Доколкото преходът на самите настоящи членки на ЕС към единна парична единица и обща валутна политика в рамките на цялостната конвергенция на основните им макроикономически параметри до 2000 г. - въпреки поетите ангажименти в договора от Маастрихт - остава до голяма степен предмет на неопределеност със сериозни икономически и политически измерения, процесът на приближаване на източноевропейските държави със споразумения за асоцииране към маастрихтските критерии на ЕИВС се очертава като твърде неясен и проблематичен. Затова при следването на курса към тази амбициозна, наднационална, общоевропейска цел ще бъде необходима гъвкавост на законодателството и политиката, която да гарантира своевременното реагиране от страна на България на отклонения и евентуални промени по пътя към или в самия ЕИВС. В този смисъл изложените по-горе разсъждения относно ползата, цената и възможните етапи, институции и механизми на българското присъединяване към евентуален ЕИВС отговарят на състоянието на проблема към настоящия момент и не са застраховани срещу потенциални корекции или варианти в траекторията на европейския интеграционен процес, поради което не следва да се приемат като твърдо фиксирани или универсални.