|
Пълен текст в PDF (1,5 Mb)
През април 1997 г. по
инициатива на български неправителствени организации и с подкрепата
на Американската агенция за международно развитие беше създадена
Коалиция 2000. Нейната основна цел е да повиши нетърпимостта
към корупцията като с това спомогне за ограничаване на нейния
размер. Дейностите на Коалиция 2000 включват разработването
и прилагането на План за действие срещу корупцията, Система за
мониторинг на корупцията (СМК) и информационно-образователна
кампания. Настоящият сборник има за цел да запознае българския
читател с някои основни проблеми, свързани с измерването на
корупцията, корупционното поведение и нагласите спрямо корупцията и
е пряко свързан с едно от основните направления на действие на
Коалиция 2000 - СМК.
Корупцията е особен тип
обществено явление и нейното измерване е свързано с редица
особености. Първо, правният статус на двете страни по дадено
корупционно действие е по-особен (в сравнение с други
престъпления), тъй като и даването, и получаването на подкуп са
подсъдни. И двете страни по корупционното действие са
заинтересовани от неговите резултати и от това да не се предизвиква
съдебно преследване. Съответно съобщаването за случаите на корупция
е изключително рядко явление. Ето защо голяма част от корупционните
сделки остават неразкрити, а за наличието им се съди или по
по-бързото забогатяване на определени длъжностни лица, или по
възникнали нередности при осъществяване на определени процедури
(главно в полето на действие на държавната и/или общинската
администрация).
Най-често съдебното преследване на корупционни действия става
възможно благодарение на инициативата на т.нар. "трета страна"
(организация с контролни функции, конкурентна политическа сила и
пр.). В резултат на тези особености на корупцията, въпреки
общоразпространеното разбиране, че корупцията е сериозен проблем за
българското общество, през 1997 год. са заведени 122 дела за
корупция, като до присъда се стига в 13 от случаите. През 1998 г.
са налице 20 присъди по дела за корупция, а осъдените са 27.
Казаното ясно показва, че обективните данни за корупцията
(съдебната статистика) отразяват състояние, което е далеч от
реалните измерения на това обществено явление. Дори в страни,
които в международната практика се приемат за значително "по-чисти"
от България, броят на осъдените за корупция е значително по-голям.
Колкото и странно да изглежда, налагащият се извод е, че относно
корупцията не съществува такава "обективна картина", каквато е
налице за други форми на престъпност. Поради тази причина се е
наложило разбирането, че т.нар. обективни данни са неадекватно и
неточно отражение на реално съществуващата корупционна
ситуация.
Второ, оценката за размерите на корупцията се прави най-вече на
основата на представителни извадкови изследвания. Те се
използват широко в световната практика (напр. от водещи
международни организации като Световната банка, Международния
валутен фонд, Организацията на обединените нации, Трансперънси
Интернешъньл и др.) и осигуряват достатъчна надеждност, точност и
възможности да се проследят настъпващите промени. Според
съществуващите в изследователската практика стандарти повечето
изследвания от този тип дават достатъчно точна информация за
равнището и специфичните измерения на корупцията.
Съществуват две принципни
възможности за измерване на степента на разпространение на
корупцията. Първата се свежда до измерване на чeстотатa на
участието в корупционни действия на различни социални слоеве.
Тук основният принцип на измерване се базира на използването на
анонимни самопризнания за участие в корупционни действия на
представители на различни социални групи. В основни линии този тип
показатели дават представа за реалния интензитет на корупционното
поведение. Втората основна възможност е да се измерват
представите на хората за степента на разпространение на
корупцията в дадена област (сред определени
социо-професи-онални групи, институции, личности, сфери на
обществения живот и пр.). Този тип информация има оценъчен характер
и не говори за реалния интензитет на корупционното поведение, а за
представата на хората за степента на заразяване на обществото с
корупция. В този смисъл това е по-скоро морална оценка за
съществуващата ситуация и би следвало да се разглежда като
допълнение към измерванията на честотата на корупционните действия.
Представите на хората за корупцията са не по-малко значими от
коруп-ционните действия, защото стоят в основата на стратегията за
действие на всеки индивид и защото представляват качествена
(морална) оценка за реалния интензитет на корупционните действия.
Ниската морална оценка води до това, че корупционното поведение се
засилва, защото хората стават по склонни да прибягват до
корупционни действия, изхождайки от презумпцията, че действат в
среда, която е "корумпирана" и "предполага" корупция.
В съществуващата практика на
измерване съществува и деление, основано на субекта на оценките. В
това отношение в момента доминират два типа оценки:
- Външни/международни, които засягат
степента на разпространение на корупцията в международните сделки
на стопанските субекти и държавата (международни оценки). Тук
оценките за корупционната ситуация се дават от чужденци (експерти)
и изразяват съществуващите представи за "корупционния имидж" на
дадена страна. В обобщена форма тези оценки стоят в основата на
класацията на Трансперънси Интернешьньл за степента на
разпространение на корупцията в отделни страни.
- Вътрешни/национални, които засягат
степента на разпространение на корупционните действия в дадена
страна. Тук оценките засягат повечето аспекти на взаимодействието
на гражданите и държавната администрация и се дават най-често от
населението, държавните служители и представителите на
бизнеса.
В първата част на настоящия
сборник е включено описание на същността и структурата на Системата
за мониторинг на корупцията. Представена е методологията на
включените в системата изследвания, областите, които те обхващат,
както и теоретичната основа за изследване на елементите на
ко-рупционното поведение. Описан е и основният инструмент за
обобщаване на получената изследователска информация - корупционните
индекси, начините на тяхното конструиране, както и теоретическата и
практическата им интерпретация. Във втората част са представени
някои от анализите на провежданите количествени и качествени
изследвания.
Следващите две части са
посветени на международния опит. Основен момент в това отношение са
корупционните индекси на Трансперънси Ин-тернешънъл (ТИ).
Представен е начинът на тяхното формиране, обхвата и
интерпретацията им, както и резултатите за 1999 г. Поместена е и
една от най-новите аналитични разработки, основана на анализа на
връзките и зависимостите на корупционните индекси на ТИ и Други
характеристики на развитието на различни типове
общества.
В петата част на сборника е
поместена Глобалната програма срещу корупцията, разработена от
Центъра за предотвратяване на международната престъпност и Бюрото
за контрол на наркотиците и предотвратяване на престъпността на
Секретариата на ООН, съвместно с Института за проучване на
междурегионалната престъпност и правосъдие на ООН.
|
