|
|
Състояние, развитие, перспективи и интеграционен потенциал на оптоелектрониката и микрооптоелектрониката в България
(Експертен анализ)
проф. Ервин Фердинандов, ТУ
С оглед използването на програмата "Europractice" от българските
научноизследователски, образователни, развойни и производствени организации
и звена фондация "Приложни изследвания и комуникации" съвместно с
Факултета по комуникационна техника и технологии на ТУ - София, организира и
проведе Национално проучване с цел да се идентифицират функциониращите у нас
организации и звена в областта на оптоелектрониката и микрооптоелектрониката,
да се установят техните интереси, активи и възможности, ефективността на вече
действащи партньорства - вътрешни и международни, както и необходимостта от
нови форми на партньорство. Проучването намери широк отклик и активна подкрепа
от браншовата колегия в страната.
Систематизирането и съподреждането на събраните данни и тяхното анализиране
показват, че научните изследвания, образователното дело и фирмената дейност
в областта на оптоелектрониката (като обхватност, обем, качество и резултатност)
са на високо общо равнище. Много добри са и интеграционните възможности. Необходимостта
и полезността на действащи и на нови вътрешни и международни партньорства са
вън от всякакво съмнение. Значението на тези общи изводи се засилва от обстоятелството,
че оптоелектрониката и микрооптоелектрониката съдържат и обединяват съществена
част от най-големите постижения на науката и техниката въобще и до голяма степен
определят облика и развитието на съвременната култура в най-широк смисъл.
Изложението на анализа може да се организира в съответствие с посочените три
относително обособени направления.
1. Научни изследвания.
Работи се по актуални и приоритетни научни проблеми и се получават оригинални
резултати с много голям и разностранен потенциал за технологични реализации
и практически приложения. За съжаление възможностите за материализиране на този
потенциал със собствени сили са ограничени, тъй като съответните наши организации
(предимно звена на БАН) не разполагат с достатъчни за целта финансови средства
въпреки отделни участия в рамкови програми и в други договори. Няма съмнение
обаче, че много от получаваните у нас научни резултати (по своето естество и
равнище) представляват интерес за европейската оптоелектроника. Ето защо при
интензивно разпространяване и обмен на подходящо структурирана информация може
да се разчита на реално европейско интегриране с взаимна полезност.
Могат да се посочат някои по-важни и перспективни научни изследвания и техните
резултати, към които би трябвало да се насочи основното внимание в това отношение:
- създаване и развиване на нови типове лазери с метални пари, в частност
- с пари на меден бромид; физични изследвания на активната среда, довели до
откриване на нов високоефективен примес (водород) в медните пари; разработване
на съответна измервателна апаратура;
- създаване на оптоелектронни устройства за регистриране и интерпретиране
на биосигнали от тъкани и органи чрез отразявано от тях или преминаващо през
тях оптично лъчение; изследвания на биофизични процеси в клетките с помощта
на цифрови изображения с приложение в диагностиката на автоимунните заболявания;
- създаване на лабораторни модели и прототипи на лазерни локационни системи
с качествени показатели на световно равнище, предназначени за дистанционно
изследване и екологичен мониторинг на атмосферата; създаване на оригинални
и високоефективни методи за получаване и обработване на лазерно-локационни
данни - в частност, на метода на "времевите изменчивости" за измерване
на векторната скорост на движение на статистически еднородни и нееднородни
случайни полета в атмосферата;
- откриване на нови ефекти, свързани с увеличаване на отношението "сигнал
- шум" и с развиване на единни математически модели на дистанционното
радиометрично изследване на среди и обекти в инфрачервения и във видимия оптичен
обхват;
- създаване на нови методи за лазерна диагностика и терапия в медицината;
разработване на съответни специализирани лазерни системи;
- създаване на методи и уреди за спектрометриране на слънчевата (и по-специално
на ултравиолетовата) радиация; разработване на методи и уреди за спектрално
радиометрично контролиране на развитието на селскостопански култури (вкл.
диагностициране на евентуални стресови състояния);
- разработване на оптоелектронни елементи - фоторезистори, фотодиоди, фотодетектори
с позиционна чувствителност, инфрачервени светодиоди.
2. Образователно дело.
Научната структура, методологията и организацията на нашето висше образование
в областта на оптоелектрониката са на много високо равнище. Нещо повече, в много
отношения това равнище е по-високо в сравнение със съответното образование в
някои западноевропейски страни, чиито университетски традиции се ползват с неоспорим
авторитет. Голяма заслуга за това имат професионалната ерудиция, педагогическите
умения и опитът на нашия преподавателски състав по оптоелектронните дисциплини.
