|
|
Горещите точки на иновациите
Без съмнение клъстерите
представляват оптимална предпоставка за разгръщането на иновациите, тъй
като те гарантират интензивни комуникации между участниците в тях. В повечето
европейски държави съществуват клъстери, но са разработени и многобройни
политически мерки за тяхното стимулиране. Този факт беше отбелязан на
работна среща, посветена на диаграмата на европейските тенденции в иновациите.
Клъстерите представляват гореща тема при разработването на иновационно-политически
мерки: национални и регионални правителства в много европейски страни
разработват политики в подкрепа на образуването на индустриални клъстери,
в които могат да се пораждат иновации. Един от трите раздела на диаграмата
на европейските тенденции в иновациите е политическият бенчмаркинг, който
позволява на вземащите политически решения да сравняват аспекти от своята
собствена политика със съответните аспекти в други държави.
Според докладчика на работната
среща Клер Ноувелерс от MERIT (Икономически изследователски институт за
иновации и технологии на университета в Маастрихт) концепцията за клъстерите
се е появила отдавна и се е превърнала във всеобщо понятие с много различни
значения в отделните европейски страни. Под понятието клъстер могат да
се разбират както малки мрежи от МСП в ограничен географски район, така
и мегаклъстерите в Дания или Финландия, които заемат огромен дял от промишлеността.
Много е трудно да се намерят общи политически мерки, които могат да подкрепят
различните концепции.
В служба на иновациите
Всеобщо е мнението, че клъстерите са добри за иновациите, но г-жа Ноувелерс
счита, че за тях и за начина на функционирането им все още се знае много
малко. Въпросът би трябвало да се проучи основно. Много малко хора са
се занимавали с изследване на ефекта от дейността на клъстерите. Съществува
опасност те да се приемат за панацея, а това не бива да се допуска.
Освен неоспоримата полза от
клъстерите съществуват и някои недостатъци, които не стимулират иновациите,
а по-скоро ги спъват. Според участниците в работната среща една от малко
познатите опасности е отвръщането от околния свят: когато група фирми
прекалено много се занимават само със себе си, съществува риск те да загубят
представа за технологичното и пазарното развитие извън клъстера и по този
начин да позволят на конкуренцията да ги надмине.
Решаващ фактор за успеха на
клъстерите е отвореността към външния свят. Пазарът трябва да играе своята
роля, но не бива да се пренебрегват печелившите. Мрежите, които са отворени
към нови членове и външни идеи, са много по-успешни, отколкото недостъпните
и негъвкавите. Чисто хоризонталните мрежи от МСП могат да подпомагат своите
членове и дори да ги правят по-силни, но те не спомагат за разработването
на нови технологии. Един иновативен клъстер би трябвало да обхваща различни
елементи, за да достигне до критична маса. Разбира се, най-важни са фирмите,
но са необходими и други ресурси като университети, изследователски центрове,
инвеститори и посреднически агенции.
Европейска политика
В Европа се използват различни мерки в подкрепа на клъстерите. Много от
тях обаче не се възприемат категорично като такива. Резултатите от работната
среща позволяват да се направи заключение, че политиката за клъстери не
се различава съществено от иновационната политика в най-общия й вид. Инструментите
в подкрепа на клъстерите по принцип не са нови, нова е комбинацията от
тях. Предизвикателството за политиците се крие в това да открият вярната
комбинация.
Общинските и регионалните
власти са по-скоро в позиция да усвояват мерките в подкрепа на клъстерите.
Главните действащи лица трябва да бъдат в близост до предприятията. Политиките
в подкрепа на клъстерите, разработени на европейско равнище, не биха могли
да бъдат общовалидни и правилни за всички. Европейският съюз би трябвало
да играе основна роля при опростяването на обмена на добрите практики,
а освен това оценката на мерките в подкрепа на клъстерите би трябвало
да се осъществява на европейско равнище.
Идентифицирането на клъстерите
е относително лесно, но измерването на равнището на коопериране или на
динамиката в рамките на един клъстер е доста сериозен проблем. По принцип
е възможно в цяла Европа да се въведат анализи по сектори, което ще позволи
на отделните държави и региони да сравнят своите показатели с показателите
на другите. Подобен анализ трябва обаче да се основава на традиционни
дефиниции на секторите, а един от основните белези на много клъстери е,
че те обединяват различни сектори, което от своя страна означава, че анализът
не би ги обхванал ефективно.
Отвъд границите
Съществува и друг широк аспект на подкрепата на клъстерите, където ЕС
би трябвало да играе важна роля. Той би могъл да помогне за премахване
на административните граници, които спъват обществената подкрепа за клъстери
и други инициативи. Информацията и подкрепата за трансгранично сътрудничество
между клъстерите на европейско равнище биха могли да бъдат много различни.
Например белгийските региони Фландрия и Валония през последните години
са разработили политики за клъстери, но управленската система пречи на
всякакви връзки между тях, въпреки че съществуват достатъчно възможности
за контакти. Г-жа Ноувелерс е на мнение, че в много случаи съществуват
очевидни възможности за връзки между клъстерите в двата региона, които
биха могли да бъдат много полезни.
В много държави с подкрепата на Генерална дирекция "Регионална политика"
на Европейската комисия са изградени национални мрежи, но липсват достатъчно
канали за дискусии. На този стадий работната среща си беше поставила за
цел по-скоро да търси пътища за създаване на контакти между клъстерите
в различните страни, а не толкова създаването на отделни трансгранични
клъстери, въпреки че в дългосрочна перспектива съществуват конкретни възможности
за това.
Комуникации
Според Ноувелерс един клъстер трябва да бъде "закотвен" някъде
географски. Близостта е решаваща, въпреки че става все по-лесно да се
комуникира с цяла Европа и извън нейните рамки. Близостта е най-важна,
когато трябва да се пренасят неформални знания и информация в подкрепа
на ефективни и навременни иновации. Решаващо значение за успеха има също
така ясната визия за развитието на клъстера. Би било много лесно, ако
една личност или дори една фирма или организация поеме водеща роля с необходимата
благословия от другите. С тази задача малките клъстери се справят много
по-добре, отколкото мегаклъстерите. В по-големите клъстери се прилага
друга стратегия: това е териториалната стокова (фабрична) марка, която
идентифицира един регион с определена индустрия или с определена продуктова
група. В някои случаи стоковата марка, създадена от властите, не е нищо
друго освен добро пожелание, но би могла да окаже и полезна услуга на
фирмите. Подходящ начин за подбор на клъстерите, на които този род помощ
би могъл да им бъде полезен, е конкурсното начало с външни оценители.
Тази система се прилага в Германия и оценителите успяват да докажат основателността
на претенциите на клъстерите, участници в конкурса.
Източник: Innovation
& Technology Transfer 5/2003
| |
|
