6.1.Какво печелим?

По-съществените потенциални положителни ефекти за страната от включването й в ЕИВС се изразяват в:

1) "внос" на стабилност на паричната единица; В годините на прехода след либерализацията на валутния пазар левът преживя относително дълги периоди на стабилност, но и няколко по-кратки периоди на сътресения и скокообразни кризи. Замяната му с ЕКЮ - съгласно очакванията за висока степен на стабилност на европейската парична единица - би направила стабилно относително нестабилното законно платежно средство на територията на България.

2) "внос" на ценова стабилност; Доколкото макроикономическата теория и практика сочат нестабилността на националната валута като основен източник на ценова и стопанска нестабилност - особено за малки и силно отворени икономики в режим на плаващ валутен курс като българската - замяната на лева с ЕКЮ би стабилизирала и вътрешното ценово равнище.

3) "внос" на централно-банкова репутация; Реномето на една централна банка се гради десетилетия наред с провеждане на благоразумна, независима дългосрочно-ориентирана неинфлационна парична политика. Като изпълняваща функциите на централна банка отскоро и в условията на безпрецедентен в стопанската история и поради това с висока степен на неопределеност преход от командно-административно управление на икономиката към пазар, БНБ - макар да се старае - не е съумяла (по обективни причини, и не само) да си създаде такава репутация, каквато би имала бъдещата независима и създадена по образец на германската централна банка (Deutsche Bundesbank) ЕЦБ. Подчиняването на БНБ на ЕЦБ в рамките на ЕСЦБ би повишило доверието на икономическите агенти в централно-банковата институция и в политиката, която тя провежда.

4) по-голяма определеност и повишена предсказуемост на макроикономическата среда и макроикономическата политика; В съчетание, първите три ефекта водят до четвъртия.

5) понижени инфлационни очаквания; В съчетание, първите четири ефекта водят до петия, който е много важен за макродинамиката на цените и производството и създава благоприятна среда за неинфлационен растеж и повече заетост.

6) елиминиране на валутния риск в рамките на ЕС (в същото време валутният риск се запазва по отношение на сделките извън ЕИВС), а оттук и стимулиране на търговията със стоки, услуги и финансови инструменти на територията на съюза, което на свой ред ще допринесе - чрез икономиите на мащаба и сравнителните преимущества - до по-рационално използване на ограничените ресурси, повишена ефективност и производителност и повече растеж.

7) участие в "оптимална валутна територия" (съгласно стандартното й определение от Мъндел в смисъл на територия на свободно движение на фактори на производството), а оттук - по аналогия с обосновката на предходния ефект - и стимул за дългосрочен икономически растеж и постепенно приближаване на жизнените стандарти в България към тези на западноевропейските страни.

6.2 Какво губим?

По-съществените потенциални отрицателни ефекти за страната от включването й в ЕИВС се изразяват в:

1) загуба на относителната автономност на паричната (валутната) политика (т. е. монетарният инструмент на макроикономическо регулиране се предава в ръцете на бъдещата ЕЦБ, а фискалният като последица значително се видоизменя); тази загуба всъщност е основната - тя може да се разложи на компоненти съобразно вариантността на целите, механизмите и инструментите на паричната политика (и взаимозависимостта им с тези на фискалната) в различни периоди и да се сведе до поредица от техни конкретизирани изменения. В по-общ икономически и политически план тази основна загуба би довела до следните (производни на пожертваната независимост на паричната политика) по-главни неблагоприятни последици:

2) загуба на възможността за регулиране (уравновесяване) на платежния баланс и стимулиране на БВП чрез изменения на валутния курс (по-специално чрез обезценка (девалвация), стимулираща непосредствено нетния износ и - в крайна сметка - съвкупното търсене и производството);

3) относителната загуба на суверенитет (централната банка не би могла да финансира - чрез бюджета - национално обосновани разходи, напр. за "омекотяване" на икономически шокове или за отбрана);

4) опасност от проява на очакваната от специалистите дългосрочна склонност към провеждане на продефлационна политика от бъдещата ЕЦБ (повлияна от приоритета на ценовата стабилност, утвърден с договора от Маастрихт, и структурирането й по модела на Deutsche Bundesbank), която постоянно да излъчва депресивни импулси за икономиките - особено вредни при наличие на асинхрон в икономическите цикли на страните- участнички (ситуация, характерна за Западна Европа при неотдавнашната рецесия, въпреки стремежът и полаганите усилия за конвергенция).

6.3.Законодателно-нормативни последици

Валутните аспекти на законодателно-нормативните последици от присъединяването на България към бъдещ ЕИВС се изразяват в необходимостта от хармонизиране на българските закони и подзаконови нормативни актове (някои вече много остарели), регулиращи областите на :

- паричната политика;
- валутната политика;
- фискалната политика;
- икономическата политика като цяло.

