4.1 Кратка предистория

В началото на февруари 1991 г. като част от пакета на радикалната икономическа реформа, България практически въведе конвертируемост на лева по текущите операции с Постановление на МС No.15.Основното ограничение остана нерешения (към онзи момент) проблем с дълга на Българска външнотърговска банка, наследените около дузина двустранни платежни споразумения със страни като Афганистан, Бразилия и т. н., както и ограниченията за български граждани да купуват валута за туристически цели. Ограничената вътрешна конвертируемост на лева издържа вече пет години политическата и макроикономическа турбулентност на българския преход като ограниченията постепенно отпадат или се смекчават. Така признаването на дълга на БВТБ за държавен и сключване на сделката с търговските банки то Лондонския клуб премахна може би най-значимото ограничение по външните платежи и текущата конвертируемост на лева. “Туристическият” лимит официално бе повишен от равностойността на 10 000 лв. в чужда валута до 2 000 US$, на практика е много лесно да се заобиколи. Либерализацията в България още в самото начало беше много по-решителна отколкото в такива “отличници” на прехода като Чехия и Унгария. Например Чехия сега подготвя законодателство, което да разреши на резиденти да откриват сметки в чужда валута в местни банки като крачка към приемане статута по чл. VIII на МВФ. Не е тук мястото за подробен анализ, но ние сме на мнение, че България вече е платила цената на въвеждане на текуща конвертируемост на лева без напълно да се е възползвала от плодовете й.

4.2 Международни задължения

България е обвързана с преки международни задължения по отношение на текущата конвертируемост на лева с членството си в МВФ и Европейското споразумение.

4.2.1 Член VIII на МВФ

Статутът на България в МВФ е по чл. ХIV.По същество този статут позволява на страната да поддържа и адаптира валутни ограничения, които е прилагала към датата на приемането й за член на МВФ. Статутът по чл. ХIV се разглежда като временен. Всяка страна-членка се очаква да приеме задълженията по чл. VIII. Макар това да е доброволен акт за страната, чл. ХIV предвижда механизъм за надзор и инициатива от страна на МВФ по отношение приемането на чл. VIII и евентуални санкции (прекъсване на кредитирането).

Страна със статут по Чл. VIII на МВФ поема задължения по алинея 2,3 и 4 на същия член да не въвежда ограничения по платежи и трансфери, свързани с текущи международни транзакции, да не прилага дискриминационна валутна практика и множество валутни курсове (коефициенти), както и да откупува собствената си валута от други страни-членки (външна конвертируемост) (Вж. Приложение 1).

Към 31 март 1995 г. 101 страни от общо 178 членки на МВФ са приели статут по чл. VIII на МВФ. Сред тях са 4 страни в преход - Литва, Латвия, Естония и Киргизката република. През 1993-март 1995 27 страни са приели статута по чл. VIII,през 1991-1992 - 6,а за периода 1980-1990 - 18.

Страна, която приема задълженията по чл. VIII на практика декларира, че валутният й режим е свободен от ограничения, упоменати в чл. VIII.Формално това става чрез писмо до управляващия директор на МВФ. Преди това екип от МВФ прави подробен преглед на валутния режим и практика на страната.

С приемане статут по чл. VIII страната сигнализира на чуждестранните си партньори, че ще провежда разумна макроикономическа политика и по този начин няма да й се наложи да прибягва до валутни ограничения по отношение плащанията и трансферите по текущи транзакции.

4.2.2.Европейското споразумение

Чл. чл. 60-61 от Европейското споразумение третират режима на плащанията. Макар формално текстовете да са формулирани като взаимни задължение, на практика става дума за едностранни задължения за България, доколкото валутите на всички страни-членки на ЕО са напълно конвертируеми.

Анализът на текстовете позволява да се направят поне два извода:
1) Чл. 60 обявява задължение за България да поддържа текуща конвертируемост по сделки, “които се отнасят до либерализирано в резултат на това Споразумение движение на стоки, услуги и хора”. С известно приближение, това означава, че България се е съгласила да поеме задължения, аналогични на тези в чл. VIII на МВФ по отношение на Европейската общност.
2) Чл. 61 и 62 подробно третират конвертируемостта на лева по някои капиталови транзакции, главно свързани с преките инвестиции. Текстовете показват, че още на етапа на асоцииране, европейските ни партньори не могат да се задоволят само с текуща конвертируемост на лева. Те са постигнали незабавно задължение за конвертируемост по отношение на репатрирането на печалби и амортизация на преките инвестиции. Това впрочем е в съответствие с българския Закон за чуждестранните инвестиции от 1992 г. В допълнение България е поела ангажименти поетапно да обяви и капиталова конвертируемост на лева. По-специално чл. 62 предвижда след първоначалния петгодишен период да вземе мерки “позволяващи създаването на необходимите условия за по-нататъшно постепенно прилагане на правилата на Общността за свободно движение на капитали”.

