|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Свободното движение на младите европейци по време на криза
|
| |
 Правото на свободно движение в рамките на Европейския съюз е път за младите европейци да се реализират адекватно на трудовия пазар в съответствие с образованието си и да постигнат по-високо качество на живот. До това заключение достигнаха участниците в семинара „ON-THE-MOVE – предизвикателства пред свободното движение на младите европейци по време на криза“, организиран на 4 октомври 2017 г. от Центъра за изследване на демокрацията. На събитието присъстваха представители на Държавната агенция за българите в чужбина, на Държавната агенция за закрила на детето, на неправителствени организации, работещи с българските общности в чужбина и със завръщащите се в страната, както и на частния сектор.
 Д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, представи основните цели на инициативата, в рамките на която се проведе семинарът, и предизвикателствата, пред които е изправено правото на свободно движение – икономическата криза, младежката безработица, както и нарастващите случаи на терористични атаки в Европейския съюз.
 Миряна Илчева, научен сътрудник в Правната програма, представи основните етапи на изследователската работа по инициативата, които очертават препятствията пред правото на свободно движение. Бяха припомнени националната фаза на изследването, в рамките на която се проведоха редица интервюта с млади хора в процес на свободно движение, сравнителната фаза, където бяха изготвени доклади по групи страни, както и обобщителната фаза, която завърши с изготвяне на полезни наръчници, предоставени на участниците в семинара. Наръчникът за млади хора разглежда основните модели и стереотипи, които пречат на свободното движение, като дискриминацията на работното място, бюрокрацията и езиковите бариери. Наръчникът за представители на институциите представя добри практики от 15-те партньорски страни членки в областта на информацията за свободното движение, превенцията на изтичане на мозъци, усъвършенстването на административните процедури и др.
 Ангелина Кънева, изследовател по проекта и студент в магистърска програма на Лондонския университет, представи основните заключения на инициативата за България и главните фактори, които подтикват младите българи да напуснат родната си страна (push фактори) и да се установят в чужбина (pull фактори). Сред първите са недостатъчните възможности за професионално развитие, повсеместната корупция и политическата нестабилност, а сред вторите – по-високият стандарт на живот и възможности за лично и кариерно израстване. Сред пречките пред правото на свободно движение бяха изтъкнати голямата конкуренция при намирането на работа в чужбина, проявите на дискриминация, езиковите бариери и културните различия.
 Димитър Карарусинов, държавен експерт, дирекция „Български общности и информационна дейност“, Държавна агенция за българите в чужбина, представи основните дейности на Агенцията по регистриране, комуникация и подпомагане на българските младежки общности в чужбина, както и на кариерните форуми в България и в други страни членки, чрез които българите могат да се завърнат в страната си. Представени бяха разнообразни количествени данни за броят на сънародниците ни в чужбина, както и различните модели, по които българските студенти в чужбина се сдружават с цел взаимно подпомагане и представяне на българските културни достижения.
 Юлия Георгиева, мениджър проекти, сдружение „Тук-Там“, се спря на разнообразните проекти на организацията в подкрепа на младите българи в процес на заминаване за ЕС или Съединените щати, на българите по света, както и на завръщащите се у нас. Сред тях са кариерният форум „Кариера в България. Защо не?“, събрал в последното си издание над 1000 кандидати и над 100 компании, и фондът за стипендии за магистърски програми „Иди, учи и се върни“, подкрепен от редица лични и корпоративни дарители. Организацията има свои посланици в редица страни по света и поддържа богат информационен фонд за обучение в чужбина.
В последвалата дискусия бе посочена липсата на достоверни данни за броя на българите, заминаващи в различни страни от ЕС и завръщащи се обратно в страната, за да работят в сфери като маркетинг, мениджмънт и информационни технологии. Участниците се обединиха около извода, че съвременният млад човек е мобилен и не може да се говори за еднопосочни траектории на движение. Обсъдени бяха моралните и практическите измерения на завръщането на младите европейци, за да помогнат на родните си страни, както и неприемането на различията като фактор, отблъскващ младите. Припомнена бе и важността на сътрудничеството между Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, Българската агенция за инвестиции и Държавната агенция за българите в чужбина при осигуряването на условия за завръщане на висококвалифицирани специалисти.
Презентация на Миряна Илчева „Предизвикателства на европейско ниво, добри практики, митове и стереотипи, препятстващи свободното движение“ (Adobe PDF, 207 KB)
Презентация на Ангелина Кънева „Фактори за свободното движение на младите хора от и към България“ (Adobe PDF, 261 KB)
Национален доклад за България (Adobe PDF, 728 KB, на английски език)
Наръчник за млади хора (Adobe PDF, 651 KB, на английски език)
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