Ще се наложат съществени промени и в законите за централната банка и държавния бюджет.

По линия на международноправното законодателство, България ще следва да се присъедини на определен етап към ЕИВС като подпише и ратифицира следните международни договори:

- Римския договор за създаване на Европейска общност;
- Единния европейски акт;
- Базелския акт за участие в Европейската валутна система;
- Договора от Маастрихт за икономически и валутен съюз.

Наред с това ще бъде необходимо законодателно да се учредят и институционализират органите и механизмите на общоевропейската валутна интеграция във вътрешноправен и международноправен аспект, като се постигне хармонизация на вътрешното с международното право, както и на националната с общоевропейската политика и на инструментите за нейното осъществяване, във връзка със:

- създаването и функционирането на ЕВИ (ЕЦБ);
- създаването и функционирането на ЕСЦБ;
- необходимостта от изменения в целите, устройството и функциите на БНБ в съответствие с бъдещата й роля на една от "националните централни банки" в ЕСЦБ.

Съгласно предложенията по-нататък (точка 6.5)във връзка със създаването и функционирането на евентуални институции и механизми по присъединяването на България към ЕИВС, ще бъде необходимо законодателно учредяване и регламентиране на дейността на някои от следните възможни структури (алтернативно):

- национален стабилизационен валутен фонд;
- регионален (източноевропейски) стабилизационен валутен фонд;
- споразумение в рамките на ЕСЦБ за съгласувани многостранни стабилизиращи интервенции;
- паричен комитет (currency board);
- национален фонд за омекотяване на ефектите от икономически шокове (shock-absorber fund).

Пояснения относно ролята на подобни структури са дадени в точка 6.5 от настоящия материал.

6.4.Последици за макроикономическата политика

Съгласно предвиденото в Договора от Маастрихт присъединяването на страна към ЕИВС би предизвикало сериозни изменения в целите, инструментите и механизмите на макроикономическата политика на национално равнище. Накратко, отражението на маастрихтските принципи върху националната макроикономическа политика би могло да се представи като разделяне на центровете за управление и регулиране на двата й основни компонента: общата (наднационална) парична (валутна) политика се формулира и провежда централизирано от независима и по закон ориентирана към ценова стабилност ЕЦБ, докато - въпреки наличието на общи ръководни правила, които значително я видоизменят - фискалната политика остава до голяма степен децентрализирана на национално и регионално ниво чрез самостоятелността на местните бюджети. Освен върху двата основни компонента (паричен и фискален) на макроикономическата политика, интеграционните процеси - дори в случая още преди достигането им до етапа на ЕИВС - оказват въздействие и на практика в Западна Европа вече повлияха и върху останалите й компоненти (външнотърговска, подоходна и структурна политика). Резултатът е: загуба на търговската политика като инструмент за макроикономическо регулиране на национално равнище (поради преминаването й към наднационално равнище на регулиране в рамките на ЕИВС); видоизменена (унифицирана на наднационално равнище) политика на доходите; видоизменена (съгласувана на национално и наднационално равнище) структурна (supply-side) политика.

Поради високата степен на взаимозависимост между компонентите на макроикономическата политика и комплексното им влияние върху икономическата среда, измененията във всички от тях - пряко или косвено - имат сериозно отражение и върху паричната политика. Най-силна обаче е взаимната връзка (права и обратна) между паричната и фискалната политика, затова акцентът на анализа по-долу е поставен именно върху връзката между тях.

Загубата на паричната (валутната) политика като инструмент за макроикономическо регулиране на национално ниво (поради преминаването й към наднационално равнище на регулиране в рамките на ЕИВС) има две преки следствия върху приходната страна на държавния бюджет;

- загуба на инфлационния данък като източник на приходи в националния бюджет.
- загуба на емисионния доход като източник на приходи в националния бюджет

Същевременно, участието в ЕИВС би означавало достъп до значителни пера в разходната част на бюджета на ЕС и би открило възможности за:

- субсидиране на националното селско стопанство по линия на общата селскостопанска политика на ЕС;
- субсидиране на структурното развитие на изостанали региони по линия на структурните фондове на ЕС.

По такъв начин националният бюджет би могъл да бъде разтоварен от необходимостта да извършва определени разходи, което би компенсирало частично посочените по-горе загуби на приходоизточници и би съдействало в известна степен за неговото балансиране.

Наред с преките последици за паричната политика, включването на страната в ЕИВС би имало и косвено отражение върху нея по линия на видоизменената фискална политика, изразяваща се в:

- изискване за балансираност (с допустими малки отклонения и изключения) на националния бюджет;
- налагане на ограничение върху държавния дълг;
- невъзможност за пряко финансиране на бюджетния дефицит от централната банка по силата на законодателен акт на националния парламент;
- забрана за финансиране чрез овърдрафт на националния и регионалните бюджети.

