|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Приоритетите на енергийния сектор в България до 2050 г.: стратегически рискове
|
| |
 България и Европа са изправени на енергиен кръстопът. Постигането на революционната цел на Европейския енергиен съюз за намаляване на парниковите емисии с над 90 % в електроенергийния сектор до 2050 г. минава през трансформация на сегашната енергийна система, и неизбежно води до сериозни социо-икономически последици. България трябва ясно да заяви своите цели в тази стратегическа рамка и да определи основните политики и теми на обществен дебат за постигането им. Това бяха някои от изводите, направени по време на кръгла маса на тема „Приоритетите на енергийния сектор в България до 2050 г.: европейски перспективи и стратегически рискове", организирана от Центъра за изследване на демокрацията на 31 октомври 2017 г.
 Събитието беше открито от д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията, и ръководителят на Представителството на Фондация „Конрад Аденауер“ в България, Торстен Гайслер, които представиха основните рискове пред енергийната сигурност на България и общите параметри на рамката на Европейския енергиен съюз. Д-р Шентов отбеляза, че при вземането на дългосрочни решения в областта на енергетиката (като строителството на нова голяма електрогенерираща мощност), в държавните институции все още липсва ефективен механизъм за планиране на енергийната политика, който се базира на анализ на ползите и разходите от различните политики и мерки. Г-н Гайслер, от своя страна, очерта енергийните приоритети на Европа и в частност на Германия. Сред тях са повишението на сигурността на енергийните доставки, енергийната ефективност и декарбонизацията на електроенергийния сектор, базирана на възобновяеми енергийни източници, без ядрена енергия.
 Мартин Владимиров, анализатор в Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, представи три сценария за пълна декарбонизация на електроенергийния сектор до 2050 г., базирани на данни и методи за моделиране, използвани от Европейската комисия. Моделите демонстрират, че при сценариите с амбициозна цел за декарбонизация и съответните схеми за подпомагане на ВЕИ, страната ще има енергиен микс от 53-54 % възобновяеми източници до 2050 г., предимно базирани на слънчева и вятърна енергия, както и на водно-електрически мощности. Повече от 2/3 от инвестициите в нови ВЕИ мощности ще бъдат резултат от частни проекти на пазарен принцип и без държавни субсидии заради очакваното повишаване на цените на електроенергията към 2050 г. като резултат от нарастването на цените на въглеродните емисии и природния газ. Държавната подкрепа за възобновяемите технологии ще бъде финансирана от приходите от продажби на квоти за въглеродни емисии без да се използват механизми за субсидиране през цената на електроенергията. Сценариите показват, че към 2040 г. по-голямата част от електроенергийните мощности на страната, работещи на въглища, ще бъдат изведени от системата, а нова ядрена мощност би била финансово неустойчива и необоснована.
 В дискусията по повод резултатите от изследването се включиха председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), доц. Иван Иванов, председателят на енергийната комисия към Народното събрание, Делян Добрев, както и експерти, активно участващи във формирането на енергийната политика на страната през последното десетилетие. Доц. Иванов заяви, че България няма да има нужда от нови големи електроенергийни мощности поне до 2035 г., като в дългосрочен план страната ще трябва да изпълни целите на ЕС, а именно затварянето на големите горивни централи на въглища в Маришкия басейн. Той подчерта, че насърчаването на нови ВЕИ мощности ще се финансира от продажбата на квоти за парникови емисии, като преференциални тарифи ще има само за микрогенерации като соларни панели на покривите и за пасивни жилищни сгради. Доц. Иванов изказа по-оптимистична прогноза в сравнение с представените сценарии за по-плавен ръст на цените на електроенергията, благодарение на намаляващото потребление, увеличаващата се енергийна ефективност и демографската криза, потискаща ръста на търсенето на електроенергия в страната.
 Върху нуждата от повече инвестиции в енергийната ефективност се фокусира и Делян Добрев. Той цитира данни за изпълнението на държавната програма за саниране на многофамилни сгради, които показват спестявания на електроенергия от близо 1 ТВтч досега, равняващи се на производството на генерираща мощност с капацитет от 140 МВт. Г-н Добрев акцентира и върху ролята на природния газ за енергийната система на България, отбелязвайки, че евентуално откритие на значителни газови залежи в Черно море би променило значително сценариите за декарбонизация. Според него, природният газ в такъв случай би придобил много по-важна роля за електроенергийния микс на страната, тъй като цената на суровината би направила централите на природен газ значително по-конкурентноспособни в един либерализиран пазар.
 В последвалата дискусия с гостите на кръглата маса, Мартин Димитров, председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм към Народното събрание (2009 – 2013), и Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма (2009 – 2012), се обединиха около твърдението, че България трябва първо да изготви прецизна рамка за вземане на решения, базирани на детайлни сценарии, преди да се впусне в скъпо струващи решения за големи енергийни проекти като АЕЦ Белене - проект, който г-н Трайков определи не като решение, а като огромен бъдещ проблем за страната. Иван Хиновски от Българския енергиен и минен форум и Петко Ковачев от Института за зелена политика също изразиха по-оптимистични прогнози съответно за използването на газ и на ВЕИ, които биха променили разглежданите сценарии към по-бързо извеждане на въглищните мощности от пазара.
Програма (Adobe PDF, 484 KB)
Съобщение за медиите (Adobe PDF, 214 KB)
Всъпителни думи на д-р Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 354 KB)
Всъпителни думи на Торстен Гайслер, ръководител на Представителството на Фондация „Конрад Аденауер“ в България (Adobe PDF, 365 KB, на английски език)
Презентация на Мартин Владимиров, анализатор, Икономическа програма (Adobe PDF, 587 KB)
CSD Policy Brief No. 70: Пътна карта за развитието на българската електроенергетика до 2050 г.: основни жалони
Медийно отразяване
Галерия
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
