Дългият и труден път, който предстои на страните от Централна и Източна Европа до присъединяването им към ЕИВС се илюстрира и от макроикономическите им показатели през последните години. В момента огромното мнозинство от тази група страни е все още доста далеч от изпълнението и дори приближаването към маастрихтстките критерии за членство. По отношение на инфлацията (която на годишна база в шестте страни със споразумения за асоцииране варираше между 20 и 120%през 1994 г. според индекса на потребителските цени) и - като резултат - дългосрочното лихвено равнище, нито една от източноевропейските държави не е готова и не би могла в близките две-три години да претендира за членство в ЕИВС. По отношение на останалите два критерия - стабилността на валутния курс и безопасната задлъжнялост на държавата - само Чехия, донякъде прибалтийските страни и в по-малка степен Словения, се доближават и биха могли в обозримо бъдеще да се вместят в изискванията от Маастрихт.

България с инфлация от 121.9%, номинални лихвени равнища по кредитите и номинална обезценка от над 100%, бюджетен дефицит от 6.3%от БВП и висок, дори проблематичен за обслужване държавен дълг през 1994 г. изглежда най-далече сред бившите си източноевропейски партньори от Съвета за икономическа взаимопомощ по пътя към валутната интеграция на Европа.

Пред икономическата политика на България в областта на валутния режим, конвертируемостта на лева и паричната политика се очертават три относително обособени кръга от въпроси, които трябва да бъдат решени, за да има страната реални шансове да се бори за пълноправно членство в ЕИВС в бъдеще:

• постигане на конвертируемост на лева по текущите външноплатежни операции;

• либерализиране валутния режим по капиталовите операции и

• фиксиране на валутния курс на лева към европейската валутна единица с произтичащите от това последици за формулиране и провеждане на паричната политика в частност и макроикономическата политика като цяло.

По-нататък последователно ще бъдат разгледани посочените групи въпроси. Наричаме ги “групи въпроси”, а не “етапи” или “фази”, защото работата по тях може и трябва да върви успоредно, ако се стремим към обозрими срокове на присъединяване към ЕИВС. Същевременно логически те могат да бъдат разграничени сравнително лесно и еднозначно. Успоредния прогрес в трите споменати области не само се налага нормативно от стратегическата цел, но е и практически осъществим както ще се опитаме да покажем в следващите раздели.

Начало на страницата