Макроикономически проблем, произтичащ от присъединяването към ЕИВС, е и противодействието на шокове върху съвкупното предлагане /ценови шокове/ и съвкупното търсене. Стандартните рецепти за приспособяване към външен ценови шок или за противодействие и стабилизация на икономическия цикъл, които предписва съвременната макроикономическа теория, отреждат съществена роля на паричната политика. Чрез изменение на паричната маса централната банка може да "смекчава" ефекта от ценови шок и да "изглажда" колебанията в цикличността на икономическата активност (за сметка на известно покачване на ценовото равнище в средносрочен аспект - преди всичко в първия случай). С централизацията на манипулирането с паричния инструмент на наднационално ниво, акомодативна парична и противоциклична стабилизационна политика би могла да бъде провеждана единствено в рамките на целия ЕИВС, т. е. когато шокът има общоевропейски, а не национални измерения. В такъв смисъл неакомодираните икономически шокове с регионално или национално значение биха предизвиквали изменения в производството и заетостта. За да им се противодейства в някаква степен, държавите биха могли да използват национални фискални инструменти, напр. фондове, които да действат като автоматични стабилизатори на местната икономика.

6.5 Етапи, институции, механизми

Различията в мненията и прогнозите за хода на интеграционните процеси в Европа са естествени поради високата им степен на неопределеност. Затова са вариантни и дискусионни вижданията за хронологическото и организационно-институционалното им осъществяване. От гл. т. на прехода към валутен съюз по-долу се очертава процес на присъединяване на България към ЕИВС, който е възможно да премине през следните няколко етапа (като за всеки от тях се предлагат съответстващи му институции и механизми):

1) Етап I - режим на управлявано плаване на лева при постепенно снижаване на колебанията му спрямо европейската парична единица (ЕКЮ) до фиксирането му в ЕКЮ (в по-широки или по-тесни граници на колебания); продължителност 3-5 години; подобен режим на валутния курс би могъл икономически да се обоснове като вероятен от гл. т. на:

- задълбочаването на процесите на интегриране, които ще се изразяват и в постепенно уеднаквяване на ценовите равнища поради мобилността на факторите на производство;
- провеждането на благоразумна, съобразена с приближаването към маастрихтските критерии за членство в ЕИВС макроикономическа и парична политика;
- затихването на инфлационните процеси с преминаването към по-късни етапи на прехода (т. е. с отдалечаването от първоначалния ценови скок при първата, най-силна вълна на постсоциалистическата ценова либерализация и последвалите я още няколко по-слаби и с постепенното установяване на пазарни механизми в стопанството посредством процесите на приватизация, налагане на твърди бюджетни ограничения на всички икономически агенти и развитие на институционални структури за регулиране на икономиката в пазарна среда).

Най-големи трудности за постепенното дългосрочно стабилизиране на лева преди окончателното му фиксиране в ЕКЮ ще възникнат във връзка с необходимостта от положителен, или поне уравновесен (общ) платежен баланс с оглед на ангажиментите по изплащането на външния дълг на страната. Възможности за разумна корективна политика обаче остават (по-скоро преди включването на България в ЕИВС), доколкото текущата и капиталовата сметка реагират по противоположен начин на поскъпването/обезценяването на националната парична единица (или повишаването/понижаването на местните лихвени проценти). Стабилизиращо въздействие върху валутния курс на лева би имал притокът на трайни постъпления от износ (преди либерализацията на капиталовите потоци) и/или на преки чуждестранни инвестиции (след това) в страната в условия на недългов и неинфлационен растеж.

2) Етап II - фиксиране на лева при допустими отклонения като диапазоните на тези отклонения могат да се стесняват последователно до или направо да се дефинират в границите на т. нар. "тясна лента" на ЕВКМ от плюс-минус 2.25%. Ако бъде предпочетено последователно фиксиране на лева на няколко стъпки (което не изключва варианта на пълзящото му прикрепване), разглежданият втори етап може да бъде всъщност и първи, като алтернатива на периода на управлявано плаване, обсъждан по-горе. Възможните фази на стесняването на диапазона на колебание биха могли да бъдат поне две: в граници плюс-минус 15%(сегашната "лента" в ЕВКМ) и плюс-минус 6%(неотдавнашната "широка лента" в ЕВКМ) от фиксирания курс на лева в ЕКЮ (този втори етап също предполага алтернатива - управлявано плаване (имплицитно или експлицитно) в същите граници); продължителност 1-2 години; в случай че фиксирането на курса не премине през няколко фази, а стане директно в рамките на тясната лента, периодът на управлявано плаване би го предшествал (и вероятно би продължил по-дълго, отколкото ако бе следван от поетапно фиксиране); тогава този пореден преходен период към крайната цел (означен тук като етап II)ще бъде пропуснат, като направо се премине към следващия;

3) Етап III - фиксиране на лева при допустими отклонения в диапазон плюс-минус 2.25%от курса му в ЕКЮ; продължителност поне 2 години, за да бъдат изпълнени изискванията за участие в третия етап на ЕИВС.

