Г-н Огнян Шентов, Председател на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, откри Форума като подчерта, че 2020-та година е година на криза, но тази криза се е превърнала и в катализатор за по-бързото навлизане на иновациите в нашия живот. Две са основните тенденции, които се очертаха в света през последната година: реакцията на националните правителства и състоянието на иновационната активност. У нас, въпреки ръста на публичното финансиране за научни изследвания, приносът на държавата е повече от скромен. С 0,7% дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност от БВП, България остава далече от националната си цел от 1,5% до 2020 г. и не успява да премине към групата на умерените иноватори (според класацията на Европейската комисия). За поредна година бизнесът има най-голям принос за развитието на изследователската и развойната дейност в страната – с инвестирани близо 700 млн. лв. в иновационни проекти и 13% ръст на годишна основа. Дигиталната трансформация на различните сектори води до съществена промяна в източника на добавената стойност, който все повече се измества в посока на решения, базирани точно на тези технологии, както за производствените предприятия, така и за социални системи - като образованието и здравеопазването.
Г-н Торстен Гайслер, Ръководител на Представителството на Фондация „Конрад Аденауер“ в България, сподели приоритетната роля на иновациите в работата на фондацията през 2020 г. Кризата с COVID-19 силно засегна работните места като много от тях останаха в риск. За щастие както ЕК , така и националните правителства предприеха икономически и социални мерки, съществуват и разработени ваксини. Ситуацията през тази година показа, че трябва да се предприемат решаващи действия за по-устойчиви икономики. Иновациите са един от факторите за такъв дългосрочен растеж и по-добро качество на живот чрез подобряване на работния процес, условията за труд, бизнес моделите и веригите на доставки. Кризата също така демонстрира, че най-важен е човешкият фактор. В този контекст е необходимо да се намали безработицата и да се осигури задоволство на служителите. Иновациите са значими, когато са в услуга на хората и работят за бъдещите поколения. Г-н Гайслер благодари на всички партньори и пожела успех на всички победители в конкурса за иновативно предприятие на годината.
Г-н Румен Радев, Президент на Република България приветства участниците в Националния иновационен форум и подчерта, че иновациите са кауза не само за българския бизнес, но и за нашата пълноценна интеграция. Развитието на икономиката и прогресът на нацията са винаги свързани с развитието на иновациите. Въвеждането на иновативните решения налага и високи отговорности – нови изисквания към образованието и неговите инструменти, създаване на зелени, социални и дигитални иновации. През 2020 г. креативността и стремежа за развитие на иновации бяха двигателя за разработването на нови ниши от българския бизнес. Благодарение на тях страната ни подобри позициите си в ЕС по износ на технологии и знания за развитие на дигиталната инфраструктура. Много български компании развиваха и внедряваха нови технологии в кратки срокове. Запазва се тенденцията разходите за НИРД, които за нашата страна са заложени като 0,5 % от брутния вътрешен продукт, да са недостатъчни в сравнение с публичните инвестиции от 3 % при развитите икономики. Все още чуждестранните инвестиции са основните финансови двигатели на иновациите в страната.
Г-н Руслан Стефанов, Координатор на група Иновации.бг, Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ сподели някои основни заключения и идеи за промяна, въз основа на анализите в доклада Иновации.бг и подновения Иновационен индекс на фондацията. На първо място много важно е да се приоритизира средното ниво на образование като национална цел, поради неговото ключово значение за дългосрочния просперитет на страната. Трябва да сме на ясно и за важната роля, която правителственото лидерство има по отношение на иновациите и тяхната среда. В момента водещата роля за иновационно развитие е поета отново от бизнеса, който осигурява основната част на НИРД, но все още е далече от нивата на изпреварващ ръст в дългосрочен план. Докладът също така подчертава, че както и през предишната криза фирмите успяха да реагират бързо като най-съществена част от тях промениха процеса на работа на своя персонал и методите си на продажби. Но това са сравнително скромни промени. Най-иновативни остават големите фирми в България, както и тези в секторите, свързани с ИКТ. Над 80 % от българските компании са все още с нисък иновационен интензитет. В този контекст важен елемент е създаването на междусистемни, клъстерни връзки между тези големи фирми и малките компании. Това е голям проблем за преодоляване при създаването на високо платени нови работни места. Изисква се лидерство на българския Парламент за създаване на много допълнителни инструменти за подпомагане на иновациите, вкл. иновативна държавна администрация и електронни публични услуги. Важна е и необходимостта за развитие на човешките ресурси и умения през следващите 5-10 г.
