|
|
Стратегическо виждане за европейските изследователски инфраструктури
Комисарят Филип Бискен, отговарящ за изследванията, призова всички европейски партньори да работят съвместно за създаване на обща стратегия за изследователските инфраструктури – съществен елемент от европейското изследователско пространство (ЕИП).
Г-н Бискен говори на конференцията, проведена на 21 ноември 2003 г. в Триест, по време на италианското председателство и посветена на изследователските инфраструктури. Присъстваха експерти от настоящи и бъдещи страни – членки на ЕС. Тяхната задача бе да обсъдят начина за подобряване на вземането на решения, засягащи общите научни инфраструктури, с цел да реализират визията за ЕИП.
“Ние трябва да се сближим и да си сътрудничим: нито една страна членка няма необходимите ресурси за изграждане на нови мащабни инфраструктури, които да конкурират структурите на САЩ и Азия”, каза Филип Бискен. Той добави, че най-голямата пречка пред този нов метод за сътрудничество е липсата на стратегическа визия за общи ресурси, основани на привличането/включването на експерти, политици и индустрия от всички части на разширена Европа.
Комисарят добави, че публичният сектор трябва да убеди своите индустриални партньори, че сътрудничеството може да доведе до създаване на ефективни инфраструктури в кратки срокове.... Нужен е по-голям бюджет за изграждането на инфраструктурите: според някои той трябва да възлиза на 800 млн. евро на година, но всъщност трябва да се окаже натиск за отпускането на средства за стартирането на процеса.
В търсене на подобна отправна точка за типа стратегическо виждане, за който призовава г-н Бискен, много от изказалите се посочиха работата на наскоро изградения Европейски стратегически форум за изследователски инфраструктури (ЕСФИИ). Форумът, в който участват страни членки и представители на Европейската комисия, бе основан през 2002 г., за да създаде среда за неформалните политически дискусии на равнище ЕС и да гарантира, че тези преговори ще доведат до конкретни инициативи.
В първия годишен доклад на ЕСФИИ се заключава, че тази структура трябва да разпростре дейността си върху все още незасегнати научни области като нанотехнологии и науки за живота (life sciences) и признава, че пълният успех на ЕСФИИ трябва да се търси в рамките на развитието на един цялостен подход за инфраструктурите на европейско равнище.
Европейският изследователски съвещателен борд (ЕИПБ) отива още по-далеч, като препоръчва ЕСФИИ да се разшири, като включи представители на научноизследователските среди и индустрията от присъединяващи се страни. Той трябва да докладва на Съвета по конкурентоспособност (Competitiveness Council), за да гарантира координиран политически подход.
ЕИПБ също не постави под съмнение необходимостта от допълнително финансиране на общите ресурси. Явно е, че средствата за изследователски инфраструктури, предвидени по Шестата рамкова програма, за съжаление са недостатъчни, за да доведат до значима промяна в посока на развитие на ЕИП. Алтернативните източници на финансиране, предложени от Съвещателния борд, включват Европейската инвестиционна банка и структурните фондове на ЕС.
С оглед на изследователските перспективи Фотис Кафатос от Европейската молекулярна биологична лаборатория призова за сериозно ангажиране с идеята за изследователски инфраструктури вместо предприемане на серия от краткосрочни проекти. Той подчерта, че по този начин може да се осигури правилно съотношение пари – резултат, тъй като предоставянето на недостатъчни ресурси води до загуби на поръчки.
Д-р Кафатос призова за прагматизъм по въпроса за финансирането, като застъпи тезата, че е за предпочитане да се сформират многоинституционални фондове, отколкото да не се прави нищо. В заключение добави, че не е уместно общите ресурси да се конкурират с изследователските проекти за финансиране.
Конференцията бе закрита с изказванията на Димитрис Дениозос, гръцкият генерален секретар по проблемите на научните изследвания, и на италианския министър на научните изследвания Летиция Морати. Г-жа Морати подчерта, че изследователските инфраструктури са важен инструмент за изследователския напредък в Европа и отстояваше мнението, че “макар че страните членки имат право да се развиват самостоятелно, общоевропейските подходи могат да бъдат по-ефективни”.
Г-н Дениозис закри конференцията, като отбеляза, че трансформацията на съществуващите национални инфраструктури в глобални възможности би била ключов фактор и че това е трябвало да бъде взето под внимание при изработването на Шестата рамкова програма.
Материалът е изготвен на базата на информацията, събрана от CORDIS News по време на конференцията, посветена на инфраструктурите за ЕИП.
Източник: CORDIS – Focus, No 234/2003.
| |
|