В рамките на изброените по-горе три (или два, ако се изключи средния) етапа в България биха могли да бъдат създадени и да функционират следните институции:

- стабилизационен валутен фонд - национален или регионален (т. е. източноевропейски) според целите и териториалния си обхват, или - като (по-добра) алтернатива:

- споразумение в рамките на ЕСЦБ за съгласувани стабилизиращи интервенции, по което страна да бъде БНБ.

В първия случай централната банка би имала на разположение фонд в ликвидна форма и в достатъчен (от гл. т. на оборота на местния валутен пазар) обем, съставен от кошница валути (в т. ч. и от валути на нечленуващи в ЕИВС държави), който да се използва при стабилизиращи интервенции по отношение на националната парична единица (ако бъде избран националният вариант на стабилизационния фонд) и/или валутите на държавите от Централна и Източна Европа (ако бъде избран регионалният вариант).

Във втория случай стабилизиращите интервенции биха могли да бъдат координирани и провеждани съвместно с участието на всички банки в ЕСЦБ в много по-голям мащаб, като по такъв начин и ефектът им би бил далеч по-силен. И двата варианта са имали материални или идеални исторически прецеденти.

Първият вариант - в националната си разновидност - бе прилаган от Полша по силата на споразумение с Международния валутен фонд (МВФ) при фиксирането на курса на полската злота. В своята регионална разновидност вариантът е обсъждан в рамките на Асоциацията за валутен съюз на Европа в началото на 90-те години в контекста на бъдещото приобщаване на страните от Централна и Източна Европа към валутния механизъм на ЕС. Във връзка с осъществяването му бе предлагано създаването на Надзорен съвет за ЕКЮ-зоната, който да управлява резервите на фонда и механизмите му за краткосрочно финансиране, да наблюдава макроикономическата политика на страните участнички и при необходимост да налага условия за приспособяване на икономиките им. Този съвет би включвал представители на източноевропейските страни, ЕВИ (впоследствие ЕЦБ), МВФ, както и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Банката за международни разплащания (БМР) в Базел.

Вторият вариант на сътрудничество е застъпен в договора от Маастрихт, доколкото в него се предвиждат тесни консултации и координация на действията в областта на паричната и валутната политика в рамките на ЕВИ и ЕСЦБ (през втория и третия етап на ЕИВС, респективно).

Очевидна е ползата от подобни механизми за стабилизиране на източноевропейските валути чрез набавянето на допълнителни средства за валутни интервенции. Ясен е и основният възможен неблагоприятен ефект- доколкото тези механизми ще бъдат изградени на многостранна основа, загубата на известна икономическа и политическа независимост е неизбежна.

4) Етап IV - окончателно и неотменимо фиксиране на лева в ЕКЮ (без допускане на никакви отклонения от този курс).

5) Етап V - замяна на лева с ЕКЮ.

През последните два етапа (които може да се разглеждат и като - и по същество представляват - един, тъй като четвъртият етап би могъл да бъде кратък, но също така би могъл да бъде и последен, ако многостранното фиксиране в ЕКЮ (без да се емитира физически това платежно средство) се запази при използване на всичките национални валути от кошницата) би могла да се създаде и да функционира институция подобна на опериращите в някои постсоциалистически икономики парични комитети (currency board). В този смисъл би било полезно да се анализира опита на страни като Естония и Латвия.

Друга институция, която би могла да се изгради и функционира през последните два етапа, е свързана с отсъствието на национален имунитет срещу въздействието на икономически шокове. Доколкото паричната политика е предадена на наднационално ниво, а фискалната - като резултат - видоизменена, акомодативната и/или противоцикличната стабилизационна политика остава възможна единствено на общоевропейско равнище. За омекотяване на ефектите от икономически шокове могат да се използват фондове (shock-absorber funds), подобни на резервните фондове на банките напр., които да действат на принципа на автоматичните стабилизатори на икономиката (трансфери и данъци). Тези фондове биха могли да се охарактеризират като фискален инструмент, който се пълни (самофинансира) по време на икономически подем или благоприятен шок върху съвкупното предлагане или търсене или цените чрез автоматични (изчислявани по формули, задължителни) или доброволни вноски от повишените печалби и/или доходи, за да се използва за уравновесяване на съвкупното търсене и предлагане или стабилизиране на общото ценово равнище в периоди на рецесия или неблагоприятен шок.

Начало на страницата