В дискусията „Перспективи пред иновационния потенциал: ролята на Националния план за възстановяване и устойчивост“, г-н Мартин Дановски, Председател на Държавна агенция за научни изследвания и иновации, изказа адмирации, че за 16-та поредна година Форумът дава ясна картина на иновационната ни система. Предизвикателствата на 2020 г., които бяха поднесени в здравен аспект, са само върхът на айсберга. Очертаха се ключови дефицити, които не бяха представяни досега, но показаха как да се търси изход от кризисната ситуация – чрез правилно позициониране в новите вериги на отношения и стойност, която произвеждаме. Свързани са и с активното взаимодействие между иновационната и изследователската ни система, която да заработи с пълния си потенциал. Със сигурност важна роля в системата за знания и иновации има и държавата като публичен партньор. Не може да ни радват стагниращите инвестиции и намаляващият брой участници в иновационната и изследователска система. Усилията на Агенцията са насочени към намаляване на тези дефицити. Предприети са и действия по нов закон за научните изследвания и иновациите, специална Оперативна програма за научни изследвания, иновации и дигитализация. В началото на 2021 г. трябва да се планира съществен ресурс от 2,2 мля лева, който може да доведе до сериозен скок на разходите в подкрепа на иновационни дейности. Г-н Дановски определи за успех това, че във всички ключови инструменти и политики, които Агенцията развива, темата за иновациите и новите технологии заема трайно водещо място. Неслучайно Еврокомисарят Мария Габриел популяризира инициатива за Европейско иновационно пространство, в което синхронът, споделянето, синергията и съвместните действия са ключът за успех.
Г-н Бойко Таков, Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, сподели, че въпреки сложната обстановка през годината, Агенцията е подкрепила 25 компании чрез Националния иновационен фонд. Г-н Таков изрази увереност, че през следващата година ще имаме нова крачка в подкрепа на иновациите, особено чрез новата Оперативна програма. В регионален аспект, въпреки че стратегически все още не сме на водещо място, в страната ни има достатъчно човешки ресурс за напредък и възможности за съвместна работа на държавните агенции при създаването и развиването на екосистема за иновации. Такава жизнена екосистема се създава в тясно взаимодействие между държавата, науката, бизнеса и образованието.
Г-н Любомир Станиславов, Изпълнителен директор на Българската работодателска асоциация „Иновативни технологии“, се присъедини към оценките за 2020 г. като много трудна година за бизнеса и иновациите, но и като време за положителни промени, една от които е трансформирането на Асоциацията на бизнес клъстерите в Българска асоциация за иновативни технологии. Кризата с COVID-19 се оказа възможност за секторите автомобилостроене, образование, биотехнологии и ВЕИ. Тя стана катализатор на технологиите, например при автономните автомобили, чието развитие се ускори значително. Това беше един стрес тест за предприятията и икономиката. Част от компаниите подобриха своите резултати – такива са фирмите в автомобилния и ИТ сектор. Големите автомобилни компании в България, производители на сензори и чипове, дори отчитат последните си тримесечия като най-добрите в цялата си история на работа в страната. Това показва, че този сектор е една здрава и перспективна част от българската икономика. Нашият фокус на развитие е върху превозните средства на бъдещето – електрически свързани и автономни автомобили, за които България да е сред лидерите в Европа и света.
Дискусията бе модерирана от г-жа Кристина Ескенази, Председател на УС на Биотехнологичен и здравен клъстер – България , която изказа и някои важни препоръки за развитие на екосистемата от иновативни компании.
Видеостриймингът се осъществи със съдействието на MP Studio – Иновативно предприятие на 2017 г., носител на награда за иновации в креативните индустрии. Фирмата е сред пионерите в областта на проектирането на 3D визуални ефекти и интерактивни инсталации върху различни обекти, създател на иновативна синхронизация между лазерен и видео мапинг, под бранда 4D Experience. Компанията има стотици проекти в цял свят, в т.ч. първи мапинг на пещера, катедрала и подвижен обект (автомобил и автобус). Тя реализира интериорни и екстериорни проекции върху сгради, предимно исторически и културни забележителности и е създател на интерактивната изложба за откриващата церемония за българското председателство на Съвета на ЕС, представяща страната в различни аспекти (исторически, културни, природни и т.н.).
