|
|
Пари за технологии
Едно ново изследване показва, че голяма част от рисковия капитал, инвестиран в ранния етап на иновативните високотехнологични фирми, понастоящем е свързан с разширяване на бизнеса и сливане заради лошите пазарни условия и по-големия риск.
“Пари за растеж” – доклад, публикуван от ПрайсуотърхаусКупър, анализира частните инвестиции в технологичния сектор през 2002 г. На базата на изследване на инвестициите във всички производствени сектори в цяла Европа авторите обобщават данните по сектори и страни и в заключение обрисуват мрачната картина за иновативните малки и средни предприятия, търсещи инвестиции на ранните етапи на своето развитие.
Тъй като няма индикации за подобрение, главният автор – Кайт Арандейл, обобщава, че възприеманият като рисков инвестиционен климат в Европа изисква оживление в технологичния сектор, за да могат сделките със собствен капитал да дадат тласък и да освободят средства за повече иновационни технологии.
Цифри, които будят загриженост
С инвестираните 27,6 млрд. евро 2002 г. е втората най-добра година за европейските производствени инвестиции за всички времена. Това е далеч по-малко от 35-те млрд. евро, инвестирани през 2000 г., но все пак е ясно, че има наличен капитал. За съжаление технологичните инвестиции спадат с 29 % до 5,3 млрд. евро, като се запазва тенденцията на спад от 2000 г. (вж. фиг. 1).
Фиг. 1. Общи европейски технологични инвестиции 1997 – 2002 (в млн. евро)
Сливането на управлението като дял в общите инвестиции се повиши до 41 %. Загриженост буди новият частен собствен капитал, генериран през 2002 г., особено в частта си “рисков капитал”. Увеличените фондове през 2002 г., предназначени за инвестиране в началния и ранния етап на разширение, отбелязаха спад до 4,3 млрд. евро, или 16 % от общите европейски инвестиции. Понижението спрямо 24 % за 2001 г. е тревожен индикатор за всички заинтересувани от иновационните технологии.
Къде отиде рисковият капитал? Отговорът, който дава докладът, е, че инвестициите в рисков капитал са се пренасочили. Финансирането на ранния етап се насочи към експанзия и сливане през по-късния етап. В цялата индустрия дейностите по поглъщане и сливане се повишиха до 61 % от всички инвестиции спрямо типичните 40-50 % през по-ранните години. В технологичния сектор сливането се удвои от 15 на 29 %.
“Има два аспекта на това преориентиране на капитала”, обяснява Арандейл. “Инвеститорите не са склонни да рискуват в настоящия момент, усещайки, че технологии като 3G телефонията изпреварват пазара. Те са ентусиазирани от навлизащите технологии като радиочестотни ID тагове, но инстинктивно си казват “Спри и виж”. Второ, много пари са затворени в съществуващи инвестиции. Лошата пазарна оценка на технологичните фирми намалява стимулите за продажба на дялово участие и реинвестиране. Затова те предпочитат да рефинансират съществуващи инвестиционни ниши, докато чакат възстановяването на финансовия пазар да им предложи привлекателен изход от ситуацията. Това води до спад на високорисковата част от рисковия капитал. В резултат имаме финансов дисбаланс на инвестиционната сцена, която макар че предлага търговска защита на инвеститорите, не предвещава нищо добро за перспективните технологии, търсещи комерсиализация.”
Държави и сектори
Разбивката по страни и сектори показва голямо разнообразие в инвестиционното поведение. Компютърният софтуер остава водещият инвестиционен сектор въпреки 45 % спад до 1,3 млрд. евро и намаляващ дял.
След това се нареждат биотехнологиите, отбелязващи повишение на инвестициите с 31 %, т.е. до 1,1 млрд. евро. Но тази обещаваща картина скрива отклоняването на финансиране в доказани биотехнологични фирми, търсещи средства за разширяване на дейността. Комуникационните технологии заемат трето място с няколко сделки за сливане. Като цяло спадът на инвестициите в ранните фази, дължащ се на увеличените действия по сливане и поглъщане, е общо явление.
В доклада се обхващат 21 страни, като се обръща внимание на националните различия. С големи инвестиции в сливането Франция води по инвестиции на собствен капитал в технологии (1,2 млрд. евро), следвана от Англия и Швеция. По отношение на инвестициите в рисков капитал Англия водеше с 800 млн., следвана от Германия и Франция. В Ирландия, Дания, Швеция и Швейцария технологиите отнемат 50 % от всички частни инвестиции, доста повече от по-големите страни.
В последната си част докладът прави сравнение със САЩ. Въпреки значителния спад през последните години американските рискови инвестиции в технологии, възлизащи на 18,7 млрд. евро, бяха 5 пъти повече от рисковите инвестиции в Европа, след като спаднаха 9 пъти през 2000 г. Пропастта се затваря, но рисковият капиталов пазар в Европа трябва да извърви дълъг път, за да достигне зрелостта, размера и готовността за поемане на риск.
Рисков трансфер
Докладът представя графика на проблемите, пред които се изправят новосъздадените фирми, търсещи финансиране. Отклоняването на рисковия капитал от секторите с технологичен риск в пазарните рискови инвестиции трябва да се прекрати, за да се появят нови технологии на пазара. Добре управлявани МСП с утвърдени иновации могат да получат финансиране, но рисковият капитал е този, който поема риска на иновативните идеи и на хората, които вероятно биха създали такива добре управлявани фирми с утвърдени иновации, а не обратното. “Оживлението, породено от търсене на технологии, е необходимо”, заключава Арандейл. “Големи фирми, реинвестиращи в ИТ системи, биха подали мощен сигнал на пазара. Потребността от тези технологии би се повишила, предизвиквайки оживление на финансовите пазари и отпускайки рисков капитал по посока на склонната към риск инвестиционна среда.”
Източник: Innovation and Technology Transfer, 6/2003.
| |
|
