Както личи от т. 3.2.4 страната не е готова да обяви лева за конвертируем по капиталовите операции веднага, без да се изложи на съществени икономически и финансови рискове. Затова тук предлагаме фазиран и постепенен подход.

5.1 Състояние

Макар левът да е официално неконвертируем за целите на капиталовите транзакции, административният капацитет за налагането на съществуващите ограничения е изключително слаб. Анекдотично се разпространява убеждението, че при няколкото резки обезценки на лева, особено в периода ноември 1993-март 1994 г., ролята на краткосрочни капиталови потоци особено от близки страни с по-нестабилни макроикономически условия, е играл съществена роля. Няма да бъде изненадващо, ако се окаже, че стабилността на лева в началото на 1995 г. се дължи в много по-голяма степен на приток на капитал, отколкото на подобрен търговски баланс. За съжаление квантифицирана оценка на тези процеси е трудно да се представи. Това се дължи в частност на некачествената статистика на платежния баланс.

5.2 Международни задължения

Ако България желае да се присъедини към Европейската Общност в бъдеще, тя трябва да приеме неговите правила за капиталови транзакции без ограничения. По-конкретно страната има бъдещи ангажименти в това отношение по Европейското споразумение. Чл. 61,ал. 2 предвижда, че след края на петата година от влизането на споразумението в сила, България няма да въвежда “каквито и да било нови валутни ограничения по движението на капитали и по текущите плащания, свързани с тях между резиденти на Общността и България и няма да направи съществуващите разпоредби по-рестриктивни”. Чл. 62 по-нататък определя времеви рамки (през двата етапа на Споразумението) за начини и мерки, които България трябва да вземе за “пълното прилагане на правилата на Общността по движението на капитали”.

5.3 Договорно оформени наши права и защита на интересите ни

За защита на интересите ни може да се смята осигуряването на преходни периоди за въвеждане капиталова конвертируемост на лева. Ако тези преходни периоди не се използват за подготовка на необходимите условия за въвеждане капиталова конвертируемост на лева, страната рискува или да понесе икономическите и финансови рискове от преминаване към пълна конвертируемост без да са налице минимално необходимите условия, или външнополитическия риск да поиска удължаване на преходния период.

5.4 Предложения

С оглед на неподготвеността на страната за пълна конвертируемост на лева, предлагаме постепенен подход. Процесът следва да е подчинен на два принципа: приоритет на външната пред вътрешната капиталова конвертируемост и приоритет на дългосрочните пред краткосрочните операции. По-конкретно последователността може да бъде следната:

1. Външна конвертируемост по отношение на преките инвестиции;

2. Конвертируемост по отношение на търговския кредит;

3. Конвертируемост по отношение на дългосрочните портфейлни инвестиции;

4. Конвертируемост по отношение на краткосрочните портфейлни инвестиции.

За да може да се реализира поетапност в отварянето на капиталовата сметка, предлаганият в т. 4.4 Закон за валутния режим и валутния контрол, трябва да остави в компетенциите на правителството бъдещите действия по либерализиране на капиталовите транзакции. Целта на Закона е да обвърже следващи правителства да не ограничават текущата конвертируемост.

Външна конвертируемост на лева по отношение на преките инвестиции може да бъде гарантирана веднага още със споменатия по-горе закон, тъй като тя има вътрешна нормативна база - Закона за чуждестранните инвестиции.

Минимално необходимите и пряко свързани с разглеждания въпрос подготвителни действия, които препоръчваме са следните:

1. Да се изиска от БНБ да се придържа към законовото си задължение за съставяне платежния баланс на страната като уточни информационните си източници, усъвършенства методиката за съставянето му и я съгласува с други заинтересовани институции - НСИ и Министерството на външноиконоическото сътрудничество с оглед минимизиране несъответствията между митническата и банковата статистика. За целта БНБ трябва да укрепи кадрово съответното си организационно звено. В него работят висококвалифицирани кадри, но засега само 3 (трима) специалисти. След като реши кадровия въпрос, БНБ би могла да поиска и техническа помощ от МВФ по въпросите на платежния баланс.

Във връзка с това ще припомним, че през 1992 г. Световната банка отпусна кредит в размер на 17 млн. US$за техническа помощ по изграждането на информационна група по дълга. От този кредит са усвоени 3 млн. US$. Групата по дълга беше създадена към БВТБ и извърши огромна техническа работа по реконсилиация на дълга на БВТБ (всъщност държавния дълг) към външните кредитори. След приключване на процеса групата, доколкото остана, се превърна в организационно звено в БВТБ. Междувременно се натрупаха официални кредити от МВФ, Световната банка, ЕС, Япония и други отделни страни от Г-24, информацията, за структура, падежи, лихвени условия и пр. е разпръсната в Министерство на финансите и БНБ и се поддържа (поне в БНБ) почти на доброволни начала.

Без надеждна информационна база за процесите във външния сектор на икономиката, всяко решение по отношение конвертируемостта на лева не би могло да избегне елементи на хазартност. Икономическата и бюджетната комисии на НС биха могли да изслушат Министъра на финансите и Управителя на БНБ по въпроса за информационното стопанство, свързано с външния дълг на страната.

2. Да се укрепи администрацията, която би трябвало да се занимава с прилагане на режима за разрешаване на капиталови операции. Да се изясни “разделението на труда” между МФ и БНБ в това отношение.

3. Да се вземат необходимите (ако се налага и организационни) мерки за укрепване на банковия надзор и частност за следене на откритите външни валутни позиции на банките.

4. Да се назначи съвместна работна група от представители на МФ и БНБ със следните задачи:
- да проучи подробно по литературни източници опита на развитите и развиващите се страни, които успешно или не, са постигнали пълна конвертируемост на валутите си през последните 15-тина години;
- да направи прогнози за необходимите макроикономически параметри, при които се минимизират финансовите рискове от преминаване към пълна конвертируемост на лева;
- да оцени порядъка на вероятните рискове;
- да предложи на правителството мерки и график за либерализиране на капиталовия режим в качеството на подготовка за предвиденото то чл. 62,ал. 2 от Европейското Споразумение разглеждане от Съвета за асоцииране “начини, позволяващи пълното прилагане правилата на Общността по движението на капитали”.

Начало на страницата