4.3 Договорно оформени наши права и защита на интересите ни

По отношение на режима на плащания и конвертируемостта, добре е най-напред българската страна да формулира ясно за себе си в какво се състоят правата и интересите й. Дали в избягване или възможно по-дълго протакане на превръщането на лева в конвертируема валута? Ние не намираме аргументи в полза на такава теза. Международните правила са ясни и установени много преди България да се отвори за света. Конвертируемата валута, заедно с всички предпоставки, които са необходими за постигането и поддържането й е съществен елемент на свързването на стопанството ни със световното и съществен елемент на реформата. От тази гледна точка договорно оформените наши права се заключават в осигуряването на преходни периоди, през които да се осигурят необходимите условия за преминаване към конвертируемост на лева.

Това, което противоречи и би могло да навреди на интересите ни, е пропускането на преходните периоди, не извършването на необходимата подготвителна работа.

4.4 Предложения и срокове

България по същество е готова да обяви незабавно пълна текуща конвертируемост на лева като приеме статута по чл. VIII на МВФ. През последните четири години България упражнява de facto текуща конвертируемост. Прилаганият у нас режим на плаващ валутен курс, очертаващото се рязко падане на годишната инфлация и налаганото и по други причини намаляване на бюджетния дефицит като процент от БВП и през следващите години, както и размера на валутните резерви и очертаващото се състояние на платежния баланс през 1995 г. подкрепят този извод.

За приемането на статута по чл. VIII остават две формални пречки:

- ограничението за закупуване на валута от граждани за туристически цели до 2 000 US$годишно, което на практика не действа и

- формалното действие на 10-12 двустранни платежни спогодби, повечето от тях неактивни. На тези спогодби се гледа като на инструмент за използване на множество валутни курсове и за прилагане на дискриминационна валутна практика.

Възможната последователност на действия е следната:

1. Министерството на външноикономическото сътрудничество прави преглед и анализ на двустранните платежни споразумения. Всички те оперативно се изпълняват от Булбанк (Българска Външнотърговска Банка). Анализът трябва да покаже, кои от тях са активни и кои не. В зависимост от конкретните резултати се приема график за постепенно ликвидиране на този тип споразумения с изтичане на техните срокове и не подновяването им, а там където е възможно и веднага.

2. Управителят на БНБ, в качеството си на управител в МВФ за България, кани мисия на МВФ за преглед на валутния режим и практика на страната предвид намерението й да приеме статута по чл. VIII на МВФ. На мисията се съобщават намеренията на правителството и графика за премахване на двустранните платежни спогодби или се аргументира, че тези които трябва да останат в сила не нарушават задълженията по чл. VIII.

3. Министерския съвет приема промяна в ПМС No.15 и премахва ограничението за физически лица да закупуват валута.

С приемането на задълженията по чл. VIII от МВФ, България автоматично изпълнява задълженията на страната по чл. 60 от Европейското споразумение.

Ограниченията за закупуване и износ на валута за туристически цели, обикновено се обосновават от гледна точка на необходимостта от ефективност на контрола върху капиталовите транзацикции. Премахването на ограничението за закупуване на валута за туристически цели може да се замени с промени в административните процедури по валутни разрешения за “невидими операции”. Например възможно е да се запази разрешителния режим за свободни преводи в чужбина като разрешенията до определена сума (например 5 или 10 хил. долара годишно) са автоматични, а над тази сума контролът и документалните доказателства за издаване на разрешение се засилят. Казано в скоби преобладаващата сега практика у нас е много по-ограничително по “невидимите” операции, особено преводи за лечение, подпомагане на студенти и пр. отколкото “туристическото” ограничение. Базирайки се на остарели и противоречиви нормативни актове администрацията има възможност да проявява произвол при издаването на разрешенията. Още по-важно е, обаче, че администрацията се занимава с дребни въпроси от порядъка на няколко стотин долара, докато износа на капитал в големи размери въобще не представлява проблем.

4. По наше мнение поемането на международни задължения по отношение текущата конвертируемост на лева, налага да се стабилизира уредбата на тези въпроси чрез приемане на Закон за валутния режим и валутния контрол от Народното събрание. Проект за такъв закон може да изработен в срок до една година. (На практика съществува един проект за Закон за сделките с валутни ценности и валутния контрол от 1992 г.). При работата върху проекта е необходимо да се съгласуват и отстранят противоречията в действащите в момента, приемани през различни години закони и подзаконови актове, третиращи тази материя. По-важните от тях са:

• Закон за сделките с валутни ценности и валутния контрол (1966)
• Закон за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции (1992)
• Закон за банките и кредитното дело (1992)
• Закон за Българската народна банка (1991)
• Указ 56 (1989)
• Постановление на МС 15 “За изменение на валутния режим” (1991)
• Наредба за внос и износ на валутни ценности (1994)
• Правилник за приложение на Указ 56
• Наредба за плащанията (1992)
• Наредба за добив и преработка на злато, сребро, платина и сделки...(1966)

Начало на страницата