След 2000 година, трафикът на хора с цел сексуална експлоатация се превърна в един от най-големите престъпни пазари в България. С отпадането на шенгенските визи за български граждани през 2001 г., България се превърна в един от основните източници на жертви на трафик с цел сексуална експлоатация в ЕС. Трафикът и проституцията не само осигуряват огромни приходи за българската организирана престъпност, но имат особено негативно социално и икономическо въздействие върху местните общности.
Налице е неотложна необходимост от подобряване на механизмите за координация при наказателното разследване на организираната престъпност и свързаните с нея финансови операции в рамките на прокуратурата, както и механизмите за координация с другите компетентни институции.
