|
|
Рецепта за икономически растеж
По-голям бюджет за образование и изследвания и независима Европейска агенция за наука и изследвания са само две от препоръките за по-задълбочено преразглеждане на икономическите политики на ЕС.
Фактът, че Европа не успява да достигне САЩ по икономически растеж, говори за невъзможност да се адаптира към променящите се условия, твърди група експерти*, начело с Романо Проди, председател на Европейската комисия.
Групата, председателствана от Андре Сапир от Свободния университет в Брюксел, бе помолена да преразгледа цялата система от икономически политики на ЕС в духа на Лисабонската среща на върха и на приемането на 10 нови държави членки и да предложи стратегия за по-бърз растеж, стабилност и съгласуваност в разширения Европейски съюз.
“Бавният растеж в Европа е симптом за нашите затруднения да се адаптираме към променящата се среда”, заяви Сапир. “Единният пазар бе замислен преди 20 години, но вече не живеем в свят, в който големите икономики могат сами да осигурят растеж и конкурентоспособност. Трябва да променим регулативните политики и политиките за конкурентоспособност, за да насърчим навлизането на нови бизнес дейности.”
Той добави, че не е достатъчно само да се улесни пътят към пазарна реализация, ако новите фирми трябва да водят битка за растеж. “Ако вземем за пример фармацевтичния сектор, ще видим, че 50 % от новите аптеки в САЩ са открити от нови фирми, докато в Европа този процент е само 10. Ние също имаме нови фирми, но по някакъв начин те не успяват да се превърнат в големи играчи, способни да се състезават със съществуващите лидери на пазара. Необходими са ни политики, които да насърчават не само изграждането на нови фирми, но и тяхното израстване.”
Улеснена/опростена мобилност
Друг приоритет е да се заложи на дългосрочните регулации за свободно движение на работната ръка, за да се преодолеят практическите препятствия като езикова бариера, транснационално признаване на квалификациите/дипломите, пенсионните права и обезпечаване със средствата, необходими на работниците за придвижване между страните членки. Освен това групата предложи системата на “зелената карта”, която позволява свободното придвижване на граждани на страни извън ЕС, ако те са легално приети в коя да е страна членка.
Но едно от най-радикалните предложения на групата е реформа на бюджета на ЕС, която да предвиди повече пари за дейности за насърчаване на растежа – по-специално в областта на образованието и изследванията.
Според предложенията всички икономически и социални разходи на съюза ще се получават само от три фонда, насочени към икономически растеж, икономическо сближаване между страните членки и икономическо преструктуриране. Фондът за икономически растеж ще обслужва научните изследвания и развитие, иновациите, образованието, обучението и инфраструктурата. Фондът за икономическо сближаване между страните ще помага на страните с ниски доходи да изградят институции и да привлекат инвестиции в човешки и физически капитал. Фондът за преструктуриране ще подпомага движението на работна ръка и ще предоставя помощ за реконструкция на селскостопанския сектор. Ако се запази таванът на настоящия бюджет, голяма част от допълнителното финансиране ще бъде отклонена от общата аграрна политика, която сега поглъща 45 % от бюджета на ЕС.
Независима агенция
Средствата за изследвания и развитие биха могли да дойдат от Фонда за растеж, но докладът се отнася критично към начина, по който в момента се разпределят по-голяма част от изследователските фондове в Европа. Сапир вярва, че финансирането на научните изследвания трябва да се осъществява прозрачно, на базата на свободната конкуренция и контрол, както е възприето в Обединеното кралство и в северните страни, и призовава за създаването на независима Европейска агенция за наука и изследвания по образец на Американската национална научна фондация.
“Въпросът не е за повече пари. Въпросът е за по-качествени пари”, обяснява той. “Те вървят ръка за ръка. Дори наличните средства, които са твърде малко, не се насочват оптимално. Затова ние отправяме няколко практически препоръки за изграждане на една много по-конкурентна и развиваща се отдолу нагоре система на финансиране в сравнение с тази, която имаме днес. Това трябва да стане предимно с помощта на независима агенция. Ние не казваме, че всичко трябва да върви отдолу нагоре, а искаме да насърчим изследователите от академичните среди и от индустрията да лансират идеи. По-продуктивно е да дадеш възможност на изследователите да решат върху какво искат да се съсредоточат, отколкото да им кажеш в каква област трябва да работят.”
Данъчни кредити
Що се отнася до частните изследователски разходи, групата защитава системата на данъчно кредитиране, за да стимулира инвестиции за изследвания и иновации – особено чрез малки стартиращи фирми. Описана в доклада като “единственият най-ефективен инструмент за привличане на инвестиции”, системата на данъчните кредити вече се използва в някои страни в ЕС и е по-лесна за администриране в сравнение с преките грантове. Те възнаграждават успеха (само печеливши компании могат да се възползват от тях) и “не разчитат на бюрократи да излъчат победителите”.
Препоръчва се увеличаване на разходите за висшето образование. Сапир отбелязва, че е констатирано, че обществените средства, които Европа отделя за висше образование, са по-малко от средствата, които отделят САЩ. В доклада се констатира, че е крайно наложително в Европа незабавно да бъдат създадени висши училища, които да достигнат качеството на най-добрите американски факултети. Центровете за компетентност ще бъдат в състояние да привлекат най-добрите университетски кръгове в света, включително кадри, които напускат европейските институции поради липса на подходяща среда.
Европейският съвет цели да достигне 3 % от БВП за научни изследвания (понастоящем 1,9 %). Докладът одобрява и предлага същия процент да бъде заделен за висше образование (понастоящем 1,4 %).
Последвалите препоръки на доклада на Сапир са свързани с макроикономическата политика, с подкрепата за страните с ниски доходи и с институционалната реформа.
* Пълният текст на доклада на групата “Дневен ред за растежа в Европа” може да се изтегли от http://europa.eu.int/comm/dgs/policy_advisers/experts_groups/ps2/docs/agenda_en.pdf
Източник: Innovation and Technology Transfer, 6/2003.
| |
|
