политики и добре планирани реформи. | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