Въз основа на тези факти може да се организира и развие много широко и икономически
ефективно участие на България в браншовата европейска интеграция. Безспорно
съществуват неразкрити досега интереси и са налице реални условия и възможности
за двупосочни взаимодействия (напр. обмен на преподаватели, студенти, дипломанти,
докторанти, учебни пособия, образователни средства). Вече има немалко такива
контакти и връзки, но като правило те са местни и частни проявления, т.е. не
са координирани.
Могат да се конкретизират някои от направленията на висшето образование в областта
на оптоелектрониката у нас, върху които са поставени акценти в съответствие
с концепцията за съвременно съподреждане на приоритетите:
- основи на оптоелектрониката;
- влакнесто-оптични комуникационни системи;
- оптоелектронни комуникационни системи с открити преносни среди;
- оптични комуникационни мрежи;
- лазерни локационни системи;
- оптични радиометрични системи;
- измервателни оптоелектронни системи, оптоелектронна метрология;
- пренастройваеми лазерни устройства;
- елементна база на оптоелектрониката и на интегралната оптоелектроника; оптични
процесори.
Трябва да се отбележи, че нашето висше образование по оптоелектроника е ориентирано
главно към научно-техническите проблеми - към съвременните инженерни решения
и практически приложения. В този смисъл то е застъпено предимно в техническите
ни университети и най-вече в ТУ - София, и във филиала на ТУ в гр. Пловдив.
3. Фирмена дейност.
Фирмената дейност в областта на оптоелектрониката у нас се развива възходящо
въпреки сериозните трудности от различно естество. Характерно е лесно разбираемото
успешно присъствие на нашите и международните пазари на онези български фирми,
чиято дейност се основава на оригинален собствен (замислен, проектиран, разработен
и произвеждан у нас) продукт с качествени показатели на и над световно равнище.
Могат да се посочат следните обобщени направления на нашата фирмена дейност:
- създаване и произвеждане на лазери с пари на меден бромид (оригинален продукт,
основан на наши открития във физичния механизъм на лазерната генерация); разработване
и производство на съответни лазерни системи с приложения в медицината, в индустрията,
в шоу-бизнеса и др. с широко присъствие на световния пазар;
- адаптиране на специализирани оптоелектронни изделия към стандартите на НАТО;
разработване на прибори за нощно виждане, на лазерни далекомери и коопериране
на производството с европейски фирми;
- разработване и производство на диагностични и терапевтични оптоелектронни
системи с внедряване в клиничната практика;
- разработване на лазерни системи за промишлени технологии;
- изготвяне на нормативна база за изграждане на оптични линии, разработване
на метрологични методики; прецизни измервания на параметрите на оптични влакна
и на пасивни оптоелектронни компоненти.
Накрая още веднъж трябва да се отбележат необходимостта, възможностите и благоприятните
перспективи за европейска интеграция на българската оптоелектроника и микрооптоелектроника
и да се препоръчат най-убедено усилия и съдействие в тази насока. Трябва обаче
да се има предвид, че прогресът в европейското ни интегриране ще бъде силно
затруднен (и едва ли възможен) при липса на перфектна и всестранна координация
на всички дейности по оптоелектроника в България. За съжаление в момента тази
координация е далеч под необходимото равнище.
Ето защо с убедената подкрепа на всички участници в това проучване се формира
предложението за създаване и развитие (на базата на досегашни взаимодействия
и сътрудничества) на Национален научно-образователен център за координиране,
интегриране, информиране, за творчески инициативи, за развитие и внедряване
на иновации, за компетентно и активно подпомагане на работите по всички свързани
с оптоелектрониката и микрооптоелектрониката научни, образователни и фирмени
проблеми.
Тази идея е обсъждана конкретно и в детайли с акад. Н. Съботинов (активно участвал
в настоящото проучване), който работи по учредяването на Браншови съюз по лазерна
физика и техника в България. Обсъждана е и възможността за обединяване на двете
начинания, при което предлаганият тук Национален център да поеме основната част
от научноприложната и инженерната дейност. Тъй като се предполага, че в този
Национален център ще работят много наши дипломанти и докторанти по оптоелектроника
и микрооптоелектроника (а защо не и от други европейски страни), би било уместно
той да се създаде и развива в близост до най-големите средища на образователното
дело в тази област - в София или в Пловдив. Има уверение от страна на ФКТТ на
ТУ- София, и на катедра "Оптоелектроника и лазерна техника" на филиала
на ТУ в гр. Пловдив за осигуряването и началното оборудване на съответната база.
| |
|
